Решение № 633 от 14.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120203773 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от "Е*******" ЕООД, ЕИК *******, против Наказателно постановление № К20_163-F575395/29.12.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 450.50 лева.

Жалбоподателят, редовно призован на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не се представлява в съдебно заседание.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

Азманов, който оспорва жалбата и прави искане за присъждане на разноски.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 14.10.2020 г. на жалбоподателя "Е*******" ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че като задължено лице не е включило в дневника за продажби за данъчен период месец 05.2020 г. издадена от него фактура № 156/22.05.2020 г., с данъчна основа - 9010 лв. и ДДС - 1802 лв. Въпросната фактура била включена в отчетните регистри/дневник за продажбите за месец 06.2020 г. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

1

Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.

При тази фактическа обстановка на 29.12.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 450.50 лв.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата на извършване на нарушението, което влиза в противоречие с императивните правила на чл.

42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в същите е посочена само датата на съставяне на протокола за проверка, но не и датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на нарушението е основен елемент от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Непосочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и води до ограничаване правото на санкционираното лице. Същото не може да бъде отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С оглед на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание.

На следващо място, безспорно е, че дружеството не е отразило издадената от него фактура в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена, а е включена 2 в следващия период - м.06.2020 г. Неотразяването на издадените данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. За извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение, нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в помалък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Съгласно ал. 2, чл. 182 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. В случая, наказателното постановление е издадено за нарушаване на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. За да се осъществи фактическия състав на нарушението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2 от ЗДДС следва регистрираното лице не само да е отразило издадения данъчен документ в отчетните регистри за следващия данъчен период, но и да е настъпил определен вредоносен резултат - това обстоятелство да е довело до определяне на данъка в по-малък размер за съответния период. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са отразени данни за определения в по-малък размер данък. АНО не е изпълнил задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Непосочването на всички факти от състава на нарушението води до невъзможност да се провери и дали наложената санкция съответства на предвидената в закона такава.

Изтъкнатите съображения водят до единствения извод, че обжалваното наказателно постановление страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на административното производство, същите са съществени процесуални нарушения, които са довели и да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на съществени процесуални нарушения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_163-F575395/29.12.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.

3

124, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя "Е*******" ЕООД, ЕИК *******, е наложена имуществена санкция в размер на 450.50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4