Решение № 394 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Д. Анг. Д. и С. Ив. П. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600898 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 14 / 08.05.2025г., постановена по НОХД № 306/22г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), ІV първоинстанционен състав, съдът е признал за виновна подсъдимата Р. Н. Д. – Х. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 16.03.2017г., в гр.Ботевград, Софийска област, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали” и чл.31, ал.7 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина означава преминаването е забранено. Водачите на пътните превозни средства не трябва да преминават линията, на която е поставен светофара”, като навлязла от ул.

„Г.С.Раковски“ в кръстовището, образувано от бул. „България“ и ул. „Г.С.Раковски“ в гр.Ботевград, на светеща на светофара червена светлина, в резултат на което е причинила по непредпазливост смъртта на Н. А. В. с ЕГН **********, като при условията на чл. 55 от НК й е наложил наказания – 1 (една) година и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 (три) години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (две) години. С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимата на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - сумите от 1

4652,90 лева - направени разноски в д.п. и от 5062,62 лева – направени в съдебното производство разноски.

От така постановената присъда са останали недоволни всички страни по делото прокурорът, подсъдимата Х. и частните обвинители, които по предвидения процесуален ред въвеждат оплаквания срещу нейната законосъобразност.

Във въззивния протест и допълнението към него се оспорва единствено дейността на първостепенния съд, свързана с определянето на следващото се на подсъдимата Х. наказание, като се навеждат твърдения, че е занижено и несъответно на извършеното деяние. В тази връзка се оспорва извода на СОС за приложимост на разпоредбата на чл.

55 от НК, като се анализира броят и относителната тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и се отправя упрек към недооценяването от съда на отегчаващите такива. В заключение прокурорът счита, че следващата се справедлива санкция следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а не при изключителност или многобройност на смекчаващите. Прави се искане за изменение на присъдата, определянето на наказанието при условията на чл. 54 от НК и увеличаването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 ( три) години.

Във въззивната жалба, изходяща от частните обвинители А. А., Р. В. и Д. А., подадена чрез общия им повереник А. Н., аналогично се атакува първоинстанционната присъда в частта относно наложените на подс. Х. наказания, като се изтъкват аргументи за проявена прекалена снизходителност от състава на първостепенния съд. В тази насока се твърди, че СОС не е отчел изключително високата степен на обществена опасност на деянието, изразена в причинения вредоносен резултат, както и нарушеното правило на движение, поради което съдът е упрекнат, че целите на наказанието не биха били постигнати с така индивидуализираните санкции. Оспорвайки определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, повереникът намира, че посочените от първостепенния съд смекчаващи отговорността на подс. Х. такива не са нито изключителни, нито многобройни. Предлага се въззивният съд да измени присъдата на СОС като увеличи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 ( четири ) години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 ( пет) години.

Във въззивните жалби и допълненията към тях, изходящи от двамата упълномощени защитника на подс. Х.– А. М. и А. Д. се оспорва изцяло правилността на първоинстанционната присъда.

Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от защитника адв. П.

М. се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при непълнота на доказателствата и допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Сочи се, че първостепенният съд превратно и едностранчиво е ценил събраните по 2 делото доказателства и е възприел единствено тези, подкрепящи тезата на обвинението.

Според защитника адв. М. относно най- съществения фактически въпрос – на каква светлина на светофарната уредба са преминали двамата водачи – в хода на съдебното следствие е бил разпитан един – единствен очевидец на пътно-транспортното произшествие (ПТП) - св. И. А., който сочи, че подзащитната й е преминала на зелен светофар, а останалите разпитани свидетели не са присъствали на ПТП, като голяма част от тях не са и безпристрастни; необективно и едностранчиво е било обсъдено от първостепенния съд заключението на ВТАТЕ, като са игнорирани обясненията на в.л., дадени в с.з. и не е съобразно обстоятелството, че е имало пешеходна пътека, по която са преминали св. Р.Б. и св. Л. Б. със следващия от преминаването им период от време, т.е. изводите им почиват на предположения и са относителни и хипотетични; не са обсъдени възраженията на защитата за негодност на протокола за оглед – без необходими реквизити, без присъствие на поемни лица, от което следва, че е невъзможно да се ползва при изготвянето на експертизите и при изграждане на фактически изводи; необосновано съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата; неправилни и необосновани са изводите на СОС по отношение на приетите по делото СМЕ, като са игнорирани предходните и е ценено последното относно наличието на причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпила смърт на пострадалия В., не са обсъдени отговорите на експертите в с.з. и установените по делото данни за транспортиране на пострадалия от гр.Ботевград в гр. София, като адв. М. намира, че причинно следствената връзка касае получена средна телесна повреда, но не и смъртта на пострадалия, която е резултат от неадекватно лекарско поведение и тежко придружаващо заболяване, в която насока се позовава на експертните заключения и пояснения от експерта Т. в о.с.з. В заключение адв. М. счита, че липсват доказателства за вината на подзащитната й – за преминаването й на светеща червена светлина на светофара и за причиняването по непредпазливост на смъртта на пострадалия В., като от приетите по делото СМЕ не е установено наличие на причинно – следствена връзка между ПТП и настъпилия резултат. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подс. Д. - Х. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.

Във въззивната жалба и допълненията към нея, изходящи от защитника адв. Н. Д. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, излагайки съображения в няколко насоки.

На първо място се концентрира върху диспозитива на присъдата, намирайки, че в него липсват основни реквизити – не е посочено какъв участник в движението е бил пострадалият, не е посочена причинно – следствената връзка между нарушените правила за движение по пътищата и настъпилия съставомерен резултат, а и пострадалият не е починал на посочената в диспозитива дата, както и при каква форма на вина е извършено деянието ( тъй като непредпазливостта има две форми). В тази насока адв. Д. заключава, че липсва „годен“ диспозитив на присъда, който да може да 3 ангажира наказателна отговорност на подсъдимата и тъй като той е преписан от обвинителния акт, то порокът е в обвинението; съдът е следвало да върне в проведеното разпоредително заседание делото на прокуратурата и след като не го е сторил, е следвало да оправдае подсъдимата по това „негодно“ обвинение; защитникът Д. счита, че въззивната инстанция не може да санира порока, а е длъжна при спазване принципите на състезателното начало и на равнопоставеност на страните да постанови оправдателна присъда на „формално“ основание. На следващо място адв. Д. оправя критика към мотивите към постановената присъда, твърдейки, че и те страдат от съществени пороци - липса на задълбочен и коректен анализ на доказателствата, необоснованост на оспорения факт на какъв сигнал на светофарната уредба са преминали водачите, като в тази връзка защитникът намира за неправилно кредитирането на показанията на св. Д. и изключването на показанията на св. А. и св. В., както и необсъждането на констативния протокол на служба КАТ. Адв. Д. счита, че преките доказателства за този факт се съдържат единствено в показанията на изключените от първостепенния съд свидетели, а заключението на повторната АТЕ не ги оборва, тъй като експертите дават многовариантност при изводите си и навлизат в дълбоки вътрешни противоречия, тъй като не са обсъдили преминаването на пешеходците Р. Б. и Л. Б. на пешеходната пътека, както и показанията на св. Г. З., който е заявил че е изминал около 200 метра преди да чуе удара от ПТП. В този смисъл защитникът приема, че обвинителната теза е разколебана, още повече, че за показанията на обслужващите я свидетели П. Д., Р. Д. и Р. М. са налични данни за критичния им анализ, а и те не твърдят, че лично са възприели какъв е сигналът на светофара; защитникът поставя акцент върху показанията на св. Х. и св. В., пред които пострадалият лично е заявил и се е извинил, че е преминал на червено, в каквато насока са и показанията на св. И. А. – пряк очевидец на сигналите на светофарната уредба. На следващо място адв. Д. счита, че неправилно експертите по назначените АТЕ за ползвали протокола за оглед, скиците и снимковия материал от деня на произшествието, тъй като протоколът не отговаря на императивните изисквания на чл.

156 от НПК, тъй като при извършването му не са присъствали поемни лица и следователно следва да бъде изключен от доказателствения материал. Оттук и защитникът намира, че АТЕ и направените в тях изводи не следва да бъдат кредитирани. Логично адв. Д. заключава, че обвинението е недоказано по несъмнен начин и моли подзащитната му да бъде призната за невиновна. Идентично е становището му и относно „медицинската“ част на първоинстанционните мотиви, в които отново били допуснати непълнота и необоснованост на изводите. Според защитника липсва причинно – следствена връзка между ПТП и леталния изход, за което се позовава на поясненията на експерта Т. в с.з. и разясненията на вещите лица по другите СМЕ, от анализа на които защитникът счита, че пострадалият Н. не е починал от черепно – мозъчната травма, а от тромбоемболия, която обаче няма травматичен 4 характер. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подс. Х. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, алтернативно – да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Във второ допълнение към въззивната жалба ( от 04.11.2025г.) адв. Н. Д. отправя критики към заключението на ВТАТЕ, което счита за непълно и некоректно ( като некореспондиращо с наличния снимков материал) и прави извод за установеност за навлизането на л.а. „Шкода“ на зелен сигнал на светофара, за което се позовава и на показанията на прекия свидетел – очевидец и на двамата полицаи, посетили пострадалия в болница и пред които е споделил, че е преминал на червено; оспорва и приетото от експертите разстояние, изминато от л.а. „Фиат“ от пресичане на линията на светофара до мястото на удара от 15.42м., което се изминава за 2 секунди и е в противоречие с видеозаписа, където л.а. „Фиат“ е изминал за 0.51 секунди. От изложеното адв. Д. черпи извод за необоснованост на експертното заключение и възникване на съмнения за правилността му; по отношение на медицинската част на делото, адв. Д., позовавайки се на становището на в.л. Т., също счита въпросът за неизяснен, като намира, че заключението на допълнителната тройна СМЕ, в която е описано, че не са установени данни за възникнали усложнения по време на транспортирането на пациента от МБАЛ „Ботевград“ до УМБАЛ „ Св. Анна“ за невярно , тъй като при извършена в УМБАЛ „ Св. Анна“ компютърна томография е установен остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, която травма пострадалият не е имал в МБАЛ „Ботевград“, където също му е бил направен скенер.