Решение № 367 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100510066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от „Д.Е.Е.“ ЕООД срещу:

-решение № 20089171/07.04.2021г. по гр.д. №54253/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, с което е уважен предявения от „С.**“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.372 ал.1 от ТЗ за сумата от 1173,50 лв. – неплатено възнагражедние по извършен превоз на стоки по договор за превоз от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността му по чл.78 ал.1 от ГПК за разноските по делото в размер на 650,00 лв.

-решение № 20027994/07.02.2022г. по гр.д. №54253/2017 г. по описа на Софийски районен съд,ГО, 160 състав, с което по реда на чл.247 от ГПК съдът е отхвърлил предявеното от ответника „Д.Е.Е.“ ЕООД срещу С.**“ ЕООД възражение за прихващане с с претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 1173,50 лв., представляваща неустойка за забава при доставката на стоката по договор за автомобилен превоз на стоки от 06.02.2017г.

В жалбите се твърди, че решенията на СРС са неправилни и необосновани, 1 постановени при допуснати нарушения на материалния закон, превратното му тълкуване и противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че неправилно и необосновано СРС е приел, че уговорената между страните неустойка за забава при доставяне на товара е нищожна, поради което и в полза на въззивника не е възникнало вземане на неустойка. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна и валидно обвързва страните, респективно – превозвача е имал възможност да иска нейното намаляване, както и в конкретният казус не е приложима разпоредбата на чл.23 §5 от Конвенцията CMR.

Въззиваемата страна „С.**“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор на въззивнана жалба срещу решение решение № 20089171/07.04.2021г. по гр.д.

№54253/2017 г. по описа на Софийски районен съд,ГО, 160 състав, с който оспорва наведените пороци на решението във въззивната жалба, счита, че същото е постановено при правилно приложение на материални и процесуалния закон, същото е обосновано и правилно, моли да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Софийски районен съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 372 ал.1 от ТЗ, а ответникът в срока по чл.131 от ГПК е предявил възражение за прихващане с насрещно вземане по същото правоотнощение на основание чл.92 от ЗЗД – неустойка за забава.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с доклада по делото първоинстанционният съд по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявил следните факти: между страните е възникнало действително облигационно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на товари въз основа на заявка № 7226/06.02.2017г. с товарен пункт в гр. Кауфбойерн, Германия и разтоварен пункт: гр.

Севлиево, България и получател Хамбергер България ООД, както и че договорения размер 2 на навлото е 1600 лв. без ДДС/1920,00лв. С ДДС, както и че на 02.06.2017г. ответникът е заплатил в полза на ищеца част от уговореното между страните възнаграждение в размер на 746, 50 лв.

От събраните писмени доказателства – заявка за превоз от 06.02.2017г., фактура № 1000020168/14.02.2017г. и товарителница CMR, протокол за прихващане № 58/02.06.2017г., заключение по ССчЕ, неоспорена от страните и ценена от настоящият състав като компетентна и обективна, както и от свидетелските показания, които съдът цени като правдиви, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, безпротиворечиво се установява, че превоза на товари е изпълнен от ищеца в първоинстанционното производство със забава, товарът вместо на 09.02.2017г. е доставен в местоназначението /клаузата е изменена в хода на изпълнение на превоза по взаимно съгласие на страните/ на 14.02.2017г.

, стоката е приета без забележки от получателя, превозвачът е представил на товародателя оригинал на ЧМР товарителница и фактура № 1000020168/14.02.2017г. , която е осчетоводена в счетоводството и на двете дружества, съответно ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на 320,00 лв., в срока по чл.8 от договора ответникът е извършил плащане на част от цената, като с протокол от 02.06.2017г. е извършил прихващане с дължима от ищеца неустойка за забава по същия договор в размер на 1173,50 лв., който протокол е изпратен на превозвача /ищеца/, който е върнал същия неподписан с оспорване недължимост на неустойката.

Следователно несъмнено установен е факта, че към датата на подаването на исковата молба и съответно приключване на устните състезания в първоинстанционният съд, а и пред въззивният съд, ответникът не е заплатил пълния размер на уговореното между страните възнагражедние за превоз, след като същия е извършен, като неплатената част от задължението е в размер на исковата сума от 1173,50 лв. т.е. осъществено е вътрешнопроцесуалното условие, при което се разглежда възражението за приххващане, а именно – основателност на предявения иск.

Спорен между страните е въпросът дали клаузата за неустойка, уреждаща отговорността на превозвача при забавено изпълнение е действителна, съответно възникнало ли е в какъв размер задължение за превозача за заплащане на неустойка за забава предвид осъщественото забавено изпълнение по договора за превоз. /и с което вземане е направено възражение за прихващане от ответника/ и дали със същото е извършено прихващане на дължимото от него навло, респективно – налице ли е същото да бъде съдебно признато и с него да се погаси претенцията на ищеца.

Преди да се произнесе по посочения въпрос, настоящият състав счита, че е необходимо да изясни приложимото право спрямо договорното правоотношение между страните.

Несъмнено се касае за сключен договор за автомобилен превоз на стоки с превозни 3 средства срещу заплащане, мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна /в случая и двете – България/.

Горепосоченото обосновава извода за приложимост Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ - §1 т.1 от същата, независимо, че същата е само ратифицирана / с Указ № 1143/29.07.1977г., /, но не обнародвана по съответния ред, тъй е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от същата условия /с изтичане на деветдесетия ден след депозиране на документа за ратификация, след като пет държави вече са били депозирали документа си за ратификация или присъединяване/ и като международен източник на правни норми компетентният български съд е длъжен да приложи нейните норми, съобразявайки, че същите имат приоритетно действие приоритет над нормите на българското не на основание чл.5 ал.4 от Конституцията, а поради обстоятелството, че се явяват специална уредба. /в т. см. Р № № 7/02.07.19952г. по к.д. № 6/1992г., решение № 143/12.05.2016 г. по т. д. № 1234/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 174/19.122017г. по т.д. № 417/2017 та ІІ т.о. / От гореустановените факти по делото, несъмнено се доказва както наличието на забава от страна на превозвача за доставяне на стоката – с 5 дни, така и осъществяването на специалното условие, установено в чл. 30 § 3 от Конвенцията CMR – заявена от товародателя в срок от 21 дни от датата на получаване на стоката писмена рекламация във връзка с твърдяната забава /протестно писмо от 16.02.2017г. – заявена писмена претенция за неустойка от товародателя във връзка със забавата, изпратена по имейл на превозвача, като получавенето й не е спорно/.

В Общи условия – т.5 от заявка – договор № 7626/06.02.2014г. е предена неустойка за забава за доставяне на товара в размер на 350 евро на всеки започнати 24 часа. /т.е. за 5 дни е 3422,70 лв./.

При съблюдаване на задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с ТР 1 от 15.06.2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като клауза, уговорена с договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право -чл. 9 ЗЗД.

С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност уговорките за неустойка е ограничена с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки – съдържанието на договора като съвкупност от права и задължения не може да противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави съществуват като общоприети принципи, или произтичат от тях, като за спазването им, с оглед придаденото им от обществото значение съдът следва да следи и служебно.

Преценката за нищожност на клауза за неустойка следва да бъде извършвана за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора при следене за спазване на основния морален принцип за справедливост в гражданските и търговски отношение и в 4 този смисъл на съответствието на клаузата за неустойка с придадените от закона основни функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Когато с оглед данните по делото съдът прецени, че уговорката за неустойка предвид вида и размера на обезпечаваното задължение, видът и размерът на очакваните вреди, както и предвид вида и размера на самата неустойка, излиза извън гореочертаните основни функции на неустойката, тогава следва да приеме клаузата за нищожна.

В настоящият случай неустойката е уговорена в твърд размер на всеки започнати 24-часа забава, без краен срок и фиксиран общ размел, до който може да се претендира, което дефинитивно не я прави нищожна. В случая претендираната от страната неустойка е за 5 дни, но не в уговорения размер /който както е посочено по – горе е 3422,70 лв. т.е. почти 2 пъти /1,78 пъти/ по – голям от уговорения размер на превозното възнагражедние/.

Налице и трайна съдебна практика, че клаузи за неустойка, които предвиждат за неизпълнение на договора неустойка, равна на цената на целия договор, предвид неотговарянето им на гореочертаните основни функции на неустойката да са нищожни.

Поведението на кредитора към момента на заявяване на претенцията за неустойка, а именно непретендиране на пълния размер на същата, е ирелевантно и не може с обратна сила да санира нищожността на клаузата, доколкото същата се преценява към момента на сключване на договора, но и по важно – нищожността не може да зависи от предполагаемата добросъвестност или липса на такава на една от страните по договора /кредитора/ и нейните бъдещи несигурни действия във връзка с претендиране на права въз основа на нищожната клауза. Така уговореният размер на неустойката не отдава значение на вида и естеството на неизпълнението, нито на очакваните вреди от същото, което противоречи на добрите нрави.

Уговорената неустойка е нищожна и на основание противоречие със закона - чл.

23 § 5 Конвенцията CMR, в която е установен лимит /горна граница/ на размера на обезщетението, дължимо от превозвача при забава в доставянето, а именно не повече от цената на превоза, като също така е предвидено, че правоимащият следва да докаже, че от забавата е възникнала щета. В настоящия случай ответникът не е обявил стойността на товара, съответно обявен особен интерес при доставката /т.нар фикс сделка, каквато твърди да е по процесния договор за превоз/, съответно стоката е доставена и получена без забележки /§6 от същата/. Следователно по силата на чл.41 от Конвенцията CMR и с оглед разпоредбите на същата, договорната клауза за неустойка е в противоречие със същите и на соченото основание е нищожна.