Решение № 563 от 26.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500619 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 7319/19.02.2024г. на БРС от Ж. Г. Н. с ЕГН: ********** с пост.адрес: гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Цар Ив.Шишман“ № 20, ет.1, офис 3, адв.Е.Топузанова, против решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС, с което съдът е прекратил сключения между нея и П. Б. Н. с ЕГН: ********** от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на родителските права върху родените от брака деца – А. П. Н., с ЕГН: ********** и Б. П.ов Н., с ЕГН: ********** на майката Ж. Г. Н., определил е режим на лични отношения с бащата П. Б. Н. и го е осъдил да им заплаща ежемесечна издръжка в размери и при условия – подробно описани в обжалвания акт, както и издръжка за минало време по реда на чл.149 СК. Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище (лична собственост на Н.) на майката, като я е осъдил да заплаща наемна цена на мъжа.

1

Решението е атакувано в частта, досежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, режима на лични отношения на бащата с децата и по-конкретно относно Коледните и Новогодишни празници, както и рождените и имени дни; размера на определената издръжка, включително и за минало време и заплащането на ежемесечния наем от страна на жената за ползването на имота. Твърди се неправилност на изводите на съда. Моли за отмяната му в горните части и постановяване на ново решение, с което съдът вмени вината за разстройството на брака само на мъжа, ограничи режима на лични отношения на бащата с децата, увеличи размера на определената издръжка и намали наемната цена на жилището. Подробни аргументи излага във въззивната жалба. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият П. Б. Н., представляван от адв. Хайк, оспорва въззивната жалба в постъпилия отговор вх.№ 9422/27.05.2024г. на БОС. Заявява, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като излага конкретни аргументи за правилност на решението на БРС в тази връзка. Оспорва твърдението за реализиране на достатъчно високи доходи, които да позволят издръжка на двете деца в претендираните размери. Оспорва и твърдението за завишен наем, определен от съда на съпругата по реда на чл.57, ал.2 СК.

От своя страна П.Н. също е депозирал въззивна жалба вх.№ 14043/03.04.2024г. на БРС против решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС. Обжалва, на първо място, определения от съда режим на лични отношения с децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. Счита, че с цитираното решение по недопустим начин е изменено постановеното решение № 203/29.01.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС, като е приет режим на лични отношения на децата с него, различен от този, по основното решение. Поддържа, че постановеното решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС не съответства на смисъла на разпоредбата на чл.250 ГПК, понеже с него не се извършва детайлизиране на определения от съда режим, а ревизиране. Ето защо го намира недопустимо и моли за обезсилването му. Освен това се оплаква, че решението не съответства на вече организирания му живот и трудова дейност, основно в гр.София, което прави определеният режим 2 неизпълним на практика. Това, според него, ще даде възможности на въззивницата-ищца да ангажира неговата отговорност за неизпълнение на съдебно решение. В с.з. на 28.05.2024г. по настоящото дело се въвежда аргумент, че бащата няма къде да преспива в гр.Бургас, понеже личното му жилище е предоставено за ползване на бившата му съпруга и родените от брака им деца. Моли за решение в горния смисъл.

По делото е депозирана и насрещна въззивна жалба вх.№ 9420/27.05.2024г. на БОС от П. Н. против решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС. Заявява, че с отговора против исковата молба е оспорил запазването след развода на фамилното име „Н.“ от въззивницата-ищца.

Твърди, че е огорчен от поведението й спрямо него. Излага подробни аргументи за възстановяване на предбрачното й фамилно име – Д..

Тази въззивна жалба е оспорена от въззиваемата по нея страна в проведеното о.с.з., след като изрично е направено изявление, че не желае срок за отговор. Заявява, че възстановяване на фамилното име след развод може да поиска онзи съпруг, който го е променил, а в случая жената няма подобна претенция. Моли за отхвърляне на насрещната жалба.

Д „СП“ Бургас не изразява становище по въззивните жалби.

Жалбите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл.259 ГПК, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против актове, подлежащи на въззивен контрол и са допустими.

Предявеният пред районния съд брачен иск, който е висящ пред настоящата инстанция, е с правно основание чл.49, ал.3 СК, съединен с небрачни такива по чл.53 СК, чл.57, ал.2 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143 и чл.149 СК.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Ж. Г. Н., представлявана от адв.Е.Топузанова, против П. Б. Н., с която моли да бъде прекратен сключеният между тях граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Позовава се на негово 3 противобрачно поведение. Излага твърдения за негова извънбрачна връзка, станала причина за влошаване на отношенията им и в крайна сметка за прекратяване на брака.

Моли за предоставяне на упражняването на родителските права върху децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. и определяне на тяхното местоживеене при нея, при съответен режим на свиждане с бащата, за присъждането на издръжка в тяхна полза в размер на по 500лв. за всяко дете, считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, както и за минало време - за една година преди завеждане на исковата молба в същия размер.

Претендира предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Бургас, ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * и заявява изрично желание да запази приетото при сключването на брака фамилно име – Н.. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Въззивникът-ответник също твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но по вина на жената. Въвел е основания за развод, свързани с противобрачното й поведение. Не желае предоставяне на упражняването на родителските права върху децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. Не оспорва определяне на тяхното местоживеене при майката, присъждането на издръжка в тяхна полза в минимален размер, а също и предоставяне на ползването на семейното жилище - апартамент, лична негова собственост, на жената и родените от брака деца. Претендира заплащане на наем от страна на жената по реда на чл.57 СК.

С депозирания отговор против исковата молба оспорва запазването от страна на жената на приетото при сключването на брака фамилно име – Н..

Моли за свободен режим на лични отношения с децата, уреждащ включително техните рождени и имени дни.

Оспорва претендираните размери на издръжка за децата, като заявява, че няма достатъчно доходи. Ангажира доказателства и моли за присъждане на разноски.

Пред районния съд е призована и Д „СП“ - Бургас, която е изготвила социален доклад по делото.

4

С решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС бракът между страните е прекратен и решението за развод е влязло в сила по правилото на чл.325 ГПК.

Пред настоящия съд е висящ спор в частта относно вината за разстройството на брака. Спорно е на кого следва да се вмени и дали вина носят и двете страни.

За да се произнесе, съдът взе предвид изложеното в исковата молба, отговора против нея и събраните гласни доказателства. Безспорно е, че страните са сключили граждански брак през 2011г., като до 2019-2020г. са били в много добри отношения, през **** г. е родено първото им дете - А., а през **** г. е родено второто им дете – Б.. От показанията на св.Д. – м. на жената, св.Н. – м. на мъжа и св.Б. – без родство със страните, се установява, че периодът на влошаване на отношенията между вече бившите съпрузи съвпада с времето, когато Н. е имал общ бизнес с китаец и е започнал да пътува до Китай вече сам и непридружаван от съпругата си. Тогава, според показанията на св.Н., се запознал с настоящата си партньорка И. и започнал да се отдалечава от съпругата си и от семейния живот. В резултат от това двамата съпрузи започнали да проявяват нетърпимост един към друг, у жената се породили съмнения относно лоялността на мъжа към нея и семейството. Това мотивирало Ж.Н. да постави подслушвателни устройства в дома на св.Н. - майка на мъжа, за да се увери, че той поддържа интимна връзка с друга жена и имала положителен резултат.

Както се твърди от страна на мъжа, той оставял своите електронни устройства незаключени и на жената станало известно, че между него и настоящата му партньорка се провежда интернет-комуникация, разменят се интимни снимки и обяснения в чувства. Разговорите и снимките, датиращи от 2020г., били видени от св.Б., при неин разговор с Ж.Н..

Това влошило значително отношението на жената към съпруга й и тя започнала да проявява агресия, като веднъж на вечеря в присъствието на негов много близък приятел – св.Г., ударила мъжа си с приборния нож по главата. Според показанията на този свидетел, случката датира около три години преди съдебното заседание – т.е. около 2020г., когато всички свидетели твърдят, че узнали за извънбрачната връзка на мъжа.

При описаното настоящият състав приема, че вина за разстройството на 5 брака носи мъжът, защото неговите противобрачни прояви са станали причина за влошаване на отношенията със съпругата му. Не се спори, че тя променила поведението си и започнала да проявява нетърпимост към него, да се дразни от незначителни неща, като например забележка за избора на интернет доставчик и др., но първопричината за проявите й на гняв, остро неодобрение и изблици на нервно напрежение, се коренят, според настоящия състав, в настъпилата промяна в чувствата на мъжа и верността към нея, след приблизително 9 години съвместен живот и родени две деца от брака и насложилите се след това обида и огорчение от изневярата. Още повече, че според св.Д., Н. започнал да пребивава в жилището на своята майка – св.Н., на горния етаж и занемарил грижите за семейството. Спрял да внася средства в домакинството и не обръщал достатъчно внимание на децата.

При установената и описана по-горе фактическа обстановка, следва обжалваното решение да бъде променено, в съответствие с формирания извод и да се приложи разпоредбата на чл.329, ал.1, предл.І ГПК относно тежестта на разноските.

Що се отнася до фамилното име на жената след прекратяването на брака, съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, „След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Право на възстановяване на фамилното име има този съпруг, който го е променил – в конкретния случай – жената. В исковата молба въззивницата-ищца е пожелала запазването му и другият съпруг не може, след приемането на СК от 2009г., да претендира промяната. Ето защо жалбата на П.Н. в тази част следва да бъде отхвърлена.

С въззивните жалби е въведен и спор, свързан с определения от съда режим на лични отношения на бащата с децата А., р. на **.**.****г. и Б., р. на **.**.****г. На първо място, преди да обсъди доводите на двете страни в приложените две въззивни жалби, съдът посочва, че производството по определяне на режим на лични отношения на родител с дете, има характер на спорна съдебна администрация и по него съдът се произнася служебно, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 СК. Ето защо, допълнителното решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. БРС не може да бъде недопустимо, понеже родителите може да посочат режим, който да бъде счетен от съда за неподходящ и съдът по свой почин да определи това, което намира за найефикасно, за да се запазят отношенията между децата с техните родители.