Решение № 418 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110214766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Н. Г. Д., ЕГН **********, с адрес с.П. к., обл.П., ул.“Х. Б.“ №****, ет****** ап.******, чрез адв.М. П.-Б. от АКБ., против наказателно постановление №...........г., издадено от Директор на НТУ към А“ПИ“, с което на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената правна норма, с оглед на което е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му нарушение. В тази връзка твърди, че в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но тя се явява санкционна такава, а процесното задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, каквото се явява 1 извършеното нарушение в настоящия случай, тъй като се касае за заплащане на дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП при установяване на реално изминато разстояние, а не за предварително закупена маршрутна карта.

Навежда доводи, че дружеството, собственик на процесното ППС – „Г.Т.“ ЕООД, има сключен договор с „И. т. с.“ АД за използване на услуги по електронно събиране на пътни такси с предплатен баланс, като от представено извлечение счита за установено, че за ППС с рег.№Е1190НА за дата 12.02.2024 г. са декларирани тол данни и заплатени такси. Позовава се на изменения със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.14 от 2023 г., с въвеждането на нови разпоредби на чл.10б, ал.7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., и в частносст чл.2, параграф 7, в който е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок до 14 дни от уведомяването, и при заплащането в този срок не се образува административно производство.

Твърди, че на собственика е следвало да се предостави възможност да заплати или доплати таксата за преминаване през съответния участък, и едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство, което в случая не е съобразено с предвидения ред в Регламента.

Навежда доводи за нарушение на принципа за пропорционалност при издаване на процесното НП. Позовава се на определените условия и ред за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване с наредба на МС, в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО, и по-конкретно на чл.9а от последната. Навежда доводи, че приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда наказание глоба в аболютно определен размер от 1800 лева, който не е съответен на нарушението и пропорционален на преследваната цел. Позовава се на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление №370 на МС от 2019 г., съгласно която товарните автомобили над 12 тона с 4 и повече оси, считано от 01.07.2023 г., дължат 2 максимално 0,37 лева в зависимост от екологичната категория за движение по АМ. И сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за налагане спрямо водачите на ППС, е налице несъразмерност между двете стойности. Освен това сочи, че предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата тол такса, като абсолютната липса на пропорционалност явства и от обстоятелството, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, която в конкретния случай е изчислена в размер на 119 лева, а наложената глоба надвишава този размер повече от десет пъти. Отдлено от това, за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, на жалбоподателя е предложено да заплати компесаторна такса в размер на 750 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на ППС. Счита, че налагането на глоби и имуществени санкции във фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежеста на нарушението е в разрез с принципа на пропорционалност. Позовава се на съдебна практика, по която макар съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на директен ефект от чл.9а от директивата, то от това не следва, че националната юрисдикция трябва да загърбва съюзното право, а напротив, същата бива задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване. Извежда извод, че санкционата разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки конкретен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите такси. При липса на ефективна, съразмерна и възпираща санкционна разпоредба и наличие на административно наказание в абсолютен размер, то същата следва да остане неприложена, а процесното НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на НТУ към А“ПИ“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Драгомир Димитров, след приключване на съдебното следствие, моли 3 съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са съобразени законодателните промени в ЗП, като е предоставена възможност в 14-дневен срок за заплащане на незаплатените такси. Оспорва релевираното възражение в жалбата, че не е посочена нарушената правна норма, като счита, че непосочването на разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП е несъществено нарушение. Навежда доводи за законосъобразно съставяне на АУАН и издаване на НП, както и прилогане на всички относими към случая доказателства, които по безспорен начин доказват извършеното административно нарушение от обективна и субективна страна. Счита за доказано и авторството на деянието от показанията на актосъставителя, който попитал жалбоподателят дали е управлявал ППС в деня на извършване на нарушението, поради което административнонаказателната отговорност на последния е правилно ангажирана. Претендира присъждане на разноски в полза на А“ПИ“ в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.09.2024 г., а жалбата е подадена на 24.09.2024 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН на 04.03.2024 г. от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността: старши инспектор в ТД в отдел ПТРР, ТД Митница-София, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта /също длъжностно лице/, за това, че на 12.02.2024 г., в 08:49:39 часа, на Чепинци път №А-6, отсечка 60+705, засечен с 4 терминално устройство 10192, в направление излизане от територията на РБългария, управлява ППС с рег.№Е 119 НА, вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, с което виновно е осъществил състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Актосъставителят посочил, че нарушението е установено на 04.03.2024 г., след извършена проверка в направление излизане от територията на РБългария, на ГКПП-Кулата, при пристигане на процесното МПС, за което е установено, че попада в категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 12.02.2024 г., в 08:49:32 часа, на Чепинци път №а-6, отсечка 60+705, е засечено с контролно устройство с индентификатор №10192 /АПИ/.

В доброволно дадени писмени обяснения, жалбоподателят саморъчно пояснил, че на 12.02.2024 г. е управлявал МПС с рег.№Е 1190 НА.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу негов подпис, на датата и мястото на неговото съставяне, със саморъчно вписани възражения по направените в него констатации, че е с машинка.

Срещу разписка в АУАН, жалбоподателят е уведомен, че ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност и НП няма да бъде издадено /няма да бъде наложена глоба/, ако в 14-дневен срок от получаване на съставения АУАН бъде заплатена компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят е уведомен, че независимо от налагането на административно наказание, дължи заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 или чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ППС, както и че задължението се счита за изпълнено при заплащане на компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения против направените констатации в съставения акт.

Въз основа на направените констатации в АУАН, и след като установил, 5 че в 14-дневния срок от връчване на акта не е заплатена компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, както и че за засеченото ППС на 12.02.2024 г., в 08:49 часа, на Чепинци, по път №А-6, километър 60+705, е с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 5 оси, е регистрирано тип нарушение – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността: Директор на НТУ към А“ПИ“, издало на 26.08.2024 г. процесното НП, с което на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля А., които съдът кредитира с доверие, като логични, последователни и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; писмени обяснения от нарушителя; копие от документ за самоличност, СУМПС и СРМПС-част втора; генериран доклад от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложени статични изображения; справка от собственика на процесното ППС; заповеди за заемана длъжност и компетентност на актосъставителя и АНО.