Решение № 288 от 19.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Кърджали, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100212 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на А. А. Е., с постоянен адрес:

******************************, с ЕГН **********, чрез адв. М. Ш. , против Общ. К., Буслстат ***********, с адрес: ********************, представлявана от кмета Е. М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 13.11.2023 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 13.11.2023. в гр. К.

В исковата молба се твърди, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, вседствие на което е претъпяла описаите в исковата молба неимуществени вреди.

Ответникът Общ. К. възразява за отхвърляне на иска, като оспорва твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче. Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен. Възразява, че Общ. К. е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията на бездомните кучета.

Иска присъждане на разноскиСъдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има 1 гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.

Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Установява от приетите по делото доказателства, че ищцата, живее в

*************************, като към дадата на инцидента е била е ученичка в 12 – ти клас. На 13.11.2023г. след обяд, след училище , с приятелка отишли до центъра на гр. К., като пътували с нейната кола. Към 16.30ч. се прибрали, като в близост до блока, където живее ищцата имало глутница кучета. Едното от тях - жълтеникаво куче се нахвърлило върху нея и я захапало в лявата част на седалището. Ищцата изпитала силни болки. Успяла да се отскубне от захапката на кучето и изтичала към входа, но кучето я последвало. Ищцата се спасила като влязла във входа. След това посетила лекар и била прегледана. От ухапването на кучето получила - синкаво-мораво кръвонасядане с размери 4/Зсм, в лявата половина на седалището и в централната му част цепковидна рана с неравни ръбове, с розово червено дъно и дължина 1,5 см. Вследствие на ухапването имала много силни болки в областта на лявото бедро и седалището, а на моменти позиви за повръщане и силно главоболие. Възстановителния период продължил повече от един месец.

За да достигне до горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. и Ю., последният от които е очевидец на произшествието.

Дадените показания са логични и последователни, като те напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от медицинските документи. Съдът категорично приема, че ищцата е ухапана от бездомно куче, както се твърди. От свидетелките показания се установява, че кучето не е породисто, същото е имало вид на улично куче, като било мръсно и неподдържано. Ответникът не твърди и доказва ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин.

Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са 2 дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa P. Б., пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл. 41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.

В случая е налице неизпълнение на горните задължения. Не се доказва предприемането на ефективни мерки от страна на ответната община за справяне с популацията на бездомните кучета.

Съдът намира за неоснователно възражението, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен.

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № * от 23.12.1968 г., понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № * от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Съдът приема, че справедливото обезщетение съответства на размера на исковата претенция. На първо място ищецата, макар и да е лице в млада възраст, е получила естествен психически стрес от ухапването. Претендираната сума от 5 000 лева е близа, 3 дори е по-ниска, в сравнение със стандартния размер на обезщетение за подобен вид телесно увреждане. Именно естеството на увреждането на здравето е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № *** от 18.11.2015 г. по гр. д. № ****/2015 г. на В. К. С., **, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при напълно идентични вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през края на 2023 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 5 000 лева съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 1 400 лева.

Така мотивиран, РС-К.

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Общ. К., ЕИК ***********, представлявана от кмета Е. М., с адрес: **************** да заплати на А. А. Е., с постоянен адрес:

******************************, с ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 13.11.2023 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 13.11.2023. в гр. К.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Общ. К., ЕИК ***********, представлявана от кмета Е. М., с адрес: ********************** да заплати на А. А. Е., с постоянен адрес:

******************************, с ЕГН ********** сумата от 1 400 ( хиляда и четиристотин ) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________

4