Решение № 20035 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20035 гр. С., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110150159 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от А. А. А. против С. А. А., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4358.*******, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. С., /адрес/, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ 61 кв.м., при съседи: изток – стълбище и апартамент № 13 – държавен, запад – разделна стена с вх. Б, север – улица, юг – зелена площ и детска площадка, отгоре – апартамент № 17 държавен, отдолу – апартамент № 11 държавен, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, при съседни обекти: на същия етаж 68134.4358.*******, под обекта - 68134.4358.********, над обекта 68134.4358.*******, заедно с избено помещение № 14, с площ 2,74 кв.м., при съседи: изток – коридор, запад – общо мазе, север – мазе № 13 държавно, юг – мазе № 15 държавно, заедно с 2,085 % ид.ч. от общите части на вх. А и вх. Б., при квоти 5/6 за ищцата и 1/6 за ответника.

В срока за отговор на исковата молба ответникът С. А. А. е предявил искове с правно основание чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 50, том II, рег. № 2755, дело № 178 от 21.07.2021 г., с който наследодателят на страните в производството – А. А. А., е прехвърлил в полза на А. А.

А. 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4358.*******, прикриващ дарение, и иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на А. А. А., като се намали прикритото дарение до размера на запазената част на ищеца (С. А. А.) от наследството.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са съсобственици на процесния имот. Сочи, че с ответника са наследници по закон на В.С. А., починала на 10.10.2019 г. и А. А. А., починал на 20.03.2025 г. Излага, че процесният имот е придобит от наследодателите им по време на брака с Договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти № ********** 1 от 06.12.1990 г. Твърди, че след смъртта на В.С. А., починала на 10.10.2019 г., нейната ½ от имота е наследена от наследниците

– страните в настоящото производство и съпруг А. А. А., като всеки придобил по 1/6. Сочи се, че А. А. А. е притежавал общо 4/6 от имота, от които ½ на лично основание и 1/6 по наследство. На 21.07.2021 г. А. А.

А. продал на ищцата притежаваните от него 4/6 от имота, вследствие на което ищцата притежавала общо 5/6 от процесния имот. При тези твърдения моли съда да допусне и извърши делба на процесния имот при посочените по-горе квоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че с ищцата са наследници по закон на В.С. А., починала на 10.10.2019 г. и А. А. А., починал на 20.03.2025 г., както и че наследодателят им А. А. А. се е разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от имота в полза на ищцата чрез сключен между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 50, том II, рег. № 2755, дело № 178 от 21.07.2021 г. Оспорва договора за покупко-продажба като привиден, прикриващ договор за дарение и аргументира, че страните не са желали настъпването на правните последици на продажбата, а създаването на привидност с цел да заобиколят правилата за запазена част. В тази връзка посочва, че продажната цена в размер на 9700 лв. е изключително ниска, както и че действително не е заплатена. Ответникът прави искане за проглА.ване нищожността на договора за покупко-продажба, прикриващ дарение. Посочва, че наследодателят им А. А. А. не е имал друго имущество, освен ид.ч. от процесния имот, както и задължения. С извършеното дарствено разпореждане сочи, че е накърнена запазената му част от наследството и прави искане за намаляване на дарението до размера, необходим за възстановяване на запазената му част. Излага, че в случая не следва да се формира наследствена маса, т.к. с дарението се изчерпвало наследственото имущество. Твърди, че в негова полза наследодателят му А. А. А. не е извършил завещания или дарения. Сочи, че запазената му част от наследството е 1/3, до който размер счита, че следва да се намали дарението. Ответникът предявява правата си под формата на искове. С оглед изложеното прави искане за допускане и извършване на делба на процесния имот при следните квоти: 11/18 за ищцата и 7/18 за него. Претендира разноски. Отправя покана до А. А. А. за заплащане на обезщетение в размер на 500,00 лв. месечно (255,64 евро) за лишаване от ползване на процесния имот.

В срока за отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от А. А. А., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата по насрещния иск развива подробни съображения в насока, че договорът за продажба не е симулативен, както и че действителната воля на страните по него, е била именно сключване на договор за покупко-продажба. Обръща внимание, че продавачът (наследодател на страните в производството) е бил запазил пожизнено право на ползване върху прехвърлените ид.ч. от имота, което аргументира, че намалява икономическата стойност на прехвърляното право. Твърди, че е заплатила продажната цена в брой, в който смисъл било отразеното изявление на продавача в нотариалния акт. Оспорва иска за възстановяване на запазена част при твърдения, че в случая наследодателят им не е извършил безвъзмездно разпореждане, с което да е накърнена запазената част на ищеца по насрещния иск. С оглед изложеното оспорва и искането на ищеца по насрещните искове за допускане и извършване на делба на процесния имот при посочените от него квоти. Оспорва да е лишила С. А. от достъп до процесния имот. Твърди, че същият е празен, че никой не живее в него, че не се отдава под наем, както и че самата тя не го ползва лично. Заявява, че не възразява да бъде осигурен съвместен достъп до процесния имот съобразно правата на страните в съсобствеността. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции както 2 следва: чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4358.*******, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. С., /адрес/ предявен от А. А. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 30 ЗН предявени от С. А..

По иска с правно основание чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД В материалноправната разпоредба на чл. 17, ал. 1 ЗЗД е регламентирано, че ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

В тежест на С. А. А. е да докаже по делото пълно и главно, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 50, том II, рег. № 2755, дело № 178 от 21.07.2021 г., сключен между А. А. А. и А. А. А., е симулативен и че действителната воля на страните е била 4/6 от имота да бъдат прехвърлени безвъзмездно чрез дарение.

В тежест на А. А. е да докаже фактите, от които произтичат възраженията й, включително да проведе насрещно доказване, че действителната воля е била за сключване на договор за покупко-продажба.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че страните са наследници по закон на В.С. А., починала на 10.10.2019 г. и А. А. А., починал на 20.03.2025 г.; че процесния имот е придобит от наследодателите им по време на брака с Договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти № ********** от 06.12.1990 г.; че след смъртта на В.С. А., починала на 10.10.2019 г., нейната ½ от имота е наследена от наследниците

– страните в настоящото производство и съпруг А. А. А., като всеки наследник е придобил по 1/6, а частта на А.

А. А. е станала общо 4/6; че на 21.07.2021 г. А. А. А. е продал на ищцата притежаваните от него 4/6 от имота.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщените по делото писмени доказателства. От приложеното на л.

5 копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че на 06.12.1990г. В. А. и А. А. са придобили правото на собственост върху процесното жилище

От приложеното на л. 10 копие на удостоверение за наследници се установява, че В. А. е починала на 10.10.2019г., като наследници по закон са били съпругът й А. А. и децата и С. А. и А. А..

От приложеното на л.7 по делото копие на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот се установява, че А. А. на 21.07.2021г. е прехвърлил притежаваните от него 4/6 идеални части от жилището на дъщеря си А. А..

От приложеното на л. 11 удостоверение за наследници се установява, че А. А. е починал на 20.03.2025г.

Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. В разглеждания спор ищецът по тази искова претенция С. А. цели да докаже, че продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 50, том II, рег. № 2755, дело № 178/2021г., осъществена между наследодателя на страните и ответника по иска А. А. прикрива дарение. Ако договорът 3 е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна /Решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1262/2009 г., IV г. о., ГК/.

Тежестта да докажат твърдяната симулация е изцяло на ищеца С. А., тъй като той би се ползвал при евентуално успешно провеждане на иска, от благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. За да бъде доказването пълно, необходимо е да бъде проведено доказване по категоричен и несъмнен начин, че действителната уговорка между страните е за договор, различен от обективирания в нотариалния акт такъв. По правилата на гражданския процес, главно доказване /онова, за което страната носи доказателствена тежест/ трябва винаги да бъде пълно, тоест да създаде абсолютна достоверност – сигурно убеждение в съда за истинността или неистинността на конкретно фактическо твърдение. Само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно такова. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнА.щи се към основния факт. Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвени доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било косвено, било пряко доказателство, като гражданския процес не въздига определени видове доказателства / веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещи лица/ като по значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват по отделно, но и в тяхната съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК.