Решение № 260268 от 23.03.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№... 23.03.2021г. Гр. Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОСКИ РАЙОНЕН

СЪД

XI Граждански състав

На

15.03.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар

Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №4343 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939032 – Помпена станция „Орешник“, общ.Тополовград, който обект бил собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца.

Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ищецът твърди, че през месец октомври 2015г. е заплатил на ответното дружество сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта, собственост на ищеца.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след който започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция“ 20 kV.

Ищецът твърди, че няколкократно отправял писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.

След изпращане на писмо изх. №1748/23.10.2008г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на обекта Помпена станция „Орешник“, общ.Тополовград, което обстоятелство не се оспорвало от ответника. Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г.

Счита, че тъй като ответникът не е собственик на електроразпределителната мрежа, ищецът не дължи плащане на такса пренос, която към настоящия момент вече не била начислявана от ответника. По същите съображения ищецът не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Поради тази причина сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта на ищеца била начислена и заплатена неоснователно. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция „Орешник“, общ.Тополовград, ИТ № 2939032, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Електроразпределение ЮГ ” ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.

Твърди, че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлявала исковата сума. Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително дружество). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.

Разпределението на електрическа енергия според §1, т.49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§1, т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени.

Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Ответникът твърди, че съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008г. (в сила от 01.07.2008г.) цената за достъп до електроразпределителната мрежа била задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в тази цена не се включвали стойността на присъединителните съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Те се включвали в цената за пренос.

Таксата за достъп била относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение, касаещо начина на присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на ел. енергията, не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент, включително от ищеца.

Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.

Счита, че процесната сума била дължима, тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа била предоставена на ищеца. Сумата била основателно начислена, а исковата претенция била неоснователна. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не е спорно по делото, че „Електроразпределение

ЮГ” ЕАД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, като ответникът се явява краен снабдител. Не е спорно и че „Електроразпределение ЮГ” ЕАД снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с клиентски №********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939032. Тези обстоятелства се потвърждават и от получените по делото писма на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД.

Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото копия на:

Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград; Акт за приемане и предаване на основни средства от Община Тополовград на ВиК – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орещник от съответния трафопост; извадка от инвентаризационен опис, Протокол образец 16, Разрешение за ползване №261/09.08.1995г., от които се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", с. Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV.