Определение № 82 от 16.03.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Кнежа, 16.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100724 по описа за 2025 година

Съдът като направи проверка на предявения иск на основание чл. 140 от ГПК намери за установено следното:

По редовността на молбата и предявения иск:

Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, чрез адв. Р. И. Д. от САК, срещу А. П. П., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 283.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В молбата се твърди, че ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал.1, т.3 от ЗКИ с рег.№ BGR00428 със Заповед № БНБ-23940/ 21.02.2020 год. на подуправителя на БНБ. Твърди се, че основната дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва под формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ЗЗД и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните 1 си данни и е кандидатствал за кредит в размер на 400 лв. Твърди се, че след обработване на данните кредитът е бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год. Желаната сума е била преведена чрез система Еpay и била получена от ответника на каса на партньорски офис на Изипей АД срещу предоставена от него лична карта.

Посочва се, че съгласно условията на сключения договор, ищецът е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителския кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения му кредит с договорна лихва. Сочи се, че първата вноска по кредита в размер на 117 лв., с настъпил падеж на 23.02.2025 год., е била изцяло погасена от длъжника, но към дата 06.08.2025 год. последният не е извършил никакво плащане по останалите вноски по кредита, чиито падеж бил настъпил към с. дата.

На основание чл. 86 от ЗЗД на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 11.22 лв.

Твърди се, че служители на дружеството са търсили връзка с ответника непосредствено преди или след настъпване на падежните вноски, но и до настоящия момент не били извършени плащания.

Предвид липсата на плащане ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 351/ 2025 по описа на РС – Тополовград и била издадена заповед за изпълнение, но същата е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК о тветникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Предварителен доклад

Съдът намира, че е сезиран в рамките на производство по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК – с установителен положителен иск за решаване на спор между ю.л. и ф.л. относно съществуването на парично задължение.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса, поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим.

2. По допускане на доказателствата:

Представените с исковата молба доказателства са допустими доказателствени средства, а освен това са и относими към предмета на правния спор, поради което следва да бъдат приети.

2

3. Обстоятелства нуждаещи се от доказване: Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

Ищецът следва да докаже наличието на твърдените с молбата факти и обстоятелства, обосноваващи съществуването на паричното задължение в пълен размер, а ответникът, че е заплатил претендираната сума.

Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Предявената от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № *, ет. *, офис *, представлявано от изп. директор М. Г. А., чрез адв. Р. Д., срещу А. П. П., с постоянен адрес: гр.

Кн., ул. „***“ № ***, искова молба с правно основание чл. 415, ал.1 и сл. вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска 283 лв. е редовна и допустима.

Съдът ПРИЕМА като относими и допустими представените с молбата писмени доказателства по опис и документ за довнесена д.т. за образуване на гражданско дело.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.04.2026 год. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват ищеца и ответника.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.

Препис от определението на съда да се връчи на страните с призовките, като се посочи, че им се връчва и проекта на съда за доклад по делото.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 3