Присъда № 18 от 27.01.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

4200/2025г. по описа на БРС.

№ 18/27.01.2026г. по НОХД №

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 491/2024г. по описа на 05 РУ – Бургас при ОДМВР - гр.

Бургас, вх. № 14731/2024г., пор. № 2362/2024г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу С. Р. Т., ЕГН **********, роден на *г. в гр. Бургас, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес: *, за това, че на 31.08.2024г., в гр. Бургас, в заведение „К“, находящо се на С, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2763,41 лева от владението на Н. Н. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1 бр. мъжки, черен кожен портфейл, собственост на Н. Н. П. на стойност 23,00 лева, парична сума в размер на 2564,41 лева собственост на „Х“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от А.Т.М. и 176,00 лева собственост на Т. К. Господинов – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“и б. „б“ от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че при определяне на наказанието на Т. като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде взето предвид обремененото му съдебно минало, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което да бъде намалено с 1/3, а именно – 3 години „Лишаване от свобода“ и същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Защитникът на подсъдимия – адв. * от АК – Бургас заявява, че се придържа изцяло към становището и аргументите на прокурора, в т.ч. и относно предложения размер на наказанието, с което счита, че ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК.

Подсъдимият, в хода на съдебните прения и в последната си дума моли да му бъде наложено по-леко наказание от предложеното, като изразява съжаление за постъпката си и заявява, че няма да се повтори повече.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. Р. Т., ЕГН **********, е роден на *г. в гр. Бургас, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес: *.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е многократно осъждан.

На 30.08.2024г., около 23:00 часа, пострадалият Н. П. и неговата приятелка, с която живеели заедно – Т. Г., се прибирали към дома си. На бул.

„Стефан Стамболов“ над Новата поща се спрели, купили си алкохол и цигари и продължили.

На излизане от магазина непознати момчета се държали непристойно с Г., като подсвирквали и подхвърляли неприлични реплики. П. не искал да влиза в пререкания и изчаквал Г., за да си тръгнат.

В този момент се появил подсъдимият С. Р. Т.. Той се представил на П. като „С. Сълзата“ и му казал, че го познава от затвора и ако се стигне до бой ще застане на негова страна и ще се бие за него. П. му отвърнал, че не се познават и не са били заедно в затвора. Разговорът бил приятелски и П., със съгласието на Г., поканил подсъдимия Т. в дома им да пият по една водка.

След като пили по една водка, тримата решили да отидат в заведение „К“, находящо се на Северния плаж в гр. Бургас. Г. взела със себе си дамската си чанта, в която П. оставил своя портфейл. В портфейла си държал голяма сума пари – 2564,41 лева, собственост на фирмата, в която работел – „Х“ ЕООД, както и 176,00 лева, които били собственост на Г.. Тя ги била взела, за да плащат сметките и ги оставила в портфейла на П..

В заведението последните двама си поръчали водка, а подсъдимият Т. – само енергийна напитка. Той през цялото време наблюдавал действията на Г. и следял чантата . В един момент Г. видяла, че подсъдимият Т. пипа циповете на чантата и се опитва да я отвори. Тогава тя преместила чантата си близо до П.. Малко по-късно тя взела пари от портфейла и отишла на бара, за да плати напитките. В този момент подсъдимият Т. бръкнал в чантата на Г. и взел портфейла, като веднага се отправил към изхода на заведението.

Когато Г. се върнала, подсъдимият С. Р. Т. липсвал. От чантата на Г. липсвал и портфейлът на П., ведно с всички пари в него.

В хода на разследването били приобщени записи от камери от заведението и впоследствие същите били обект на извършена лицевоидентификационна експертиза. От заключението по същата се установява, че лицето, което бърка в чантата на Г., е подсъдимият С. Р. Т..

Видно от заключението по извършената в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетия мъжки черен кожен портфейл възлиза на 23 лева.

С Присъда № 179/13.11.2015г. по НОХД 1845/2015г. на БРС, влязла в сила на 05.04.2016г., на подсъдимия С. Р. Т. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим, както и „Глоба“ в размер на 3000 лева.

С Определение № 260072/11.09.2020г. по НЧД 1535/2020г. на БРС, 2 влязло в сила на 19.11.2020г., на подсъдимия С. Р. Т. е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 месеца, увеличено по реда на чл. 24 от НК с 4 месеца до общ размер от 5 години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, както и „Глоба“ в размер на 2000 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. Н. П., Т. К. Г., А.Т.М. и * Н.а *; веществените доказателства – 1 бр. СD-R диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери в бар „К“; експертните заключения – заключението на вещото лице * по изготвената съдебно-оценъчна експертиза, заключението на вещото лице * по изготвената съдебно-техническа и лицевоидентификационна експертиза; писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост на подсъдимия С. Р. Т., справки от счетоводството на „Х“ ЕООД, ведно с фактури, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимият Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“и б. „б“ от НК, за което го призна за виновен.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на 3 собственост на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението – 1 бр. мъжки, черен кожен портфейл, парична сума в размер на 2564,41 лева и парична сума в размер на 176,00 лева, които вещи са били собственост, съответно на свидетеля Н. Н. П.

(портфейлът), на юридическото лице „Х“ ЕООД (сумата от 2564,41 лева) и на свидетелката Т. К. Г. (сумата от 176,00 лева), т.е. били са чужди за подсъдимия.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на собствениците върху процесните вещи, така и втората фаза – трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.

Налице е и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, а именно – деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от НК, с оглед следните осъждания на подсъдимия:

С Присъда № 179/13.11.2015г. по НОХД 1845/2015г. на БРС, влязла в сила на 05.04.2016г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение първо, т. 1, предложение първо от НК на подсъдимия С. Р. Т. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим, както и „Глоба“ в размер на 3000 лева.

С Определение № 260072/11.09.2020г. по НЧД 1535/2020г. на БРС, влязло в сила на 19.11.2020г., на подсъдимия С. Р. Т. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му такива по НОХД № 3226/2019 г.

(за престъпления по чл. 196, ал.1, т. 2, предложение първо, вр. чл. 195, ал. 1, т.

3, предл. първо и т. 4, предложение второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а” и б. „б” НК и чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 предложение първо от НК) и НОХД № 4558/2018 г. (за престъпления по чл. 318 НК ), и двете по описа на Районен съд – Бургас, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 месеца, увеличено по реда на чл. 24 от НК с 4 месеца до общ размер от 5 години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, към което е присъединено изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева по НОХД № 3226/2019г.

От изложеното е видно, че Т. е извършил деянието, предмет на настоящото обвинение, след като е бил осъждан два пъти за извършени като пълнолетен тежки умишлени престъпления от общ характер, като наложените му наказания „лишаване от свобода“, включително такива надвишаващи срок от една година, са били изтърпени ефективно.

Същевременно, настоящото деяние е извършено преди да изтекат пет години от изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“.

Деянието е съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за това се основава на обективните признаци на самото деяние.

Престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл с 4 намерение за противозаконно присвояване на вещите, като той ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че черният кожен портфейл и съдържащите се в него парични суми са чужди), предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици (прекъсването на чуждата фактическа власт и установяването на своя фактическата власт без съгласието на предишния владелец) и е искал настъпването им, като е целял лично облагодетелстване след като се разпореди с вещите. Действията му са целели да лишат от фактическа власт собствениците на вещите, с намерение за противозаконно присвояване на същите.