Определение № 537 от 28.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. София, 28.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20228002103939 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 350/10.08.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г., с което по реда на чл.

248 ГПК Апелативен съд – Бургас отказва да допълни въззивното решение в частта по разноските и да осъди държавата, представена от Прокуратурата на Република България, да репарира адвокатско възнаграждение, платено от въззиваемия за представителството пред втората инстанция.

Определението се обжалва от въззиваемия А. Д. Б.. Към частната жалба жалбоподателят за първи път представя доказателство за уговорено и платено адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България - договор за правна защита и съдействие с адвокат М. Д., съдържащ и удостоверителното изявление за плащане на уговорената сума 600.00 лв.

Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС разясни, че адвокатско възнаграждение може да бъде пресъдено според изхода на спора пред съответната инстанция само при представени доказателства да е платено (разписка, платежно нареждане и т.нат.). Несвоевременното представяне на платежния документ, а в случая - и на договора за правна защита и съдействие (за пръв път към частната жалба) отрича основателността на молбата за допълване на решението. Като е достигнал до същия случай, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.

Неоснователен е и доводът в частната жалба, че преди да постанови определението по чл.

248 ГПК, въззивният съд е бил длъжен да даде указания и срок за доказване на релевантното обстоятелство (въззиваемият, а сега – жалбоподател да е уговорил и платил адвокатско възнаграждение за представителство пред втората инстанция). Гражданският процесуален 1 кодекс не предвижда такова задължение на съда.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 350/10.08.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2