Решение № 212 от 29.11.2016, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 212

Гр. Пловдив, 29.11.2016 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Галина Арнаудова

Емилия Брусева с участието на секретаря С.Т. разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 497 по описа за 2016 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. .8 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 478, постановено на 23.02.2016 г. по гр.д. 650/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частите му, с които е осъден Г.Д.Т.

(заедно с Д.В.К. *** Г.Т., от които въззивна жалба не е подадена) да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на Н. А. Ш. през дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ...., с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Е.“., и стълбищната клетка на жилищна сграда № .., разположена в същия поземлен имот, до собствения й недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....,1.2, който самостоятелен обект се намира в сграда № …, разположена в ПИ с идентификатор ...., както и да й предостави ключ от вратата на дворното място и от вратата, осигуряваща достъп до съсобствената стълбищна клетка на сградата, както и е осъден Г.Д.Т. (заедно с Д.В.К. *** Г.Т., от които въззивна жалба не е подадена) да заплати (общо с Д.В.К.

*** Г.Т.) на Н. А. Ш. сумата 2 802,95 лв., представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавни такси и възнаграждение за адвокат.

Жалбоподателят

Г.Д.Т. моли по съображения, изложени в подадената на 8.06.2016 г. въззивна жалба, решението да бъде отменено като неправилно. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва като неоснователен предявения срещу него иск. По негово искане не са събирани доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Н.А.Ш. оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в отговор от 29.07.2016 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците Д.В.К.,*** Г.Т. и Г.Д.Т. да преустановят неоснователните си действия, ограничаващи правото на собственост на ищцата, изразяващи се в осуетяване достъпа до дворното място и до стълбищната клетка на жилищната сграда, която сграда е етажна собственост на страните, като й предоставят ключ от вратата на дворното място и от входната врата на съсобствената стълбищна клетка, чрез която да ползва собствения си апартамент. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представения от ищцата в копие с исковата молба нотариален акт № ............. на нотариус ............., че ищцата по спора Н.Ш. е придобила целия втори жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. П. на ул. „Е.“., който самостоятелен обект в сграда понастоящем е с идентификатор ....., а дворното място е с идентификатор ..... Безспорно е също така, че ответниците по делото пред първоинстанционния съд Д.К. *** Т., съпрузи, са собственици на първия етаж от сградата, построена в дворното място на К., а ответникът Г.Т., техен син, живее при тях в техния апартамент.

Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба от 26.09.2016 г., е, че ответниците неоснователно пречат и отказват достъп до имота на ищцата, тъй като той минавал през собственото им място, както и отказват да й предоставят ключове от входната врата за двора и от входната врата на жилищната сграда.

Ищцата твърди, че от придобиването на имота през 2000 г. до подаването на исковата молба е правила опити да получи достъп до имота си, търсила съдействие от органите на МВР, както и изпратила до ответниците на 13.07.2012 г. нотариална покана, но ответниците се противопоставяли и тя няма достъп до имота си. Отговор на исковата молба е подаден от ответника Г.Т. на 4.12.2012 г., с който той възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е имал отношения с ищцата, той не е етажен собственик в сградата, а такива са неговите родители, които притежават първия жилищен етаж и дворното място, и ищцата, дори и да има правата на етажен собственик с оглед жилището на втория етаж, то тези нейни права, свързани с достъп до общи части (общи входове и пр.) следва да се предявя срещу другите етажни собственици, а не срещу него. Твърди, че нито с фактически, нито с правни действия е възпрепятствал достъпа на ищцата до имота. Твърди, че ищцата никога до момента не е ползвала процесния имот, нито е осъществявала фактическа власт в него, като е закупила имота от лицето Й.

И., между което и ответника е имало висящи облигационни отношения, и което лице в изпълнително производство през 2002 г. е било въведено в имота и следователно е получило ключовете за него, т.е. достъпът на ищцата до имота не е бил ограничаван или възпрепятстван. Твърди, че не е ясно за какво точно ползване говори ищцата върху жилището на втория етаж, тъй като строежът на въпросното жилище и към момента е напълно недовършен от строителна гледна точка, в етажа няма поставена дограма, жилището не е прието с актове образец 14 и образец 15, нито има издадено разрешение за ползването му, т.е. закупения от ищцата етаж е в недовършен вид и в момента е неизползваем, като никога до тогава не е бил ползван. Посочва, че дворното място, в което ищцата няма никакви вещни права, има само един вход, и самата жилищна сграда, в която има и други етажни собственици, има само един вход. Твърди, че при положение, че ищцата има качеството само на един суперфициарен собственик на имот, построен в чуждо дворно място, като самият строеж и до момента не е реализиран и завършен, то фактически не са налице и права, които могат да бъдат накърнени. С подадения на 11.06.2013 г. отговор ответникът Д.К. възразява, че никога не е пречил на ищцата за достъп до имота й, тъй като тя никога не е идвала в имота, като трябва да се знае, че етажа, за който говори ищцата, не е завършен строително, той е в груб вид, няма дограма, водопроводна и ел. инсталация, той е напълно негоден за ползване, ищцата не притежава никакви права в дворното място и никога до момента не е идвала в имота, още по-малко може да се говори за всякакво ползване от нейна страна. Посочва, че в първия етаж от сградата живее той, доколкото същият е пригоден за живеене, но сградата като цяло е на тухла, не е приета по съответния ред, няма издадени акт 15 и акт 16. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че пасивно легитимирано по иска с правно основание чл. 109 от ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към останалите съсобственици или собственици, като без значение е реално притежаваните права от спорния имот, поради което възражението на ответника Г.Т., че не е пасивно легитимиран, защото не притежава собственически права, е неоснователно. Съдът приема въз основа на събраните писмени и гласни доказателства за установен факта на създадени и поддържани от ответниците неоснователни пречки за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата собственически права, като с поведението си препятстват достъпа й до собствения имот, като не я допускат да преминава през дворното място, в което е разположена сградата, етаж от която е собственост на Ш.. Съдът приема, че това, както и наличното притежание на отделни етажи в собственост на различни лица, с приложението на чл. 38, ал.1 от ЗС налага да се приеме, че дворното място е обща част, която служи за общо ползване и е неоснователен отказът на ответниците да допуснат ищцата да преминава през дворното място, както и да й предоставят свободен достъп до стълбищната клетка, през която се осъществява преминаването за собствения й втори жилищен етаж, която стълбищна клетка също е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Съдът намира във връзка с възраженията на ответниците, че собственият на ищцата имот не е довършен и в този смисъл е негоден за ползване, че съгласно чл. 181, ал.2 от ЗУТ слез завършване на сградата в груб строеж предмет на прехвърлителна сделка може да бъде както цялата сграда, така и отделни части от нея, като няма спор, че сградата, в която права притежава ищцата, е завършена в груб вид, както и че същата е придобила валидно права по отношение на обект от етажната собственост, а дали същият е довършен или не е въпрос без значение за повдигнатия спор, като нормалното упражняване на правото на собственост и по отношение на процесния обект е от значение и за неговото довършване и привеждането му във вид, годен за ползване. С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че съдът неправилно не е обсъдил изводите в диспозитива на прокурорска преписка № ... г. на РП-Пловдив, в които прокурорът е установил, че не е налице самоуправство и не се установяват противоправни действия от страна на никой от ответниците по делото, като от данните в същата преписка косвено се установява, че ищцата не е влязла във владение на процесния имот, а същото е сторено по отношение на нейния праводател – обстоятелства, от които без да се коментират от окръжния съд в пълнота, неправилно съдът извлича изводи в подкрепа на твърденията на ищцата. Заявява, че на 26.06.2012 г. са съставени и връчени предупредителни протоколи от полицейски служители на ответниците по делото, но от същите не може да се направи извод за това достъпът на ищцата до процесното жилище възпрепятстван ли е, по какъв начин, от кого и как, има ли въобще заключени врати от към двора или тази към стълбищната клетка. Относно връчването на нотариалната покана заявява, че не може да се достигне до еднозначен и безспорен извод за факта, че адресатите на нотариалната покана въобще са узнали за нея или дори да са узнали, това да е било своевременно, като фактът, че Г.Т. е узнал за нотариалната покана не може да се тълкува във вреда на другите адресати и към онзи момент Т. не е обитавал жилище на въпросния адрес и е нямал отношение по искането, описано в поканата. Заявява оплакване, че окръжният съд неправилно само е посочил горните документи, необсъждайки ги в пълнота, поради което необосновано и немотивирано е достигнал до извод, подкрепящ изцяло твърденията на ищцата. Твърди, че съдът неправилно изцяло възприема и кредитира показанията на свидетеля ..., син на ищцата, които се отнасят за периоди 2005-2006 г. и се установява, че към онзи момент имало заключени врати, като за посещението през 2012 г. липсват данни дали въобще е имало заключени врати и дали и как точно е възпрепятстван достъпът на ищцата до собственото й жилище, като от тези показания не се установява към момента на завеждане на исковата молба и най-вече към момента на приключване на съдебното дирене има ли възпрепятстване от ответниците, включително от Г.Т., на достъпа на ищцата. Твърди, че показанията на втория свидетел, доведен от ищцата, са неправилно и избирателно коментирани от съда – частично само тези, които са в подкрепа на твърденията на ищцата. Твърди, че окръжният съд неправилно не взима под внимание показанията на свидетелката М. Д. К. и не ги кредитира с доверие, като невярно приема, че тази свидетелка, освен че е заинтересувана, няма преки и непосредствени впечатления, а свидетелката живее на адреса в продължение на почти 5 години и има много по-точна и ясна представа от свидетеля Ш. за моментното/текущото състояние на двора и сградата, както и достъпа до жилищата в нея. Твърди, че е неправилен изводът на окръжния съд по отношение направените от ответниците възражения досежно правния статут на сградата и конкретно посочената норма на чл. 181, ал.2 от ЗУТ, която изисква не само сградата да е построена в груб строеж, а и това обстоятелство да е констатирано с протокол от общинската (районната) администрация, което в хода на делото не е установено, напротив, в посока на обратното е удостоверението от 12.11.2015 г., издадено от Община П. - Район З.“, с което се установява, че за въпросната сграда в архива на техническата служба няма протоколи образец № 14, № 15 и № 16 – доказателства, които не са коментирани и взети предвид от окръжния съд. Твърди, че обстоятелствата съществува ли въобще възпрепятстване достъпа на ищцата до собственото й жилище от ответниците, ако съществува, от кого и по какъв начин, не са доказани по безспорен и категоричен начин, от страна на ищцата не е доказано при условията на пълно и главно доказване каква е фактическата обстановка, касаеща достъпа до жилището, намиращо се на втория етаж към момента на входиране на исковата молба и приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция. С писмения отговор на въззивната жалба ответницата твърди, че наказателното производство е било прекратено с оглед на признаците от състава на чл. 323 от НК и именно защото тя никога не е била допускана до имота си. Посочва, че съдът правилно и в съвкупност е преценил събраните писмени доказателства относно направените от нея постъпки за учредяване на право на преминаване през чужд имот, изпратената до ответниците нотариална покана, прокурорската преписка. Намира, че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания и ги е преценил като подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Завява, че е неоснователно позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ЗУТ, тъй като констативният протокол, съставен от общинската администрация, не е правопораждащ, а има само установителен характер и неговото наличие или липса не променя факта на завършване на сградата в груб строеж, като по делото нямало спор, че сградата, в която права притежава ищцата, е завършена в груб вид, както и че ищцата е придобила валидно права по отношение на обект от етажната собственост, а дали същият е довършен или не е въпрос без значение за спора.