Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 19.06.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 2442/2026
Вид
Решение № 517
Подписан
19.06.2026
Състав
Петко Петров Монев

Цитирани разпоредби

  • чл.10, ал.1, предл. първо · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.2, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Добрич, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Х.а като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20263230102442 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от Г. Ц. К., ЕГН **********, с адрес град ******, чрез пълномощник адв. К. Д., АК-Добрич, срещу Х. Х. Г., ЕГН **********, с адрес град ******. Молбата е с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

Молителят моли, съдът да наложи мерки за защита на пострадалото лице в настоящото производство.

Твърди се, че ответникът – съпруг на молителката, е упражнил спрямо съпругата си физическо и психическо насилие през м. май 2026г. , както и че я заплашва.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право да търси защита по този закон по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН.

Обстоятелствата, които се излагат в молбата, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Твърденията са за извършено физическо и психическо домашно насилие по отношение на молителката.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана собственоръчно от молителя.

В съдебно заседание молителката Г. Ц. К., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.Г.Т., АК-Добрич /преупълномощен/, който заявява, че поддържа молбата.

Ответникът Х. Х. Г., редовно призован, явява се лично, не оспорва 1 изложените обстоятелства в молбата, признава описаната фактическа обстановка, заявява, че е спрял да злоупотребява с алкохол от случилото се насам, подложил се на лечение, включил се в програма за взаимопомощ, спазва издадената заповед за незабавна защита, изразява съжаление за проявата си.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата по Закона за защита срещу домашното насилие е подадена в законоустановения по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН, 3-месечен срок /описаните актове на насилие са станали през месец Май 2026 г. в град Добрич, като молбата е подадена в РС-Добрич на 18.05.2026 г./ от легитимирано лице пред компетентния съд и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Твърдяната връзка между молителя и ответника – съпруг и съпруга – не е спорна по делото и се потвърждава от служебно изисканите справки за семейни и родствени връзки.

Ответникът се явява лице по чл.3, ал.1, т.1 от ЗЗДН спрямо молителката.

Молителката е упражнила надлежно признатото й от чл.4, ал.1 от ЗЗДН право да се обърне към районния съд по нейния настоящ адрес и фактическо местопребиваване за защита в качеството й на пострадала от домашно насилие.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката по смисъла на чл.9, ал.3, вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, установява упражнен спрямо декларатора акт на домашно насилие от страна на ответника, изразяващ се в проява на физическо и психическо насилие спрямо пострадалата.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо и/или психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Като „Психическо насилие” следва да се схваща всяко поведение, имащо вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на пострадалия. То може по смисъла на закона да се изрази в конкретен и еднократен акт, причиняващ увредата на психичното здраве, но следва да се приеме също, че може да се прояви и в поредица от действия, които в своята съвкупност да имат това неблагоприятно въздействие. В случаите, когато става въпрос за деца, за психическо насилие спрямо тях се приема и всяка форма на домашно насилие, упражнена спрямо друго лице в тяхното присъствие, какъвто е и настоящият случай.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в 2 случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване, относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.

От всички доказателства, събрани по делото, фактическите твърдения, заявени в молбата по ЗЗДН, съдът приема за доказани. Те се подкрепят не само от депозираната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но и от заявеното лично от ответника в съдебно заседание.

Съдът извърши оценка на риска, съгласно методика, одобрена по реда на чл.

15, ал. 4 от ЗЗДН, като определя нивото на риск за средно по отношение на молителя.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана, като в защита на молителите бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Отчитайки интересите на пострадалата, за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника, съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН. Относно продължителността на предоставената защита, намира че срок от 12 месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита, би защитил напълно интересите на молителката.

Описаните мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителя в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо тях от ответника прояви на домашно насилие.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в настоящото производство в размер на 12,78 евро по сметка на Районен съд – Добрич.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от Х. Х. Г., ЕГН **********, с адрес град ****** спрямо Г. Ц.

К., ЕГН **********, с адрес град ******.

ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Х. Х. Г., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и/или психическо, по отношение на Г. Ц. К., ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, Х. Х. Г., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с пострадалата жилище, находящо се на адрес град ******, за срок от 12 месеца, считано от 18.05.2026 г.

3

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Х. Х. Г., ЕГН ********** да приближава Г. Ц. К., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра, жилището, което тя обитава на адрес град ******, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, считано от 18.05.2026 г.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, на Х. Х. Г., ЕГН ********** да осъществява контакт с Г. Ц. К., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца, считано от 18.05.2026 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Х. Г., ЕГН **********, че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част от същото.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за незабавна защита № 16/18.05.2026 г.

ОСЪЖДА Х. Х. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем цента).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от днес, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТЯТ до Първо РУ – Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4