Решение № 369 от 18.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Казанлък, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101931 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от П.П. - Изпълнителен директор и М.Ц. Председател на Управителния съвет, чрез пълномощника юриск. Ф.И., против И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********. Твърди се, че на 12.12.2024 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ********** срещу И. С. И., ЕГН **********, за сумите от 162,84 лв. - главница за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,33 лв. - лихва за периода 15.09.2022 г. до 02.12.2024 г., а за дялово разпределение: 7,13 лева за периода от м. 02.2022 г. до м..04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,24 лв. - лихва за периода 15.04.2022 г. до 02.12.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № ********** г., 6 с-в по описа на Районен съдКазанлък, било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество на 31.07.2025 г., съдията докладчик по цитираното дело указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си И. С.

И., ЕГН **********, в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена 1

ТЕ срещу И. С. И., ЕГН **********, за топлоснабден имот - **********, за процесния период. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и за процесния период е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Обши условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не погасил задължението 2 си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ДАЛСИЯ” ООД. Съгласно чл. 32, ал.

1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „ДАЛСИЯ” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. С. И., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 162,84 лв. - главница за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 46,33 лв. - лихва за периода 15.09.2022 г. до 02.12.2024 г, а за дялово разпределение: 7,13 лева - главница за периода от м.02.2022 г. до м..04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,24 лв. - лихва за периода 15.04.2022 г. до 02.12.2024 г.. Претендира разноски в производството. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД за превод на съдебни вземания: **********.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н.

М. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника И. С. И., ЕГН **********. Заявява, че счита предявената искова молба за неоснователна и недоказана, като я оспорва изцяло по основание и размер.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, клиент на топлинна енергия е всеки собственик ... в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Доколкото с исковата молба са представени документи - удостоверения за наследници и нотариални актове, то счита за безспорно обстоятелството, че в периода м. 05/2021 г. до м.

04/2022 г. И. С. И. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в **********. Това обаче било само част от фактическия състав на нормата. Не се сочело този имот присъединен ли е към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение в процесния период, а това било съществен елемент от условията едно физическо лице да притежава качеството на клиент на топлинна енергия. Към исковата молба било представено Заявлениедекларация от ответника до непосочен директор за разкриване на партида за горепосочения адрес от „Топлофикация София” АД, но не било ясно това заявление удовлетворено ли е или не, евентуално откритата партида била ли е все още валидна към процесния период, извършвани ли са други действия по нея - напр. прехвърляне на друго лице - наемател или ползвател. Твърди, че сумата от 162,84 лв., претендирана като главница за периода от 05.2021 г. до 3

04.2022 г. е претендирана без основание, вероятно за консумирана и незаплатена топлинна енергия. Такава сума в представената обща фактура не фигурирала, както не фигурирала и в друг отчетен документ. Не ставало ясно и как е формирана. Не било ясно, а и не се сочело тази топлинна енергия реално изразходвана ли е, задължение за сградна инсталация ли е или се искала на друго основание. В този смисъл вземането не било установено нито по основание, нито по размер и следователно същото било неоснователно.

Обосновката на вземането, изложена в исковата молба, се базирала на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която обаче била неприложима към процесния период, тъй като била отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., която регулирала този кръг отношения в периода м. 05/21 г. м.04/22 г. Въпросът за релевантната правна уредба към процесния период бил важен, тъй като определял начина на формиране на самото вземане, в частност методиката на дяловото разпределение, а методиката, въведена с действащата към момента наредба, била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7276/03.07.2024 г. на ВАС по а.д. 746/2021 г. и Решение № 1037/10.02.2025 г. на ВАС по а.д. 85/2024 г. Счита, че ответникът И. И. не е ползвал топлинна енергия в процесния период, поради което не дължи заплащане на такава. В приложената към исковата молба обща фактура били посочени единствено прогнозни стойности за процесния период, без да се сочи конкретно измерено потребление в имота, собственост на ответника. Евентуални вземания били посочени към дата 12.08.2022 г., към която И. И. вече от три месеца не бил собственик на имота - същият бил предаден във владение с нарочен протокол на закупилата го В.Г.Б. на 27.04.2022 г. Твърди, че ответникът не е и в забава, тъй като известието за задължение не е достигнало до него, поради което и претенцията за лихви е неоснователна. С оглед гореизложеното, моли съдът да отхвърли така предявените искове като недоказани и неоснователи. Сочи, че към настоящия момент няма личен контакт с ответника И. С. И., поради което е в невъзможност да сочи писмени или гласни доказателства по отношение на процесното вземане.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, яви се единствено особения представител на ответника, който поддържа изложеното в отговора.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В доказателствена тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

4

На 12.12.2024 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ********** срещу И. С. И., ЕГН **********, за сумите от 162,84 лв. - главница за периода от 05.2021 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,33 лв. - лихва за периода 15.09.2022 г. до 02.12.2024 г., а за дялово разпределение: 7,13 лева за периода от м. 02.2022 г. до м..04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,24 лв. - лихва за периода 15.04.2022 г. до 02.12.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № ********** г., 6 с-в по описа на Районен съдКазанлък, било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество на 31.07.2025 г., съдията по заповедното производство указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си И. С. И., ЕГН **********, в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, „Топлофикация София” ЕАД предявява иск за установяване на съществуването на вземането си.