Присъда № 12 от 29.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4449/2024
- Вид
- Присъда № 12
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.24,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1,б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1,б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.36,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда №12/29.01.2025 г.по НОХД №4449/2024 г. по описа на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 422/2024 г. по описа 01 РУ Бургас, пр. пр. 12239/2024 г. по описа на РП Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Ю.
Г. В., ЕГН ********** за ТОВА,че на 24.07.2024г. в гр. Бургас, в условията опасен рецидив отнел чужди движими вещи - един брой портмоне на стойност 15,00 лв. (петнадесет), съдържащо паричната сума в размер на 60,00 лв. /шестдесет/, всичко на обща стойност 75,00 /седемдесет и пет/ лева, от владението на С. Д. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоипрестъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б „б“, от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т.
2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за несъмнено доказано от събрания в ДП доказателствен материал. В аспекта на направения разбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия - адв.М. Н. от БАК, настоява спрямо подзащитния й да се определи наказание в справедлив размер, като се вземе предвид,че подбудите за извършване на деянието са свързани с екзистенциални дефицити.
При предоставената му лична защита и право на последна дума подсъдимият заявява,че желае съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ю. Г. В., ЕГН ********** е роден н**************.
С Присъда №137/13.07.2023 г на PC Бургас, влязла в сила на 29.07.2023 г. на Ю. Г. В. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което не било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
С Присъда №22/01.02.2017 г на PC Бургас, влязла в сила на 17.02.2017 г. на Ю. Г. В. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което не било отложено по реда на чл.66, ал.
1 от НК
С Присъда №1209/13.12.2011 г. на PC Бургас, влязла в сила на 29.12.2011 г. на Ю. Г. В. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца , което не било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю. Г. В. живеел в ******. Същият бил безработен и се препитавал с извършване на кражби, още преди да навърши пълнолетна възраст.
На 24.07.2024 г. подсъдимият Ю. В. вървял пеша от кв.П. към центъра на гр.Бургас. Когато се намирал в района на ул.М., Ю. В. забелязал мъж-постр.С. Д.- който седял на пейка и бил във видимо нетрезво съС.ие. Подсъдимият В. решил да наблюдава мъжа и при възможност да открадне портфейла му. Подсъдимият В. бавно се придвижил зад мъжа и с ловки движения отворил лепката на задния джоб на панталона му и взел портфейла му. Св.Д. усетил, че някой бърка в джоба му.
Обърнал се и видял подсъдимият В.. Тръгнал след него, за да го догони, но не успял.
Когато се отдалечил на безопасно разС.ие, подсъдимият В. прегледал откраднатия портфейл и установил, че в него има сумата от 60 лв., банкови карти, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, СУМПС, карта за НЗОК, карти за магазини, сим карта и лична карта на името на С. Д..
1
При проведени оперативно-издирвателни мероприятия, полицейски служители при 01 РУ Бургас св. Р.Т. установил самоличността на извършителя Ю. Г. В.. Ю. В. предава с протокол за доброволно предаване отнетия портфейл.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:докладни записки, протокол за доброволно предаване-л.17 от ДП, показанията на свидетелите С. Д. Д. / л.46-47 от ДП/, св. Р.Т. Т., назначената комплексна техническа фотопортретна и идентификационна експертиза на видеоматериал /л.51-56 от ДП/, съдебноикономическа експертиза /л.58-59 от ДП/ ,обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното производство,вещественото доказателство на л.13 от делото, справка за съдимост на подсъдимия и др. и писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед което съдът прие за безспорно установено извършването на предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вината на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените фактически изводи.
За да обоснове възприетите факти за отношението на подсъдимото лице към предмета на деянието, настоящият първостепенен съд изгради стройна система от преки доказателства , въз основа на които е направен единствено възможен извод за това, че подс. Ю. В. е отнел инкриминирания имуществен предмет- портмоне и сума от 60 лв., от владението на С. Д. Д..
Доказателствената мотивираност на обвинителната теза се основава на фактическите данни в свидетелските показания на св. С. Д. и свидетеля Р.Т.. Показанията на пострадалия свидетел С. Д.,анализирани в контекста на пряката им релевантност към основния факт, с оглед непосредствените визуални възприятия на свидетеля относно отделни фрагменти от цялостната картина на поведението на подсъдимия, са преки. Свидетелят С. Д. пресъздава в консолидиран, вътрешно последователен, логичен и информативен вид, лишен от субективни интерпретации и тенденции към умишлено злепоставяне на подсъдимия, своите възприятия от съдържанието на инкриминираното събитие в ранните часове на нощта на 24.07.2024 г.
Свидетелят С. Д., пресъздава преки зрителни впечатления и своя директен емпиричен опит от срещата си с подсъдимия в процесната нощ, като конкретизиира,че деянието се случило, докато седял на пейка пред бившето кино „Х.С.“, когато зад гърба му млад мъж минал с бавна походка, при което свидетелят доловил,как залепващата част на задния джоб на късите му панталони се отваря, а мъжът подпирайки се на гърба му, изважда с ръка от джоба портфейла на пострадалия. Предвид констатацията на настоящия състав за вътрешната логичност в показанията на свидетеля,тяхната последователност във времето и безпротиворечивост, съдът ги кредитира като рационален източник на информация,активно способстващ за пълноценно изясняване моментите, непосредствено съпътстващи процесната ситуация, при която е пострадал. Свидетелят описва в хронологично подредени епизоди самия развой на инцидента, включително и своята рефлекторна защитна реакция,а именно,при която извил ръка зад гърба си и хванал подсъдимия за китката, но последният успял да се изтръгне и побягнал в неизвестна посока, безуспешно догонван за определен кратък интервал от време от пострадалия. Степента на конкретност, до която съдът достига чрез показанията на С. Д. при установяване елементите от фактическата картина на събитието на престъплението е висока, предвид което на показанията на св.Д. следва да бъде призната безусловна доказателствена стойност при установяване на истината. Тези показания ефективно спомагат за постигане на достатъчната осведоменост за отделните факти от предмета на доказване. Независимо от претърпените материални загуби, в показанията на свидетеля Д. липсват нюанси, свързани с отправяне на произволен укор или преекспониране значението на отделни фактически детайли във вреда на подсъдимия. Напротив детайлизацията в свидетелското 2 изложение на С. Д. е съсредоточена единствено и само в правдивото установяване на съществените факти от лимитирания с чл.102 НПК предмет, имащи онтошение към правилното решаване на делото.
Коментираното гласно доказателствено средство се допълва изцяло, и намира логическо продължение в резултатите от назначената комплексна техническа фотопортретна и лицево идентификационна експертиза на видео материал, генериран от охранителни камери на от 24.07.2024 г. на казино „У.“,находящо се в ******. Анализът на резултатите на СТЕ, почиват на професионално интерпретиране на фактическите данни, съдържими се в предадения с 1 бр. оптичен носител тип диск от камери за видео наблюдение. Изводите на вещото лице позволяват извеждане на идентична в най-общо информативно направление реконструкция на действителното събитие от 24.07.2024 г., за което в пълнота излага своите лични и оригинерни възприятия и пострадалият С. Д.. Видеоматериалът от посочения диск е подложен на лицевоидентификационна съпоставка с актуални снимки на подсъдимия Ю. В..Действително, вещото лице е достигнало до извод за негодност на отделните кадри за лицевоидентификационно изследване поради ниска резолюция на изследваните изображения и отдалеченост на видеокамерите. Независимо от това, според съда извън всяко съмнение е способността на СТЕ да подпомогне процеса на формиране на обективни съдебни изводи предвид категоричния и безусловен характер на експертните изводи относно поведението на заснетото лице, което след двукратно последователно минаване в зоната на заснемащото устройство започва да тича. Тези изводи черпят доказателствена подкрепа в показанията на св.С. Д.,именно с оглед констатациите на експерта, че от изследвания видеофайл се установява система от физически телодвижения – нормална походка ,а след това и тичане, което изцяло съответства на свидетелския разказ на Д. относно поведението на подсъдимия в процесната нощ.
Като следващ елемент в хронологически последователната система от факти съдът оцени и показанията на свидетеля Р.Т., разузнавач в сектор „КП“ при 01 РУ Бургас, като в една тяхна част, доколкото пресъздават опосредствани впечатления относно инкриминирания инцидент показанията представляват косвено доказателствено средство. Свидетелят пресъздава подробни възприятия, отличаващи се с нужното ниво на вътрешна логичност и пълнота относно прегледа на видеозаписа на охранителна камера на казино „У.“в *******. В рамките на своите опосредствано формирани визуални впечатления свидетелят пресъздава целенасочено и информативно фргаментите от събитието на изследваното престъпление, прецизирайки възприето движение на две сенки около 2.12 ч. на 24.07.24 г., последвано от бягство на мъж от ромски произход, гол до кръста и обут с къси панталони.
Свидетелят Р.Т. разпознава извършителя на деянието като Ю. В. по външни образнолицеви и физически признаци, като слабо телосложение, особености на походка и прическа, ентическа принадлежност и специфични телесни черти –татуировка в дясната част на гърдите. В случая от показанията на свидетеля, служещи за набавяне на доказателствена информираност относно автора на осъщественото инкриминирано деяние и изключителната съпричастност на подсъдимия В. към него, се извежда относително стабилен на база съхранения мислен образ у свидетеля сравнително-идентификационен извод, че от прегледания видеофайл свидетелят разпознава именно Ю. В. като извършител на кражбата. Тези показания предоставят не само корелация между заснетото на 24.07.2024 г. неправомерно отнемане на инкриминираните предмети от фактическата власт на пострадалия, с личната причастност на подсъдимия В. към тези действия.