Определение № 4672 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4672 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110143077 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 314352/26.09.2025 г./ на М. А. М. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД е подал отговор на исковата молба.

Искането на ответника за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на друг съд поради неспазване на местната подсъдност по чл. 113 ГПК е неоснователно. В актуалната редакция на разпоредбата на чл. 113, изр. 1 ГПК е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда дори при липса на отвод да вземе отношение за наличието й. В настоящия случай са предявени при условията на обективно евентуално съединяване искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и искове за прогласяване нищожност на негова неустоечна клауза. Страните не спорят, че в рамките на материалното правоотношение ищецът се явява потребител, респ. именно в качеството си на такъв той предявява исковете по настоящото дело. Следователно спрямо тях е приложима местната подсъдност по чл. 113 ГПК. В случая обаче oт служебно извършената от съда справка в НБД „Население“ се установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. София. Поради това производството е местно подсъдно по правилото на чл. 113 ГПК именно на Софийски районен съд.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подадена насрещна искова молба от „София Комерс Кредит Груп“ АД.

1

Съдът намира, че насрещният иск следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като е предявен в срок, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалните искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск М. е подал отговор на насрещната искова молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е неоснователно, защото част от тях – договорът за кредит ведно с погасителен план и СЕФ, вече са представени с исковата молба и с насрещната искова молба, а другите документи очевидно не се намират в държане на ответника, щом той оспорва да е получавал плащане по договора.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение подлежи на отхвърляне, защото цели събирането на неотносими документи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „София Комерс Кредит Груп“ АД срещу М. А. М. насрещен иск.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 10:00 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения, а на ищеца по насрещния иск – препис и от отговора на насрещната искова молба и неговите приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от М. А. М. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради липса на съгласие; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 7 от договора, предвиждащи заплащане на неустойка при 2 непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6 от договора, поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 7 от договора поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1 200 лв., като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски. Сочи, че с чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му – поръчителство, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка съгласно чл. 7 в размер на 755.40 лв., включена изначално в погасителния план. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона. Възразява, че не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да е написан по ясен и разбираем начин и с шрифт, не по-малък от 12. Счита, че договорът е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че не е посочена договорената лихва. Сочи, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно посочен в договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР също е неправилен. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Счита, че посочването в договора на ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на неравноправност. Възразява, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, защото не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Навежда възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице драстично несъответствие в стойността на насрещните престации, както и поради това, че възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което, от своя страна, влече нищожност на договора в неговата цялост. Релевира възражение за нищожност на договора и поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от него. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза.

На първо място, счита че с нея се нарушава забраната по чл. 33, ал. 1 ЗПК, защото на практика с неустойката се обезпечават вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в срок, които се обезщетяват и с мораторната лихва. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Възразява, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Признава, че неустойката не е включена в ГПР. Твърди, че договорът е подписан с обикновен електронен подпис, на който съгласно приложимите общи условия е придадена силата на саморъчен подпис. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

3

Предявен е от „София Комерс Кредит Груп“ АД срещу М. А. М. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 613.55 евро /евровата равностойност на 1 200 лв./ – главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 24.10.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и че по него е предоставил на ответника заем в размер на 1 200 лв. при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 52.68 %, а М. се задължил да върне сума в общ размер на 1 569.24 лв., включваща заема и възнаградителната лихва, на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 130.77 лв., дължими ежемесечно в периода от 12.05.2024 г. до 12.04.2025 г. Излага, че М. не е платил никакви суми по договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в който М. поддържа възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като изтъква, че не се касае за индивидуално договаряне. Възразява, че дори и да се установи дължимост от него на чистата стойност на кредита, осъждането за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск по чл. 55 ЗЗД. Моли за уважаване на неговия иск и отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора, евентуално – на неустоечна клауза от него, е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора, евентуално – на неустоечната клауза по чл. 7 от него.

В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи следните факти: наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.

В тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните факти е да докаже плащане в пълен размер на задължението за главница по договора, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 12.04.2024 г., по силата на който на М. е предоставена в заем сумата от 1 200 лв., като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски; предаване на заемната сума в размер на 1 200 лв. от „София Комерс Кредит Груп“ АД на М.; че в чл. 7 от договора е уговорено задължение за М. за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, както и че такава му е начислена в размер на 755.40 лв., но не е включена в посочения в договора размер на ГПР.