Решение № 260909 от 23.07.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260909 23.07.2021г. град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав На втори юни година 2021

В публично заседание в следния състав:

Председател:

МАРИЕТА БУШАНДРОВА

Съдебни заседатели:

Секретар: К. Сл.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД

№ 5312 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.С.Р.,

ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0000399/16.11.2020 г., издадено от и.д. Директор РД „АА”, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.

178в, ал. 5, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл. 178в, ал.

5, предл. 3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответната страна – РД „АА”, гр. Бургас, редовно призовани, представител се явява в съдебно заседание пред настоящия съд.

Оспорва жалбата и моли НП, да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства. Прави искане за присъждане на разноски.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на РД „АА”-

Бургас на 02.11.2020 г., около 12:45ч. в гр. Бургас, срещу база Лукойл на КПП1, по посока на движение гр. София, проверяващите установили, че водачът извършвал обществен превоз на товари - плочки, видно от товарителница № 146S446 от02.11.2020г., по маршрут от гр. Бургас до гр. Варна, видно от пътен лист № 012073 от 26.10.2020г., с товарен автомобил Рено Магнум от категория N3, с per.№ Н….ВР и ремарке за товарен автомобил „Шварц мюлер”, от категория 04, с рег.№ Н….ЕК. Превозът се извършвал със заверено копие № *********. При проверката било констатирано, че водачът извършвал обществен превоз на товари, като в момента на проверката нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Водачът представил удостоверение за психологическа годност, с № 425642, с дата на валидност до 26.10.2020г., като след направена справка в ИА „АА”, било установено, че същият не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП и на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който е издадено НП, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Д., който е потвърдил констатациите в

АУАН. Съдът кредитира показанията му като логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

На база на събраните по делото гласни и приетите писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и наказателното постановление фактическа обстановка е установена категорично, като на практика, същата не се оспорва от жалбоподателя. Последният единствено твърди, че е закъснял едва няколко дни, с издаване на удостоверението за психологическа годност.

Безспорно се установява, че към момента на проверката, жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и този факт е установен чрез извършена справка в съответния регистър. Въпросното свидетелство е необходимо при извършване на дейността „обществен превоз на товари”.

Разпоредбата на чл. 78в, ал. 5, т. 3 ЗДвП, предвижда: „Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност”. Горепосочената норма е санкционна, като същата не съдържа информация за дължимото поведение, от страна на водач, извършващ обществен превоз на товари. Възприетата от административно – наказващия орган фактическа обстановка, не съответства на правната квалификация на деянието.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от

15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност.

Втората алинея на посочената норма, регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. Въпросната норма, се явява специална, спрямо нормата на чл. 78в, ал.

5, т. 3 ЗДвП и е следвало да бъде приложена в настоящия случай, квалифицирайки констатираното нарушение.

Гореизложеното представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нарушава правото на защита на нарушителя. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, да се санират подобни пороци на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за просъждане на разноски, поради което, Съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.

Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал.

1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000399/16.11.2020 г., издадено от и.д. Директор РД „АА”, гр. Бургас против М.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл.

178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.:

К.СЛ.