Определение № 74 от 16.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Стара Загора, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500546 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.78, ал.1, чл.273, чл.80 - 81, чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4 и 7, чл.631, ал.1 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.25, ал.2 от ЗДДС, § 2, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. на СЕС, Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. и № 2а от ДР на НМАВ.

Производството е било образувано по постъпила в законния 1 - седмичен срок по чл.275, ал.1, чл.273 и чл.422 от ГПК ч.жалба вх.№ 4506/04.08.2025г. от заявителя „Й.Б.“ ЕАД, гр.С. против първоинстанционното постановено в з.з.

Разпореждане № 1549/23.07.2025г. по приключеното ч.гр.д. № 818/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С. в частта му относно направените от него разноски по приключилото ч.гр.дело в пълния им претендиран размер съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК за 778, 32 лв. с включен 20 % ДДС, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока.

Настоящия въззивен съд констатира, че висящото пред него производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК е било своевременно спряно с постановено в з.з. необжалваемо Определение № 1009/10.09.2025г. съгласно чл.229, ал.1, т. 4 и т.7 от ГПК до окончателното произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по образуваното пред него Дело С - 744/23г. на СЕС.

Към днешна дата ОС- Ст.Загора констатира, че вече има постановено окончателно Решение на съда /първи състав/ от 23.10.2025г. по това дело № С744/23 по описа на СЕС, поради което на осн. чл.230, ал.1, пр.1 от ГПК спряното производство по делото следва служебно да се възобнови, и съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 от ГПК съдебното производство следва да продължи от онова действие, от което е било спряно.

При разглеждане на постъпилата писмена Частна жалба по реда на чл.413, ал.2 от ГПК настоящия въззивен съд констатира, че тя е била своевременно подадена в законния за това срок, от надлежен правен субект /страна по делото/, в изискуемата се законова писмена форма и във връзка с 1 подлежащ на инстанционен контрол постановен първоинстанционен съдебен акт. Поради което тя се явява процесуално допустима от външна страна и по нея въззивния съд следва да се произнесе по съществото на искането, с което е бил своевременно и надлежно сезиран.

Разгледана по същество частната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана по фактическо и правно основание. В мотивите на атакуваното Разпореждане, РС е изложил подробно съображенията си защо е определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителя в размер на 350 лв. с ДДС и е отхвърлил искането в останалата част до процесните общо 778.32 лв. с ДДС, ведно със законните последици от това.

Съдът, счита, че не следва да ги преповтаря, нито намира основания да ревизира възприетото в цитираното и атакувано Разпореждане. Доводите, съдържащи се в подаденото искане в ч.жалба, въпреки цитираната многобройна относима по казуса национална и международна съдебна практика, не отчитат особеностите на конкретния случай. Делото е с ниска правна и фактическа сложност, представлява част от много масови подобни искови производства, обема и правната тежест на извършените от адвоката пълномощник са с ниски обективни и юридически стойности, освен това по отношения на правния спор е налице, както задължителна практика на СЕС, така и трайна и последователна казуална практика на гражданските съдилища в страната, съгласно които Наредбата за минималните адв. възнаграждения не е задължителна за съдилищата и за страните по споровете, а е само ориентираща и факултативна. Което напълно отговаря на критериите по задължителните за страните и за съда съгласно чл.633 от ГПК 2 бр. решения на СЕС по подобни казуси - Решение от 13.07.2023г. по дело С- 35/22 и съответно Решение от 21.03.2024г., съгласно които при изследвания и установен обемна реално извършената от адвоката- пълномощник работа, цената на исковите претенции, добросъвестното упражняване на правата на потребителя и сложността на съдебния казус по конкретното дело, посочения минимален размер на адв. хонорар в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. хонорари на ВАС- С. е само ориентировъчен, но не и задължителен за прилагане.

Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея Разпореждане от з.з. е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то ще следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4, чл.631, ал.2 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.25, ал.2 от ЗДДС, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по спряното в.гр.д.№ 546/2025г. по описа на ОС - Ст.Загора.

2

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 1549/23.07.2025г. по приключеното гр.д.№ 818/2025г. по описа на РС гр.Ч., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3