Решение № 402 от 09.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Кърджали, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100621 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Н. О. М., ЕГН **********, с адрес:

************************* чрез адв. Р. Р. - вписан в АК – П. срещу „К. Й.” ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:

***************, представлявано от В. М. И. с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяването на нищожността на Договор за паричен заем № *********/25.05.2022 г. сключен между ищеца и ответника, както и за осъждане на ответника за сума в размер на 310 лева заплатени от ищеца на ответника в периода от 25.05.2022 г. до 17.10.2022 г. без основание въз основа на нищожния Договор за паричен заем № ***********/25.05.2022 г.

Ищцата твърди, че на 25.05.2022 г. е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № ************/25.05.2022 г. по силата, на който са и предоставени в заем средства в размер на 500 лева при месечен фиксиран лихвен процент по заема 3,330 %, годишен процент на разходите 47,807% и срок за погасяване на заема 5 месечни вноски. Общо предвидената за заплащане сума по договора е била в размер на 810 лв. включваща главница, лихва и неустойка. От датата на сключването на договора до 17.10.2022 г. ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 810 лв. Счита, че процесния договор за кредит е нищожен и на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само главницата по договора. Доколкото ищцата е заплатила сума в размер на 810 лв. на ответника, то твърди, че разликата над 500 лв. до 810 лв. в размер на 310 лв. е платена без основание и подлежи на връщане. Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/о на условията на чл. 10, ап. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има 1 нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.) и с още едно от следните обезпечения:

1.

Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ап. 2, т. 3 от ОУ.

2.

Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ.

3.

Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ.

4.

Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 10, ал.2 от ОУ към договора за кредит, същият дължи неустойка на кредитора на основание чл. 8 от договора за кредит в размер на 258,96 лева, която кредитополучателя ледва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 51,79 лева.

Ищцата счита договора за нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 3,330% не отговаря на реално приложения, защото предвидената неустойка по договора в чл. 8 представлява скрита печалба и добавък към договорната лихва, като по този начин сключеният договор за кредит противоречи на добрите нрави.

Ищцата намира, че Договорът за кредит е нищожен и поради нарушение на разпоредбата па чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Посочените в Договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 3,330% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Счита, че визираната в чл. 8 от договора неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. Отделно от това заявява, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д. ал. 1 и ал. 2. т. 1 от Закона за защита на потребителите. Моли да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № *********/25.05.2022 г., сключен между ищецът и „К. Й.“ ООД поради нарушаване на добрите нрави и поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, както и да бъде осъдено ответното дружество „К. Й.“ ООД да възстанови на ищеца заплатените от него в периода от 25.05.2022 г. до 17.10.2022 г. без правно основание суми в общ размер на 310 лв., платени по повод нищожен Договор за паричен заем № *********/25.05.2022 г.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил исковете. Заявява, че твърдяното от ответника превишение на ГПР не представлява основание за 2 недействителност на целия договор с оглед разпоредбата на чл. 19, ал.5 ЗПК, според която клаузите, които увеличават ГПР над нормата по ал. 4 се явяват нищожни без тази нищожност да се отразява на валидността на останалата част от договора. Ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора за кредит представлява основание за неговата недействителност, биха останали без приложение разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 от ЗПК, които регламентират нищожността на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР и последиците от тази нищожност, която не се отразява върху валидността на самия договор и той продължава да се прилага без тях.

Счита, че липсват причини, поради които неправилното посочване на ГПК в договора за кредит да се квалифицира като основание за неговата нищожност, тъй като то представлява нелоялна търговска практика /когато посоченият в договора ГПР е по-нисък от действителния такъв/, която се обвързва от закона в правни последици, различни от недействителност на договора за потребителски кредит. По същия начин счита за неоснователни твърденията и аргументите на ищцата, че освен цифровото изражение на ГПР, договорът следвало да съдържа описание на всички разходи, които го формират - чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не съдържа изискване за изброяване на отделните разходи, включени в ГПР, като условие за валидността на договора за кредит, поради което липсват основания за допълнителното разширяване на кръга от нарушения, обосноваващи недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Също така счита за неоснователен доводът на ищцата за нищожност на договора за кредит, поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва. В конкретния случай размерът на договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл.

19, ал.4 ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да противоречи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени от законодателя при създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлагането на последната. Конкретната стойност на възнаградителната лихва е въпрос на индивидуално договаряне между страните в рамките на предписания от закона предел на морална допустимост, който не би могъл да се стеснява допълнително от съда по нравствени критерии, които законодателят при приемането на закона вече е съобразил. Не е основателно и становището на ищцата, че размерът на възнаградителната лихва също бил неточно отразен в договора за кредит, поради несъобразяването на възнаградителния характер на дължимия разход за неустойка, което също обосновало недействителност на договора за заем на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1 т.9 ЗПК. Счита, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. От посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена предвидената забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.

Б. Съгласно изложеното при приетият и уговорен между страните ГПР възлизащ на 47.807 %, в случая е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно неговия размер и твърдението на ищеца, че размерът на ГПР надхвърля заложения в закона размер е неоснователно. По изложените мотиви счита, че предявения иск за обявяване недействителността на процесния 3 договор за кредит се явяват неоснователни и като такива същите следва а се оставя без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, представят писмени молби, в които излагат подробни съображения относно основателността на исковете. Пълномощникът на ищцата претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 800 лева или по 400 лева за всеки от двата иска. Ответникът възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно, както и да му бъде присъждано такова поради липса на доказателства за основателността на прилагането на цитираната законова разпоредба.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗП е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗП), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т. е. не е въведен в заблуждение.

Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума.

Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори между страните, че е сключен Договор за паричен заем № *******/25.05.2022 г. по силата, на който на ищцата са предоставени в заем средства в размер на 500 лева при месечен фиксиран лихвен процент по заема 3,330 %, годишен процент на разходите 47,807 % и срок за погасяване на заема 5 месечни вноски. Общо предвидената за заплащане сума по договора е била в размер на 810 лв. включваща главница, лихва и неустойка. От датата на сключването на договора до 17.10.2022 г. ищцата е заплатила на ответника сума в общ размер на 810 лв., от които 500 лв. главница, 258,96 лв. неустойка и 51,04 договорна възнагардителна лихва. В чл. 6 от договора са посочени вида на обезпеченията, които следва да бъдат представени и условията, на които следва да отговарят същите. В случая кредитополучателят следва да представи кумулативно гарант/и отговарящ/и на определени условия и ценна книга издадена в полза на заемодателя. Представено е само едно обезпечение, а именно запис на заповед, което е признато от ответника в становище вх.