Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1659 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2400/2020
Вид
Решение № 1659
Подписан
07.12.2020
В сила
07.12.2020
Състав
Ирена Николова Петкова, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, Наталия Неделчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Варна , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502400 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс – Е, ***, представлявано от Атанас

Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, ч е В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Маркови кули“, № 24Б, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.

ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, сумата от 9 461.92 лв. /девет хиляди четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.11.2015г. до 13.06.2019г. за обект с кл. № 1100125596 и аб онатен № 0100107118 и адрес на потребление гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 38, ап. 40.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение . Въззивното дружество сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника– въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен 1 правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 55602,618 кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на 18.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 20.09.2019г. е издадена фактура № 0105982078 на стойност от 9 461.92 лв., като началният период е определен от дата следваща датата на монтажа на процесното СТИ – 18.11.2015г. до дата на констатиране на вмешателството – 13.06.2019г.; потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.

Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за изготвяне и поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния адрес, доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена мощност над 100 kW.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото, дали данните от невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че правилно съдът не е споделил заключението на вещото лице, че след като показанията в двете визуализирани тарифи на електромера са нулеви, вероятно и останалите тарифи са 2 били нулеви, доколкото този извод, дори и логически оправдан, не е подкрепен с конкретни доказателства. Въззиваемият твърди, че недоказано по делото е останало в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.

Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Николай Банков, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез писмена молба по дело от процесуалния му представител адвокат Стоянов поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от

В.

Н.

М. срещу

“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9 461.92 лв., представляваща корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.11.2015г. до 13.06.2019г. за обект с кл. № 1100125596 и аб. № 0100107118 и адрес на потребление гр.

Варна, жк. Чайка, бл. 38, ап. 40.

В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Електроразпределение Север” АД договорни отношения за продажба на електроенергия.

Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна “Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярят на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е 3 установена ел.енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 13.06.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021566076260 на обект на ищцата, находящ се в гр. Варна, жк. Чайка, бл.

38, ап. 40, в присъствието на свидетеля Т. П. С. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507174 и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 003898 и дневна тарифа – 018709. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105674/13.06.2019г., който е подписан от служителите и свидетеля.

Видно от Констативен протокол № 1782/12.09.2019 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.

Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 – 055602,618 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищцата, с което я уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия.

От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 18.09.2019 г. се установява, че е начислена общо 55 602 кВТч енергия за периода от 18.11.2015 г. до 13.06.2019 г. на обща стойност 9 461.92 лева съобразно Фактура № 0105982078/20.09.2019 г., която е изпратена на ищцата.

От констативен протокол №

1027362 от 17.11.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна и нощна тарифа – 00 00 00 (нулеви показания) и за двете тарифи.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 13.06.2019 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т3 4 количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от потребената електроенергия.

В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като добавя, че тъй като процесният електромер не е от типа Смарт и не е включен към системата за дистанционно отчитане, не може да се установи към кой момент е натрупано количеството електроенергия.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.