Решение № 6101 от 13.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6101 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100512344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. К. И. срещу решение № 12142/10.07.2023г. по гр.д. № 44367/22. на СРС, 27 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Столична община положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, област София (столица), община ****, вид собственост: общинска частна, вид територия: урбанизирана, НТП: за друг обществен обект, комплекс, с площ 226 кв.м., стар номер: 836, квартал: 42, парцел II-ТП по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-1851/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-22-489/15.08.2011 г. на Началника на СГКК – София, по силата на придобивна давност в периода от 01.01.1996г. до 16.08.2022г.

Въззивницата – ищца обжалва решението в посочената част, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че са неправилни изводите на 1 първоинстанционния съд, че от общата площ на имота от 226 кв.м. следва да бъде извадена квадратурата около 50 кв.м., тъй като искът е предявен за целия имот. Поддържа, че придобивната давност започва да тече от 01.06.1996г., като е текла до 31.05.2006г., след това е спряна и продължила отново да тече от 08.03.2022г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец Столична община оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението, по подробно изложени в писмен отговор съображения.

Поддържа, че процесният имот е бил отказан за възстановяване по ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони, тъй като е бил отреден за регулационно мероприятие, което е реализирано – посолски комплекс и трафопост. Твърди, че имотът е общинска собственост, съгласно представения по делото акт за частна общинска собственост № 3035/2012г., поради което ищцата не може да то придобие по давност. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, имаща характер на определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, е влязло в сила, като необжалвано, съгласно изрично уточнение на въззивната жалба в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, след преценка по реда на чл. 235 ГПК на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При преценка на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,. По същество решението е правилно. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС досежно правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

****, с площ 226 кв.м., стар номер: 836, квартал: 42, парцел II-ТП по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18- 51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-22-489/15.08.2011г. на Началника на 2

СГКК – София.

Ищцата се позовава на придобивна давност, считано от 01.06.96г. до предявяване на исковата молба на 16.08.2022г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е заявил правоизключващо възражение за собственост, като се легитимира с представен акт за общинска собственост № 3035/2012г.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че ищцата не твърди и доказва осъществена фактическа власт върху целия имот, с площ от 226 кв.м., тъй като не доказва владение върху изградената в имота постройка /около 50 кв.м/, а разликата от около 176 кв.м. не може да бъде обособена като самостоятелен обект, тъй като не отговаря на изискванията за площ /чл. 200, ал. 1 вр. чл. 19 ЗУТ/. Отделно е изложил съображения, че в случая давността тече от 09.04.2002г., когато е приключило административното производство за възстановяване на имота и по отношение на процесната площ от 226 кв.м. е постановен отказ за реституция, поради което от този момент е налице надлежно индивидуализиран самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на оригинерно придобиване.

Приел е, че изтеклият давностен срок след приемане на решение № 3/2022г. на КС, с което е обявен за противоконституционен мораториума за придобиване на имоти, частна държавна и общинска собственост, не е достатъчен за оригинерно придобиване по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е част от имот стар пл. № 4, кв. 42, м. „Красно село – Княжевско“, притежаван от И.А.П., Е.А.К.

/майка на ищцата/ и К.А.И.. Със заповед № 419/08.06.1959г. на Министерството на архитектурата и благоустройстовото, по регулационна преписка № 80/1969г., от имот пл. 4 са отчуждени общо 1246 кв.м., от който 1006 кв.м., както и 240 кв.м. – за улична тегоба безвъзмездно. За отчуждения имот пл. № 4 е съставен акт за държавна собственост № 7200/1970г.

Със заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43141/21.07.2000г. по искане на лица, сред които и ищцата, е отменено отчуждаването, извършено със заповед № 419/08.06.1959г., на част от имот пл.№ 4, кв.42, м. Овча купел, собственост на лица, сред които и ищцата, като възстановената част е с площ 520 кв.м., съгласно приложена скица. В мотивите на заповедта се сочи, че са налице условията по чл.1, ал.2 ЗВСОНИ 3 по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като мероприятието за възстановената част, за която е отчужден имота, не било реализирано. Сочи се в заповедта, че с последващ план върху част имот пл. № 4 било предвидено изграждане на трафопост и посолски комплекс, като тези мероприятия били реализирани.

С решение № 3457/09.04.2002г. на ВАС е налице окончателно произнасяне по жалба на ищцата срещу изричен отказ на кмета да отмени отчуждаването на имот пл. № 4, кв. 42, м. „Овча купел“ по плана на гр. София от 1959г., като жалбата е отхвърлена по съображения, че по делото е установено, че през 1959г. от застроен недвижим имот пл. № 4, кв.42, наследодателките на ищцата притежавали 2/3 ид.ч., били отчуждени 1006 кв.м. за улица, която не била реализирана, като по последващите ЗРП от 1977г., 1983г. и 1986г., е извършено отреждане за полски и легационен комплекс, в който попадало последващо преотреждане на процесния имот.

Сочи се, че сградите в имота били разрушени, посолският комплекс бил реализиран, легационният комплекс не бил реализиран, а разширението на улицата било само пред посолския комплекс, като незасегнати от отчуждителното мероприятие били 738кв.м. от имота, които нямали лице на улица. Изложено е също в мотивите на ВАС, че нормата на чл.1, ал.2 ЗВСОНИ предвижда кумулативната даденост на две предпоставки (строителството фактически да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен обект), а доколкото процесният имот няма лице към улица и реституционният закон не предвижда възможност за изменение на ЗРП в производството по реда на чл.4 от ЗВСОНИ, възприемане на предложение за изменение на регулация с цел обособяване на самостоятелен парцел не е допустимо от съда.

Съгласно заключенията на приетите основно и допълнително заключения на СТЕ, процесният имот с идентификатор *** е идентичен с парцел IV, пл. № 792, кв.42 по РП на м. Предградие – Красно село – Боянско от 1914г., както и с имот пл. № 4 по РП от 1959г. Съгласно РП от 1959г., част от стария имот пл.№4 е отчуждена за улица. От останалата част били образувани парцели VI-4 и VII-4. Мероприятието по първоначалното отчуждаване на имота не било реализирано. С последващ план е предвидено изграждане на трафопост и полски комплекс, които мероприятия били реализирани. Съгласно заключението, сградата на трафопоста попада в ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор №

4

***, които образуват УПИ II-за трафопост, кв.42 по действащия РП. Вещото лице дава констатации, че е съставен АОС № 1146/08.05.2002г. за помещение към трафопост с идентификатор ***, с площ от 67.30кв.м. /представен по делото/, представляващо бирария, която при оглед на място от вещото лице не работи. Останалата част от сградата с идентификатор ***, с площ от 84.70кв.м., представлява самият трафопост с разположените в него електроинсталации. С последващ РП от 1986г. и действащ РП от 2001г. е предвидено изграждане на трафопост и полски комплекс, като съгласно Заповед № РД-43-141/21.07.2000г. на кмета на СО, мероприятията са реализирани. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че в архива на НАГ- Столична община е налице разрешение за строеж № 117/25.03.1987г. на БОДК, издадено от началника Управление „Архитектура и благоустройство“, за трафопост към полски комплекс на КНР, м. Овча купел 2- , кв.42, издадено въз основа на одобрен проект от 24.03.1987г. на комбиниран трафопост с РЕП. Съгласно одобрения проект, са обособени две помещения – същински трафопост за монтиране на необходимото оборудване за преобразуване, пренос и разпределение на ел.енергия и второ помещение на РЕП – разпространение на ежедневния печат. Налице е и разрешение за преустройство № 123/10.05.2006г. на гл.арх. на район Овча купел и одобрени проекти по чл.144 ЗУТ по части – архитектура, ВиК, електро, ОВ за обект: Преустройство за помещение в трафопост в бирария със застроена площ 68кв.м. Вещото лице дава заключение, че съгласно §6 ПЗР Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, Наредбата не се прилагала за заварени строежи, завършени до 31.03.2001г., които не са били приети по установения ред до 31.03.2001г., поради което съгласно цитираната наредба, процесният трафопост не подлежи на въвеждане в експлоатация.

Приетият по делото АОС № 3035/06.02.2012г. за частна общинска собствен е съставен за процесния застроен поземлен имот с идентификатор ***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗОбС. В т. 8 от АОС, като по-рано съставен акт е посочен АДС № 7200/1625/20.04.1970г.

По делото е представен акт № 7200 за ДСНИ от 20.04.1970г., с посочено в 5 него правно основание за издаването му - заповед № 419/18.06.1959г. на МАБ.

Съгласно отбелязване в него, считано от 16.03.1970г., е преведена сума от СГНС, отдел фин.счетоводен с пл.№ 25364/06.10.1969г., като се одържавява дворно място от 1003кв.м., заедно с изградени в него и описани постройки, съставляващо имот пл. № 4 от кв. 42, м. Красно село - Княжевско.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост. В случая ищцата се позовава на оригинерно придобиване, а ответникът се легитимира с акт за частна общинска собственост.

Съгласно константната задължителна практика на ВКС, при съставен акт за държавна или общинска собственост, същият удостоверява правото на собственост на Държавата, съответно общината, докато не бъде оспорен и оспорването доказано. Актът за държавна/общинска собственост е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила досежно отразените в него факти, като има удостоверително действие досежно обективираните в него вещни права до доказване на противното. При конкуренция на права, съдът е длъжен да изследва конкуриращото придобивно основание, удостоверено със съответен документ, като при оспорване важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на доказване на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече доказателствената сила на АДС/АОС.