Решение № 49 от 26.05.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Враца , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20201420102322 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответника В. К. В. дължи на „Мого България” ООД следните суми: 203,34 лева незаплатена главница по лизингови вноски, както и сумата от 618,58 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски по погасителен план от първа (с падеж 10.08.2018 г.) до трета (с падеж 10.10.2018 г.) включително и четвърта частично (за период от 11.10.2018 г. до 24.10.2018 г.), в общ размер от 821,92 лева. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника В. К. В. дължи на „Мого България” ООД сумите от: 7,72 лв., представляваща неустойка за забавени плащания за периода от 10.08.2018 г. до 26.10.2018 г., както и сумата от 789,96 лева, представляваща неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя на договора за лизинг.

- осъдителн иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 164, 78 лева, представляваща разноски за данъчни задължения за лек автомобил марка „********" модел „******", идентификационен номер на рама **********, per. № *********.

Ищецът „Мого България” ООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. К. В. за сумите от: 203,34 представляваща главница за падежирали и незаплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***********, дължими за периода от 10.08.2018 г. до 26.10.2018 г.; сумата от 618,58 лева, представляваща възнаградителна лихва за падежирали и незаплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***********, дължими за периода от 1

10.08.2018 г. до 26.10.2018 г.; сумата от 7,72 лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължими за периода от 10.08.2018 г. до 26.10.2018 г.; сумата от 789,96 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя на основание чл.15.5 от Общите условия; сумата от 225,42 лева, заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с. чл. 345/2/ от ТЗ; сумата от 299,48 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от приложимите Общи условия, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и деловодните разноски – 42,89 лева внесена държавна и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 25.07.2018 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК 204009205 в качеството на Лизингодател и В. К. В. в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №***********. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „**********" модел „******", идентификационен номер на рама **************, рег. № ********* и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 26.07.2018 г.Лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 6 300,00 лева. Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.Договорен бил срок от 48 месеца, изтичащ на 10.07.2022 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг.

Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 263,32 лева.

Посочва се, че лизингополучателят не е извършвал плащания по договорения Погасителен план. Към 24.10.20218 г. неплатени са: вноска №1 по Погасителен план с падеж 10.08.2018 г. до вноска №3 по Погасителен план с падеж 10.10.2018 г.

Лизингополучателят е преустановил контакт с Лизингодателя. Не е открит на декларираните телефони, електронен адрес и при посещение на адрес. Лизинговият актив е установен във владение на трето лице, владеещо го без правно основание - Б.

Х., който се е представил като ползвател и е предал с приемо - предавателен протокол автомобила на представители на собственика.Лизинговият актив е иззет и възстановен във владение на собственика му на 24.10.2018 г.Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения и изземването на Лизинговия актив, е прекратен и сключеният Договор.

Навеждат се доводи, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 24.10.2018 г, на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика - Лизингодател.Поради това и на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл.

8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на 2 договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж 10.08.2018 г.) до трета (с падеж 10.10.2018 г.) включително и четвърта частично (за период от 11.10.2018 г. до 24.10.2018г.) в общ размер от 821,92 лева, в това число главница в размер на 203.34 лева и възнаградителна лихва в размер на 618.58 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на първа до трета вноска е начислена неустойка в размер на 7,72 лева към 26.10.2018 г., както следва:за забава в плащането на вноска №1 по погасителен план с падеж 10.08.2018 г. - 3,31 лева;за забава в плащането на вноска №2по погасителен план с падеж 10.09.2018 г. - 3,27 лева;за забава в плащането на вноска №3 по погасителен план с падеж 10.10.2018 г. -1,14 лева.

Посочва се на следващо място, че на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 789,96 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 263,32 лева.

Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ищцовото дружество счита, че гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В. К. В., ЕГН **********, с адрес: **************** дължи исковите суми на ищеца.

Твърди се и че на основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за местните данъци и такси: за 2018 в размер на 164,78 лева. Данъците са заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице. Претенцията за заплащане на тези извършени разходи не е предявена в рамките на ч.г.д №848/2020 г. по описа на PC Враца, поради което предявява обективно кумулативно съединен осъдителен иск за заплащане на сумата от 164,78 лева, представляващи данък МПС за 2018 г.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство и да осъди ответника за сумата, съгласно предявения осъдителен иск.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор особения представител на отевтника оспорва предявените искове.

Посочва се на първо място, че въпреки неизпълнението, лизингодателят не е упражнил правото си да прекрати договора за лизинг, при условията и по реда на чл.13.5 и чл.13.6 от Общите условия към договора за лизинг. Доказателства в тази насока не са ангажирани. На 24.10.2018г. лизингодателят е иззел лизинговия автомобил от лицето Б. Х., в чието държане същият се е намирал към тази дата.

Автомобилът е иззет в условията на непрекратен, действащ договор за лизинг, като по този начин лизингодателят е лишил лизингополучателя от ползване на лизинговата вещ. Лизингодателят не е изпълнил основно задължение, произтичащо от лизинговия договор, а именно да предостави на лизингополучателя свободното ползване на лизинговия обект в рамките на срока на договора. Лизингодатеят твърди, че с изземването на лизинговата вещ - 24.10.2018г. договорът за лизинг е прекратен.

3

Прекратяването, обаче е по вина на лизингодателят, а не на ответника, тъй като изземването на лизинговата вещ е осъществено в условията на непрекратен договор за лизинг. По изложените съображения счита, че ответникът не дължи сумата от 789,96 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по негова вина.

Твърди се на следващо място, че уговорката за неустойка в чл.15.5 от Общите условия е неравноправна, противоречи на закона и добрите нрави, което обуславя нейната нищожност. Тази клауза е неравноправна, не е индивидуално договорена, а представлява част от съдържанието на Общите условия на лизингодателя и противоречи на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП. Посочва се, че неравноправна е всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл.145 ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключване на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на неустойки в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидими от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услуга, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка. В процесния случай е налице именно такова несъответствие в уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, имащ качеството на потребител. По изложените съображения се прави възражение за нищожност на неустойката като неравноправна, нарушаваща добрите нрави, на основание чл.143, т.5 ЗЗП вр. чл.26, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място се твърди, че договорът за финансов лизинг има специална правна уредба в чл.342 от ТЗ, поради което не попада в приложното поле и не се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит. С оглед на изложеното, уговорения в чл.5 от договора размер на лихвения процент от 39.60% противоречи на морала и закона. Съгласно чл.4, ал.1,т.4 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат по отношение на договори за лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката, предмет на договора. В процесния лизингов договор придобиването на лизинговия актив не е задължително, а представлява възможност / опция за лизингополучателя. Липсва изрична уговорка за задължително придобиване на актива - т. 15 от Договора и т.2.5.1 от Общите условия, поради което процесиите клаузи на лизинговия договор не следва да се разглеждат в контекста на ЗПК.