Решение № 4076 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4076 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110201979 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ***/17.09.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. П. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата, подадена чрез адвокат Г., се сочи, че приетите от АНО факти не отговарят на обективната действителност. Твърди се още, че нарушението било недоказано.

Наведени са доводи за наличие на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Иска се отмяната на НП, както и се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата и иска отмяната на издаденото НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител в съдебното заседание в лицето на юрк. К.. Последната пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като иска съдът да им присъди и разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 08.08.2024 г., около 16:26 часа, жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „***“, с рег. № *** в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Поп Богомил“. При извършена проверка на лицето от органите на ОПП СДВР, същият не представил СУМПС, като последното му е било отнето, считано от 03.07.2023 г. с влязло в сила наказателно постановление № 21-4332026291/20.12.2021 г.

Констатирайки тези факти, свидетелят Ф. И. съставил на жалбоподателя П. П. АУАН, с който ангажирал отговорността на последния по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на лицето срещу подпис в момента след съставянето му.

На базата на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление с № ***/17.09.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. П. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Ф. И., от заключението на графическата експертиза, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът намира, че показанията на полицейския служител следва да се кредитират, тъй като те са логични и последователни, между тях и писмените доказателства няма съществени протИ.речия, логични са и са последователни.

От заключението на графическата експертиза се установява, че подписът за наказващ орган в изследваното НП е положен от Г.Б. т.е. според вещото лице, посоченият в НП издател действително го е подписал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на 2 изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, както и не са допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (действаща към датата на деянието) сочи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС в посочените в АУАН ден и час.

От друга страна, безспорно бе установено, че НП № 21-4332026291/20.12.2021 г. е влязло в сила на 03.07.2023 г., а с това НП жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Тук следва да се отбележи, че документът за правоуправление на МПС на П. е предаден в ОПП СДВР на 10.08.2023 г. (след влизане в сила на НП) и наказанието му е започнало да тече от тази дата, което означава, че е изтекло на 10.08.2024 г., т.е. два дни след извършено нарушение в конкретния случай на 08.08.2024 г. Поради това, съдът намира, че процесното нарушение е извършено и правилно жалбоподателят е наказан за него от АНО.

Колкото до размера на наказанието, съдът намира, че на лицето е наложено минималното наказание, визирано в закона, поради което то се явява законосъобразно и правилно.

Тези аргументи водят до извод, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди, а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева, на основание чл.

63д, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и сторените разноски за експертизата по делото, в размер на 452,40 лева, съгласно представената справка декларация от ВЛ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № ***/17.09.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. П. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. П. П., с ЕГН **********, да заплати на СДВР, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА П. П. П., с ЕГН **********, да заплати в полза на СРС сумата от 452,40 лева, представляваща разноски за изготвяне на експертизата по делото, на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4