Решение № 210 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502131 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71553/05.09.2024г. от Ю. А. А.

ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** срещу Решение №

2671/12.07.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110115993 по описа за 2022г. на ВРС, 40 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. А. ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено по отношение на А. Е. А. ЕГН **********, че са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство, евентуално въз основа на давност от ****г. до предявяване на иска, на Поземлен имот с идентификатор №****************, находящ се в гр. Варна, район "А.", с.о. "П." /"Р."/ с площ от 1952 кв.м. по скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори №№**************; **************; ***************; ***********

*************; ***************; **************, както и в построената в имота еднофамилна вилна сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №****************.1, със застроена площ 19 кв.м. и за осъждане на 1 ответника да им предаде владението върху този имот.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че ВРС не се е произнесъл по въведеното с исковата молба оспорване на придобивното основание на ответника, а именно на договора за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт №** том V, рег.№*****, д.

№ *************г. и твърденията, че същият не е породил транслативен ефект, тъй като прехвърлителят Г. Д. не е била собственик на процесния недвижим имот. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с установяване на симулативността на процеса по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС, воден между праводателя Г. Д. и трето за спора лице В. Я.. В обжалваното решение ВРС не е обсъдил и твърденията на ищците, че Г. Д. не може да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и поради това, че КНА №* том V рег.№****, д.№*** от 2022г., издаден на осн.чл.597, ал.1 от ГПК е неверен, тъй като е издаден въз основа на документ, който по правната си същност не представлява акт, който установява правото й на собственост - протоколно определение от с.з. на 29.06.22г. по гр.д.№ *******г. по описа на ВРС, с което съдът е одобрил постигната между Д. и В.

Я. спогодба. Актът, с който може да се признае по съдебен ред право на собственост е решение на съда, но не и определение, тъй като определенията не се ползват със СПН. С доказване идентичността на имотите по нот.актове на ищците се доказва правото им на собственост на основание правна сделка и наследствено правоприемство. При придобито право на собственост на тези основания, придобиването по давност на същите имоти е недопустимо. Ето защо съдът не би трябвало изобщо да разглежда и да се произнася по евентуално предявеното от ищците основание: придобивна давност, а твърденията за придобиване на имота по давност от ответника е недоказано. В случая би трябвало ответникът да установи придобивното основание на своята праводателка, което не е направено. Двете съдебно-оценителски експертизи, приети по делото, са допуснати от съда за установяване на стойността на извършени подобрения в имота и не установяват кой и кога е направил подобренията. Поради това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е ценил заключенията на вещите лица за оценка 2 на подобренията като доказателство за придобиването на процесния имот по давностно владение в периода 2007г.-2017г. от Г. Д.. Същевременно в нарушение на процесуалните правила, съдът не е ценил Договор за възлагане на СМР и довършителни работи от 15.08.2022г., Приложение №1 към договора, фактура № 13 от 31.01.2023г., издадена на А. А. от „Н.-Д.****" ЕООД с основание СМР работи - за покрив, изграждане на топлоизолация и допълнителни работи на стойност 6 000лв. и Приемо-предавателен протокол от 20.01.2023г., съгласно който на посочената дата са установили изпълнението на всички СМР по договора за СМР и довършителни работи, сключен на 15.08.2023г. и жалба от 14.02.2023г. от ищците до РП-Варна, които установяват, че посочените подобрения са с дати след датата на придобиване на имота от А.. Съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ответника и на заинтересованата страна, съобразно изискванията на чл.172 от ГПК. Във въззивната жалба са обсъдени подробно показанията на свидетелите на двете страни. Сочи се, че съдът не е установил извършването на такива действия в имота от страна на Д., от които да се установява, че владението на ищците е било отнето от нея през 2007-2008г. По делото не са събрани доказателства, от които да се заключи, че Д. е установила фактическа власт върху имота преди 2022 г. Съдът не е изяснил по делото какви са твърденията на ответника и заинтересованата страна във връзка с установяване на владението върху имота - как, кога и от кого то е установено. За опровергаване на тези твърдения ищците са представили доказателства за заведено дело по иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК от Г. С. С. срещу С.В.С.в - гр.д. с № ********г. по описа на ВРС XVIII c-в. Твърденията на Г. С. по бракоразводното дело за алкохолната зависимост на Станков влизат в противоречие с твърденията й по настоящето дело, че съпругът й е завладял пустеещия имот и се е занимавал с неговото обработване. Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че и двете страни са плащали данъците за имота. Не е обсъдил приложената по делото справка за задълженията и писмо рег.№ *************** ВН от 03.10.2022г. и справка опис на плащания на данъчни субекти от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. за двамата ищци, в която е отразено заплащането по партидите, открити за всеки един от двамата на дължимите данъци и такси към Община Варна за периода от 22.06.1998г. до 2021г.

Същевременно, данъците за имота са заплатени от Г. Д. едва през 2021г. за пет години назад. Съдът неоснователно е отказал да приеме за разглеждане в 3 настоящето производство искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на Г. Д. с мотиви, че с това искане се засягат правата на трето лице, срещу което не е насочена искова претенция.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна Г. С. Д. е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението, че спогодбата между нея и третото за спора лице В. Я. по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС, представлява привидна правна сделка, тъй като не отговаря на изискванията за привидните сделки при абсолютна или относителна симулация - страните да не са искали да бъдат обвързани от съглашението или да са желали последиците на друго съглашение. Не е налице и персонална симулация. Страните са желали разрешаването на възникналия между тях спор. Поради това несъстоятелно се явява и твърдението за симулативен процес. Съдът не е допуснал и процесуални нарушения, тъй като е чел нарочно определение за неприемане на претенцията по чл. 537 от ГПК, допуснал е разпит на В. Я. с оглед доказване на твърденията на ищците. Фактът, че страните по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС са се познавали не обосновава симулативност на процеса, нито продажбата на имота на близък е основание да се приеме, че е налице заобикаляне на закона. Счита, че съдът правилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото и е направил обоснован извод за придобиване на имота по давност от Г. Д. за периода от 2007 до 2017г. Оттук ответникът е придобил правото на собственост въз основа на валидна правна сделка от собственик. Навежда доводи във връзка с показанията на свидетелите. Счита за неоснователно искането за преразпит на свидетелите.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна А. Е. А. е депозирал становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че във въззивната жалба не се навеждат конкретни пороци на решението. Счита за недоказано твърдението за симулативен процес, както и твърденията за симулативност на спогодбата като правна сделка, въпреки допуснатия разпит на св. В. Я.. Счита, че ищците по никакъв начин не са доказали владение чрез извършване на разходи за имота. Прави се анализ на показанията на свидетелите. Възразява срещу преразпита на свидетелите.

4

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

108 ЗС от Ю. А. А. и М. А. А.а против А. Е. А., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство на Поземлен имот с идентификатор №****************, находящ се в гр. Варна, район А., с.о. "П." /"Р."/ с площ от 1952 кв.м. по скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори

№№**************;

**************;

***************;

***********

*************;

***************;

**************, както и в построената в имота еднофамилна вилна сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №****************.1, със застроена площ 19 кв.м. и осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния имот. Излага се, че двамата са придобили общо 1400/2000 кв.м. ид.ч. въз основа на договор за дарение в НА №***, том II, дело №********г. от родителите си А. А.ич А. и Н. Д. А.а. Имотът бил придобит от последните по време на брака им с №***, том *** дело №*********г.. Сочи се, че от датата на придобиването имотът бил владян от техните родители трайно и необезпокоявано. След делба на имота с решение от 07.08.****г. на ВРС и решение от *********г. по гр.д. №*********г. на ВОС в собственост на родителите им бил поставен дял II с площ от 600 кв.м., в собственост на ищеца Ю. А. бил поставен дял I с площ от 600 кв.м., в собственост на ищцата М. А.а бил поставен дял III с площ 800 кв.м. тези дялове не били обособявани технически в реални части, а били ползвани съвместно от всички собственици. След смъртта на родителите им през 1995г. ищците придобили по наследство при равни дялове техните идеални части - 600/2000 кв.м. ид.ч.

Твърди се, че през всичките години ищците са ползвали процесния имот, като те и техните приятели и познати не били забелязали чужда стопанска дейност в него. За това време плащали редовно и дължимите данъци за него.

Владението и било спокойно и несмущавано до 20.09.2022г., когато били 5 уведомени по телефона от познат, че в имота им се извършват дейности с тежка техничка от непознати лица. Отишли в имота и установили, че теренът му е подравнен напълно, премахнати били всички растения и овощни дървета, като част от тях били изхвърлени извън имота. Останали само постройката, част от коловете на оградата и няколко декоративни дървета. Унищожени били многогодишни растения. След справка в СВ установили, че на 10.08.2022г. имотът им е продаден от непознато от тях лице Г. С. Д. с НА №**, том V, рег.

№****, дело №*********г. на ответника А. А.. Продавачът Г. С. Д. се легитимирала като собственик на имота с КНА, съставен на основание чл.

597,ал.1 ГПК №2, том V, рег.№****, дело №********г. в този НА като приложение било описано определение от 29.06.2022г. по гр.д. №*********г. по описа на ВРС. Твърди се, че нотариусът погрешно е преценил, че правото на собственост е установено със съдебния протокол за одобряване на съдебна спогодба, тъй като в самия нотариален акт липсвало основанието за съставянето му и по описание по какъв начин нотариусът е констатирал правото на собственост. Гр.д. №*********г. по описа на ВРС било образувано по предявен положителен установителен иск от Г. С. Д. срещу В. Н. Я., който също бил неизвестен за ищците. Твърденията били, че Г. С. Д. е придобила имота по давностно владение, установено от нея през 2007г. Продажбената сделката между Г. С. Д. и ответника се оспорва, като се твърди, че същата е продала имот, който не притежава. Одобрената съдебна спогодба не била надлежно доказателства за установяване придобиването на имота по давностно владение, такова можело да се установи само със съдебно решение, поради и което удостоверяването в КНА било невярно. Прави се възражение за нищожност на постигнатата спогодба по гр.д. №*********г. на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД поради привидност, противоречие със закона и морала, а определението й за одобряване се сочи за нищожно, като постановено по симулативен процес.