Определение № 32195 от 14.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32195 гр. София, 14.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ******************** като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело № 20231110118962 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ************** искова молба и уточняваща такава /л.37/, насочена против ******************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД , с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 4 880,12 лева, представляваща предадена без основание сума от ************************** на ответника в периода от 22.07.2017 г. до 21.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане, цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021 г., която сума ( в размер на 1000,00 лева) е формирана като сбор от следните:

129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******** от 02.05.2017 г. между ******************* и **************************;

100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 15.09.2017 г. между ******************* и **************************;

120,00 лв., представляващи част от 1133,40 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 31.01.2018г. между ******************* и **************************;

40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 13.03.2018 г. между ******************* и **************************;

28,00 лв., представляващи част от 1104,12 лв. - платени без основание суми във 1 връзка с Договор за кредит № ****** от 02.04.2018г. между ******************* и **************************;

100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ****** от 24.04.2018г. между ******************* и **************************;

129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 03.08.2018 г. между ******************* и **************************;

15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ****** от 23.10.2018 г. между ******************* и **************************;

337,80 лв., представляващи част от 1194,36 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 22.11.2018 г. между ******************* и **************************.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с ************************** е сключен Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 4 880,12 лева, което се твърди, че е формирано като сбор от следните суми:

129,60 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******** от

02.05.2017 г. между

******************* и

**************************;

129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № *******от 15.09.2017 г. между ******************* и **************************;

1133,40 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 31.01.2018г. между ******************* и **************************;

2

129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 13.03.2018 г. между ******************* и **************************;

1104,12 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ****** от 02.04.2018г. между ******************* и **************************;

129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ****** от 24.04.2018г. между ******************* и **************************;

129,60 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 03.08.2018 г. между ******************* и **************************;

800,24 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ****** от 23.10.2018 г. между ******************* и **************************;

1194,36 лв. - платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № ******* от 22.11.2018 г. между ******************* и **************************.

Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, получено на 01.06.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са били сключени договори за потребителски кредити по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и неустойка в случай че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция. Сочи, че на потребителя е начислена и такса за извънсъдебно събиране на просрочени кредити. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени.

Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи.

Подробно излага, че целите договори са нищожни поради накърняване на добрите нрави, доколкото същите съдържали клауза за предоставяне на обезпечение, изискванията за което обезпечение били неизпълними. При непредоставяне на обезпечението се излага, че се начислявала неустойка, чийто размер аргументира, че е прекомерно завишен и не отговаря на характерните й функции, а представлява добавък към възнаградителна лихва. Подробно излага, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на Директива 2008/48. На следващо място се излагат подробни съображения в насока, че договорите са нищожни на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите.

Последното се излага, че е така доколкото неустойката за непредоставено обезпечение не била включена в ГПР, поради което било налице грешно посочване на размера на ГПР. Грешното посочване на размера па ГПР счита, че следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР, респ. целият договор да се обяви за недействителен. На следващо място твърди, че договорите са нищожни поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Друго основание за нищожност сочи липсата на съгласие и в тази връзка твърди, че при сключването на договорите не са предоставени общи условия и 3 преддоговорна информация. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че уговореният размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договорите бил посочен единствено като процент, липсвала ясно разписана методика за начина, по който се формира. Сочи, че и целите договори са нищожни поради нарушение на чл. 143 ЗПК. Прави възражение за нищожност на отделните клаузи и сочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е неравноправна, т.к. е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Излага, че неправилно посочване на ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Аргументира, че действителният размер на ГПР надвишава позволения от закона такъв. Твърди, че нищожни са и клаузите за такси за събиране на кредитите на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В заключение излага, че доколкото договорите, евентуално отделни техни клаузи са нищожни, то сумите платени за непредоставено обезпечение, както и тези платени за неустойка за предсрочна изискуемост, са платени без основание. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът прави възражение за нищожност на договорите за цесия поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет и развива подробни съображения в тази насока. Евентуално твърди, че договорите за цесия не са породили транслативно действие, т.к. прехвърлените вземания не били безспорно установени и в достатъчна степен индивидуализирани. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената неустойка в процесните договори за кредит е нищожна.

Излага, че при изчисляване на ГПР, не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Подробно аргументира, че уговорените неустойки не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, както и че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че размерът и начинът на посочване на ГПР отговаря на законовите изисквания. Твърди също и че преди сключване на договорите, на потребителя е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Сочи, че съдържанието на договорите за кредит отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Подробно излага и че размерът на ГЛП също отговаря на законовите изисквания.

Оспорва кредитополучателят да е погасил изцяло дължимите суми по процесните договори. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда ищецът е посочил как е формирана сумата от 1000 лв., респ. какъв е размерът на платените без основание суми 4 по всеки договор за кредит и каква част се претендира в настоящото производство.

Ответникът е взел становище по уточняващата молба и е развил съображения в насока, че от твърденията на ищеца не става ясно в какво се състои полученото без основание.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ************************** и ответното дружество са сключени следните договори за кредит: Договор за кредит № ******** от 02.05.2017 г.; Договор за кредит № ******* от 15.09.2017 г.; Договор за кредит № ******* от 31.01.2018 г.; Договор за кредит № ******* от 13.03.2018 г. ;Договор за кредит № ****** от 02.04.2018 г. ; Договор за кредит № ****** от 24.04.2018 г. ;Договор за кредит № ******* от 03.08.2018 г.; Договор за кредит № ****** от 23.10.2018 г.;

Договор за кредит № ******* от 22.11.2018 г.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на претендираната сума от страна на ************************** в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия ************************** е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество.

В тежест на ответника е да установи че е налице основание за получаването на сумите, респ. наличието на валидни правоотношения по договори за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по тях, наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.