Решение № 1846 от 23.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. Русе, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря С.К.Г. като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520105602 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от ЧСИ В. М., рег. № 833 с район на действие РОС против В. И. Р..

Ищецът твърди, че по молба на Уникредит Булбанк АД и въз основа на приложен към същата изпълнителен лист, издаден срещу ответника, на 25.07.2012 г. ЧСИ В. М. образувал изпълнително дело № *** по негов опис. Извършил посочените от взискателя изпълнителни действия, след което на 15.05.2017 г. последният поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК „след събиране на всички дължими от длъжника такси по ТТРЗЧСИ.

Ищецът заявява, че до 2022 г. не бил уведомен нито от взискателя, нито от длъжника за развитие в отношенията им по повод на вземането по изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на посоченото изпълнително дело. Едва през 2022 г. ищецът узнал, че длъжникът погасила паричното си задължение към Уникредит Булбанк АД в общ размер на 65 608,76 лв. Предвид удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнението и на основание т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ищецът поканил длъжника по изпълнението да му заплати дължимата пропорционална такса, като изготвил сметка № ***/23.06.2022г., в която описал извършеното действие, основанието според Тарифата, материалния интерес (65608,76 лева), размера на дължимата пропорционална такса, ведно с начисления и дължим върху същата ДДС (4 613,23 лева), но същата не сторила това, поради което ищецът предявява иск да бъде 1 осъдена В. И. Р., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. Русе, **** да заплати на ЧСИ В.

М., БУЛСТАТ 179104641, с адрес в гр. Русе, ул. Александровска № 17 сумата 1250,00 лева, частично от 4613,23 лева, представляваща дължима пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № ***, за която е издадена сметка № *** / 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 04.11.2022 год. до нейното окончателно плащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

С протоколно определение от 23.11.2023 год. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаването му, като същият се счита предявен за сумата 4100.84 лева, съобразно размера на събраната сума.

Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск, като твърди, че изпълнителното дело е образувано на посоченото в исковата молба основание. Заявява, че с молба вх. № *** от 12.09.2012 г. банката – взискател е поискала спиране на изпълнителното производство по делото, което искане е било удовлетворено от ЧСИ.

На 31.07.2015 г. взискателят също с молба е поискал възобновяване на изпълнителното производство и ЧСИ го възобновил. На 27.08.2015 год. по искане на взискателя за вдигане на наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и на 31.08.2015 год. изпълнителното производство по делото отново е спряно, като на 13.06.2016 г. производството по делото е възобновено. На 20.06.2016 г. взискателят по делото поискал да не се извършва опис на имущество на длъжника и с молба на банката, вх.

№ *** от 15.05.2017 г. взискателят поискал прекратяване на изпълнителното производство.

Едва на 01.04.2021 г. ЧСИ В. М. уведомил банката – взискател, че по нейна молбата, с вх. № *** от 15.05.2017 г. производството по делото ще бъде прекратено след заплащане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, като моли банката да представи справка за датата и размера на извършеното плащане от длъжника по делото. Според ответника за пръв път на 23.06.2022 г. ЧСИ начислява такса, която претендира частично в настоящото производство.

Тя твърди, че още през 2017 г. се е снабдила с банково удостоверение изх. № *** от 28.04.2017 г., че няма кредитни задължения към банката. Счита, че ЧСИ е следвало да начисли таксите си по ТТРЗЧСИ и по изпълнителното дело, считано от началото на образуването на изп. дело на 28.03.2012 г. и до 15.05.2017 г., когато е възникнало основанието за прекратяване на изпълнителното производство. Ответникът счита, че от момента на възникване на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, което е 28.04.2017 год., респективно 15.05.2017 г. до момента на начисляване на таксите от ЧСИ по изпълнителното дело на 23.06.2022 год., е изтекъл петгодишният давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД и прави възражение за изтекла погасителна давност на това основание.

Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено изп. дело № *** по описа на ЧСИ В. М..

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно 2 и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 833 с район на действие Русенски окръжен съд е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд Русе на 28.03.2012 г. и по молба вх. № *** от 25.07.2012 г. на взискателя по делото Уни Кредит Булбанк АД. Сумите по издадения изпълнителен лист са, както следва: 20 196.03 евро – главница по Договор за кредит от 19.03.2007 год., лихва за периода от 05.07.2011 год. до 25.03.2012 год. в размер на 1375.49 евро, такса към банката към 22.03.2012 г. в размер на 40.39 евро и разноски по делото в размер на 845.38 лева.

С молба вх. № *** от 12.09.2012 г. банката - взискател е поискала спиране на изпълнителното производство по делото, като с постановление на ЧСИ от същата дата производството по делото е спряно.

На 31.07.2015 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство и ЧСИ го е възобновил, считано от същата дата. Последвало е искане от взискателя за вдигане на наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, като това е станало с молба от 27.08.2015 г.

На 31.08.2015 г. изпълнителното производство по делото отново е спряно, след което на 13.06.2016 г. е възобновено.

На 20.06.2016 г. взискателят е поискал да не се извършва опис на имущество на длъжника.

На 27.04.2017 год. длъжникът В. Р. получава Банково удостоверение, изх. № **** от 28.04.2017 г., издадено от Уни Кредит Булбанк АД, от което е видно, че тя е погасила на 27.04.2017 г. ипотечен кредит в евро, съгласно договор № 14 от 19.03.2007 г. и свързаните към него контракти, както и че към 27.04.2017 г. В. Р. няма кредитни задължения към банката. Това удостоверение не е представяно по изпълнителното дело.

Няма спор, че плащането на задължението е станало в рамките на висящо изпълнително производство, макар и директно на взискателя. При това положение длъжникът има задължение да заплати всички такси, които му се следват, тъй като плащането не е доброволно.

С молба на банката - взискател по делото вх. № *** от 15.05.2017 г. е поискан, след като бъдат събрани сумите, представляващи дължими от длъжника Владилава Р. такси по ТТРЗЧСИ, включително държавни такси за извършване на справки по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК (по молба на взискателя) изпълнителното дело да бъде прекратено.

На 01.04.2021 г., ЧСИ В. М. уведомява банката - взискател, че по молбата с вх. № *** от 15.05.2017 г. производството по делото ще бъде прекратено, след заплащане на дължимите такси по ПРЗЧСИ, като в това писмо ЧСИ моли банката да представи справка за датата и размера на извършеното плащане от длъжника по делото.

3

На 23.06.2022 год. ЧСИ издава Сметка № ***, като начислява такса в размер на 3844.36 лева и 20 % ДДС, общо 4613.23 лева с ДДС.

Спорен между страните е въпросът за погасяване на задължението за заплащане на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, за която е издадена горепосочената сметка.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, а ответникът- че не дължи исканата сума на посоченото основание- погасяване по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските, направени по време на изпълнението, са за сметка на длъжника. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. От друга страна общата норма на чл. 79 от ГПК урежда дължимостта на направените разноски и ги възлага върху длъжника, освен ако делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Плащанията към банката са извършени след започване на изпълнителното производство, поради което разноските, каквито са пропорционалните такси, са за сметка на длъжника.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските се определят с тарифа. Нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгласно разпоредбата, на 23.06.2022 г. е издадена такава сметка с № *** за дължимите и неплатени такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сметката е връчена на длъжника чрез адвокат Р. Т. на 27.07.2022 год.

Според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

С Решение на Народното събрание от 03.04.2020 год., обнародвано в Държавен вестник брой 33/2020 год. се удължава срока на обявеното Решение на Народното събрание 4 от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г.

Молбата на взискателя по изпълнителното дело за прекратяването му е подадена на 15.05.2017 год. За времето от 15.05.2017 г. до 12. 03. 2020 г. са изтекли 2 години, 9 месеца и 26 дни. От 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. течението на срока е спряло по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. От 14.05.2020 г. до 23.06.2022 г. (изготвянето на сметка № *** от ЧСИ) са изтекли още 2 години, 1 месец и 9 дни – общо изтеклият срок е 4 години, 11 месеца и 5 дни. Следователно вземането на ЧСИ не е погасено по давност и е дължимо, а предявеният иск- основателен.

Дори и да се вземе като начална дата тази на плащането на задължението от страна на В. Р.- 27.04.2017 год., която предхожда искането на банката за прекратяване на изпълнителното дело с 18 дни, то изводът би бил същия.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски по делото, които съобразно представения списък по чл. 80 т ГПК са в размер на 164.34 лева за държавна такса и 200.0 лева- възнаграждение на вещото лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат К.

Х.- процесуален представител на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 710.08 лева.