Решение № 2743 от 06.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2743 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100506467 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №114114/05.04.2024 г. от ответника в първоинстанционното прозводтво “Татлъ Бей“ ЕООД срещу решение

№5042/21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 42061/2023 г. на СРС, 85 състав, в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Оспорва идентичността на описания в договора за наем имот с имота, посочен в нотариалния акт, с който наемодателят се легитимира като собственик. Оспорва между него и ищеца да е сключен договор за наем на ресторант, находящ се в гр. София, кв.

„Филиповци“, ул. „Трети март“ № 2, при твърдения, че процесният договор не е подписан от управителя С.Я.С.. Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 294169/20.10.2023 г. и молба с вх. № 328804/16.11.2023 г./ на „Наркооп – София“ АД срещу „Татлъ Бей“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за опразване на наето помещение, а именно: ресторант, състоящ се от търговска сграда, складови и сервизни помещения, находящ се в гр. София, кв.

„Филиповци“, ул. „Трети март“ № 2. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 01.02.2016 г. е предоставил като наемодател на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ ресторант, ведно с намиращите се в него движими вещи и дълготрайни материални активи по опис, за срок от 3 години, считано от датата на подписване на договора, срещу месечен наем в размер на 360 лв. /с ДДС/.

Излага, че наемателят не е плащал дължимите месечни наеми, а договорът за наем е прекратен с изтичането на срока му през 2019 г., който не е продължаван или изменян, но ответникът продължава да ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя и отказва да му предаде владението. В условията на евентуалност твърди, че договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя с връчена на наемателя на 23.05.2023 г. покана, с която ищецът е уведомил ответника, че прекратява едностранно договора, и го поканил да му предаде владението, ведно с всички движими вещи и дълготрайни материални активи, намиращи се в обекта, като се яви в ресторанта в конкретен ден и час. Сочи, че на 27.06.2023 г. представляващият ищцовото дружество се явил на адреса заедно с трима свидетели и адвокат и установил, че имотът е заключен с катинар, поставен от наемателя, но не се явил представител на ответника, който да отключи, да осигури достъп и да предаде владението, за които обстоятелства бил съставен констативен протокол, подписан от свидетелите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Татлъ Бей“ ЕООД. Оспорва между него и ищеца да е сключен договор за наем на ресторант, находящ се в гр. София, кв. „Филиповци“, ул.

2

„Трети март“ № 2, при твърдения, че процесният договор не е подписан нито от управителя С.Я.С., нито от лице с представителна власт по отношение на ответното дружество. Заявява, че непосредствено след получаване през м.

12.2020 г. на нотариална покана, изпратена от ищеца, се противопоставил на основание чл. 301 ТЗ на сключения договор за наем. Оспорва съществуването на описания в договора за наем имот при твърдения, че на адреса се намира сграда с различен идентификатор. Оспорва идентичността на описания в договора за наем имот с имота, посочен в нотариалния акт, с който наемодателят се легитимира като собственик. Възразява, че не ползва процесния имот. Моли за отхвърляне на иска.

С решение № 5042/21.03.2024 г. по гр. д. 42061/23 г., 85 с-в исковата претенция е била уважена.

Срещу същото е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

3

На първо място, страните спорят по въпроса дали между тях е сключен Договор за наем от 01.02.2016 г., на който се позовава ищецът. Действително според заключението на приетата по делото експертиза подписът, положен за наемател, не е на управителя на ответното дружество. Настоящият състав обаче споделя възприетото от първоинстанциония съд, че друго лице е действало от името на дружеството наемател, макар и без предствителна власт, и е приложима хипотезата на чл. 301 ТЗ. Това е така, защото в приетите по делото заявление до Столична община- район Люлин за работно време от 25.10.2017 г., молба по чл. 207 за обезпечаване на доказателства, както и разменени между страните нотариални покани, е обективирано извънсъдебно признание на ответника за обстоятелствата по сключване на процесния договор за наем от 01.02.2016 г, както и факта на ползване на имота.

Същевременно заявлението от 25.10.2017 г., към което е приложено копие от самия договор, датира от период значително по-ранен от противопоставянето, извършено от ответника с отговор на нотариална покана от 13.01.2021 г., поради което следва извод, че противопоставянето не е произвело действие предвид доказаното приемане на договора в по-ранен момент – през 2017 г. /4 години по-рано/. С оглед изложеното и на основание чл. 301 ТЗ съдът намира, че сключването на Договор за наем от 01.02.2016 г. с „Наркооп – София“ АД е потвърдено от „Татлъ Бей“ ЕООД, респ. представеният договор обвързва ответника независимо от обстоятелството, че не е подписан от посоченото в него лице – управителя Симеонова.

Според клаузите на договора за наем наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: ресторант, находящ се в гр. София, кв. „Филиповци“, ул. „Трети март“ № 2, състоящ се от търговска сграда, складови и сервизни помещения, с обща площ 230 кв. м., заедно с движими вещи /дълготрайни материални активи/ по опис, а наемателят наема описания имот заедно с движимите вещи срещу заплащане на наемна цена в размер на 360 лв. /с включен ДДС/ месечно, като предметът на договора е предоставен със съгласието на наемодателя да бъде използван за заведение за обществено хранене- имотът е достатъчно индивидуализиран.

Доколкото съдът е сезиран с иск за връщане на недвижим имот, предоставен на ответника на облигационно основание, въпросът дали наемодателят на имота е собственик на процесния имот, респ. налице ли е 4 идентичност между наетия имот и този по документ за собственост, е ирелевантен, тъй като правото на собственост не е елемент от фактическия състав на предявената претенция. Възраженията на въззивника са неоснователни.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания, които в настоящия случай са неоснователни.

Следователно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски, но в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. процесуалният му представител изрично заявява, че не претендира такива.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 5042/21.03.2024 г. по гр. д. 42061/23 г., 85 с-в, с което „Татлъ Бей“ ЕООД, ЕИК 201418264, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 3“, бл. 303, вх. Б, ет. 7, ап. 33, е осъден да върне на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на „Наркооп – София“ АД, ЕИК 131215913, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Софроний Врачански“ № 30, следния недвижим имот: ресторант, състоящ се от търговска сграда, складови и сервизни помещения, находящ се в гр. София, кв.

„Филиповци“, ул. „Трети март“ № 2, предоставен му по прекратен Договор за наем от 01.02.2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6