Решение № 11337 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11337 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА при участието на секретаря РАДКА Т. Х. като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело № 20211110146871 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „....“ ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 24.08.2015 г. между „.....” ООД и ответника Г. В. И. бил сключен договор за потребителски кредит № ......, по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 300 лв. С подписването на договора ответникът декларирал, че е получил посочената сума, с което кредиторът изпълнил задълженията си по договора за кредит.

Ответникът се задължил да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и такси на 45 седмични погасителни вноски в срок до 04.07.2016 г. Ответникът преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпила на 02.09.2015 г. Крайният срок за погасяване на кредита настъпил на 04.07.2016 г., с което изискуем станал целият неплатен остатък от главното задължение по договора – главница, която била дължима ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. На 28.07.2016 г. с договор за прехвърляне на вземания „.....” ООД прехвърлило на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за кредит. За извършеното прехвърляне въз основа на дадено от цедента 1 пълномощно ищецът – цесионер изпратил до длъжника уведомление за цесията с препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД на адресите, посочени в договора за кредит. При посещението на постоянния адрес на ответника пощенският служител установил, че ответникът се преместил да живее в гр. София, поради което върнал пратката в цялост на ищеца. Ответникът не бил открит и на настоящия му адрес, поради което пратката била върната като непотърсена. Затова към исковата молба е приложено уведомление за връчване на ответника. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.09.2020 г. по ч. гр. д. № 41198 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 169 състав. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си, които били изпълнени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. И. чрез назначения му от съда особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Процесуалният представител изразява становище, че от съдържанието на приложените към исковата молба договор за цесия и удостоверение не се установява ищецът да е придобил конкретно вземане срещу ответника. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за потребителски кредит №....../24.08.2015 г. ведно с Приложение №1 и Приложение №2 към него, както и формуляр за кандидатстване за кредит.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно с удостоверение от 09.08.2021 г. в уверение на това, че със същия е прехвърлено и вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит №....../24.08.2015 г.

Представено е пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията, както и уведомление за цесията и 2 бр. обратни разписки.

Представено е извлечение от електронен портал на НАП за изчисляване на законна лихва за забава.

Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата от 300 лв. е предоставена на кредитополучателя, размерът на дължимите суми съгласно сключения договор за кредит, както и че по кредита няма плащания от ответницата.

2

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяване по делото на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение между „.....” ООД и ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № ...... от 24.08.2015 г., което съществувало през процесния период; обстоятелството, че ответникът усвоил предоставената сума от 300 лв. в пълен размер; размера на претендираните вземания и настъпването на изискуемостта им; извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

В тежест на ответника пък е да докаже погасяване на възникналото за него задължение.

По делото не се спори, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит №....../24.08.2015 с „.....“ ООД.

Установява се посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза обстоятелството, че сумата, предмет на договора, й е била предоставена.

От представените по делото доказателства е видно съществуването на валиден договор за цесия между „.....“ ООД и ищеца от дата 28.07.2016 г., с който вземания на третото лице са прехвърлени на настоящия ищец, както и че с договора за цесия „.....“ ООД е упълномощил „....“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето. Недоказано обаче е обстоятелството, че процесният договор за цесия от 28.07.2016 г. обхваща вземането спрямо ответника, защото представеното в тази връзка удостоверение /подписано от С.П., упълномощено лице за „.....“ ЕООД, предходно наименование „.....“ ООД/ не е годно доказателство за установяването на това обстоятелство. Той не се ползва с обвързваща сила, а е частен документ, обективиращ волеизявление на трето лице. Още повече, че се оспорва от ответната страна в производството. Съдът счита, че от съдържанието на договора за цесия не става ясно, че същият касае настоящото спорно правоотношение. Посочено е само, че прехвърляните вземания са изброени в Приложение 1, каквото по делото не е представено.

Следователно недоказана остава активната материална легитимация на ищеца за получаване на вземането от ответника вместо кредитодателя.

При това положение искът, предявен от ищеца се явява недоказан, така неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от „....“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ...... срещу Г. В. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. В. И., ЕГН **********, дължи на „....“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ......, сумата от 300 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; 81.17 лв. лихва за забава за периода 14.07.2017 г. до 13.03.2020 г.

Решението в останалата му част може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4