Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 229 от 11.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
91/2025
Подписан
11.11.2026
В сила
11.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 229 гр. Пазарджик, 11.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900091 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищцата Т. С. А. не се явява. За нея се явява адв. Н. преупълномощена от адв. Р. М..

За Застрахователна компания „Лев Инс“ АД се явява адв. Д. редовно упълномощена.

Явява се вещото лице д-р П. М..

Явява се свидетелят А. Й. Д..

Адв. Н.: – Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото на 28.10.2026 г. е депозирана съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р П. М..

Експертизата е в срока по чл. 199 от ГПК.

По делото на 2.11.2026г. е постъпило писмо от РП-Пазарджик, в което е посочено, че по ДП № 752/2024 г. по описа на РУ МВР – Пазарджик към момента не е приключило и предстои изготвяне на САТЕ.

1

Адв. Н.: - Няма пречка и моля да се изслуша заключението. Да се приеме постъпилото писмо.

Адв. Д.: - Да се изслуша заключението. Да се приеме постъпилото писмо.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпило писмо с вх. № 12296/2.11.2026 г. от РП – Пазарджик.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р П. М..

Сне се самоличността на същия, както следва:

П. М. М. – 67 г. български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представил съм заключение, което поддържам. Изградено е на база медицинска документация, преглед на лицето и съдържа отговор на поставените въпроси.

Счупването на седалищната кост на таза безусловно води до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. Разкъсно-контузната рана на един от мускулите на прасеца на подбедрицата, което е наложило реконструкция на мускула също може да бъде отнесен към същия медико-биологичен признак. Всяко отношение на раната в областта на краката независимо, че тя е усложнена с гранулом медико-биологичния признака е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

Има груб загрозяващ „ръбец“ в областта на прасеца на крака. По отношение на функционално възстановяване на движенията и в коляното и глезена става тя няма затруднение, те са възстановени в пълен обем. В момента не дава и субективни оплаквания. Дейността на мускулите е възстановена, не изпитва дискомфорт, има загрозяване, груб е наистина.

Тазовите фрактури на седалищната кост обикновено са леко дислоцирани, те спадат към групата на фрактури, които не прекъсват тазовия пръстен, те са изолирани, добре адаптирани, срастват добре и поради това, че няма дислокация на фрагментите в повечето случаи, както и в този не се 2 очакват драстични оплаквания след периода на костна консолидация и тя не дава такава. Аз вече казах няколко пъти, че не съобщава за субективни оплаквания.

Тази имобилизация на подбедрицата, която е била наложена е във връзка с обезболяване. Основния принцип е обезболяване в острия период на травмата, т.е. тя не се налага, за да се постигне друг ефект да кажем, за да стабилизира счуване и т.н., тя няма такива счупвания има мекотъканни увреждания. По отношение на тазовото счупване след периода на консолидизация не е необходимо за насочване рехабилитация.

Адв. Н.: - Да се приеме експертизата.

Адв. Д.: - Да се приеме.

Съдът счита, че следва да приеме депозираната съдебно-медицинска експертиза, за това

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р П. М. М..

На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 400 евро, от които 200 евро от бюджета на съда и 200 евро по внесен депозит от ответника – внесени на 28.09.2026г.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля по делото А. Й. Д..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

А. Й. Д. – 42 г. българин, български гражданин, неосъждан. Без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Много добре си спомням инцидента. Датата аз в момента не се сещам точно, но преди 1 година, мисля, че беше 2025г. Това беше крайно неприятен инцидент и аз нямам никаква вина за него и не би трябвало да си ги спомняме често лошите работи. Карах моят мотор по пътя гр. Пазарджик – гр. Пловдив и преди табелата на гр. Пазарджик има едно ограничение, след нея има още един знак, че ограниченото отпада, то е 60 км/ч и после пак с 90 км.ч Преди да мина табелата на гр. Пазарджик ми изскачат двама човека на пътното платно вечерта, без да има пътна маркировка - пешеходна пътека, пресичат най-нагло и отиват на средата на платното, аз сигнализирах естествено с клаксон.

3

Опитах с маневра, аз съм правоспособен водач знам и съм тренирал на курсовете ми, които съм изкарал за тази книжка с маневра, за да мога да отбия на ляво и да ги избегна. Тези хора вместо да се върнат назад и да прескочат мантинелата, която са я прескочили, има 90 км/ч преди табелата, аз съм с 48 км/ч. виждам километража преди сблъсък с тези хора. Моята маневра е спирачка, клаксон, а тези хора минават мантинелата и се хвърлят в лявото платно. След това удар, идва полиция, линейка, бях дал отрицателни проби, за наркотици и алкохол, редовен водач съм. Не мога да разбера тези хора каква работа имаха там вечерта. То беше лятото, тъмно беше сигурен съм почти.

Нямат хора на пътното платно Пазарджик- Пловдив, нямат работа там тези хора. Освен всичко останало там и полиция дойде, направи проби, за алкохол, наркотици, имах всички документи и според мен наказанието трябва да се търси от тези хора. Не може да се пресича такова пътно трасе, натоварено с коли, с мотори, без пешеходна пътека, без нищо. Тъмно беше. Пътя не беше мокър. Няма осветление там. Даже мога да заведа дело срещу Общината защото няма никакво осветление. Бях на директния път гр. Пазарджик – гр.

Пловдив, това беше преди табелата аз се движа от гр.Пловдив за гр.Пазарджик. Има бензиностанция на „Шел“ от лявата страна. Бях в дясната лента за движение. Това беше преди табелата. Най-вероятно поне едно 100 метра е преди табелата, защото все пак преди табелата има ограничение за скорост една, а след това е друга, въпреки, че аз казвам, че когато дойде полицията и ме разпитваха кварталния и в с. Мало Конаре километража ми показваше 48 км/ч. Преди бензиностанцията „Шел“ има дървета и Цех за термопанели, там се случи. Там не беше осветено. Имаше осветление на добра воля на хората, които си управляват бизнеса и са светнали лампите на халетата, но то не беше достатъчно, за да ги видя тези хора. Е как да ги видя, аз ги виждам а периметъра, който обхваща машината е не повече от 150 метра осветеност. Аз тези хора не ги виждам до последно. В последните 50-60 метра ги видях. Когато ги видях те ходеха в мен, към мен. Опитваха се уж да пресичат в момента, в който правя рефлекс с маневра в ляво защото така са ни учили, в ляво да ги избегна те вървят в мен, а не назад. Те изскочиха от мантинелата от дясно на пътя, където има и дървета, те изскочиха на самото платно и започнаха да се движат на диагонал и се предвижват към осовата линия. Аз не виждам, то мотора гърми, трещи и светлини. Машината ми е високо оборотна, ти да се движиш с 60 км/ч. е доста по-шумно, отколкото с 4 кола с 50 км/ч. Какъв човек трябва да бъде този, който преминава пътното платно, те ме чуват. Аз как да пазя някой, който иска да се убива. Въпреки маневрата ми на ляво, в момента, в който ги забелязах, аз нямах как да спра веднага за 60-70 метра с 48 – 50 км/ч, не мога да спра веднага. Натиснах спирачка, клаксон, маневра в ляво, мотора остана абсолютно прав. Мотора е 80 см, аз след като с маневра, със сигнал и правя лява маневра, тези хора вървят в мен, а не на обратно. Единственото нещо, което помня е само сблъсък и аз се озовах в нивата отсреща. Експертизата на полицията показва точно това, че моторът е отсреща, а не в дясно. Двама човека бяха тези, които пресичаха, след удара мотора изхвърча отляво отсреща в нивата заедно с мен.

Аз бях на мотора, със счупена каска, разбита целия в кръв. Каската се счупи при удара със земята. Не помня какво точно е станало. Когато се събудих бях в линейката вече. Аз не исках да помня инцидента, нито искам да помня тези хора. Посъветваха ме, даже аз да заведа дело срещу тях, но понеже съм такъв човек, че не обичам такива работи и не искам. След като ме изправиха полицаите видях, че тези хора са на пътното платно в насрещното, бяха там.

Полицаите ме изправиха пред самата линейка, защото преди самата линейка започнаха да ми правят тестове. Преди да вляза в линейката и после пак съм изгубил съзнание, много кръв имаше. Почти насила ми направиха теста, защото всичко ме болеше. Бях пред линейката или може би вътре, но виждах светлините и хората пред мен. Участъкът където стана катастрофата е прав.

Мъгла нямаше. Насрещен автомобил нямаш и то по-добре защото щеше да стане страшно. Нямаше нещо, което да ограничава видимостта ми. Всъщност ограничението на видимостта е единствено само това късата дистанция, на която самият сблъсък се случва. Виждам колко ми позволяват светлините на фаровете на мотора. Когато за първи път ги видях те бяха вече горе долу на 60-70 метра, пресичаха пътното платно и вече последните 60-70 метра аз тогава ги видях. Преди това видях, че има някой, че има нещо на платното преди 100 -150 м., а тези 60-70 метра видях хората. Виждам на 100 метра, а на 60-70 метра видях хората и че те се насочват направо към мен. Те се предвиждаха в посока буквално в мен и с лице към мен. Тези хора не знам какви трябва да са, първо да преминават по този път без пешеходна пътека и второ да вървят насреща в мен. Защото има и снимка от медиите там където беше публикувано мотора ми беше отсреща това потвърждава, че съм направил маневра да ги избегна, а тези хора бяха вече на осовата линия. Аз ги 5 различих като пол хората после в болницата стояха до мен и двамата бяха. В началото не знаех кой съм ударил и как съм го ударил. После в болницата тези хора бяха в същата стая заедно в мен, аз чувах и жената как стене и после питах сестрите кои са тези хора и какво става и после полицията дойде да ми правят тест за дрога. Тогава разбрах, че са мъж и жена. Не мога да определя с какъв ход са се движили когато идваха към мен. Просто видях, че вървят срещу мен. В болницата разбрах, че са мъж и жена. Удара си стана към сама осова линия към средата на пътното платно, аз навлизам в насрещното отскачайки от удара. В моята пътна лента бяха вече, а ударът може би вече бяха на осовата линия, бяха на средата на пътното платно. Не знам дали са се ударили едновременно, имаше удар. Видях ги, че бяха с тъмни дрехи вече в болницата. Жената лежеше до мен, мъжът не го видях точно, но специално те нямаха никакви отразителни дрехи, зелени така както трябва да има за колоездачи и пешеходци. На пътя аз не виждам никакъв сигнал от тези хора с дрехи такъв какъвто трябва да бъде преди удара, защото щях да ги видя доста преди това. Бяха с тъмни дрехи, ако са били с някакви светли дрехи или такива каквито трябва да бъдат щях да ги забележа. Моля да ми се присъдят разноски за явяването ми.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля А. Й. Д. възнаграждение в размер на 30 евро по внесен депозит за участие в съдебно заседание.

Адв. Н.: - Издадено ни е съдебно удостоверение, но не можахме да се снабдим с нужните доказателства, тъй като материалите са на разположение на вещото лице. При първа възможност когато се снабдим ще ги представим своевременно. Поддържаме искането си за допускане на съдебно психологическа експертиза като твърдим, че в резултат на процесното ПТП ищцата изпитва дълбоки психологически проблеми свързани с пост стресово разстройство и са в резултат на процесното ПТП.

Адв. Д.: - Поддържам становището такава експертиза да не бъде допускана. Конкретно изложените доводи в ИМ могат да бъдат доказани със събраните свидетелски показания, поради което считам, за ненужно да бъде допускана за едни и същи обстоятелства.