Решение № 227 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. П., 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1297/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20225220101682 Пазарджишкият районен съд е осъдил Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят солидарно на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр.

П., ***, на основА.е чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД, сумата от 2592 лева наем за ползването на реална част с площ 60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., адрес: ***, дължим за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

Осъдил е Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т.

Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят солидарно на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, на основА.е чл. 59 ЗЗД, сумата от 230.40 лева - обезщетение за ползването без основА.е на реална част с площ 4 кв. м.

1 от поземлен имот на ищеца с идентификатор *** по КККР на гр.

П., адрес: ***, дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 230.40 лв. до предявения размер от 518.40 лв.

Осъдил е „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД, сумата от 3715.20 лева - наем за ползването на реална част с площ 86 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., адрес: ***, дължим за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

Осъдил е „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 15, на основА.е чл. 59 ЗЗД, сумата от 422.40 лева - обезщетение за ползването без основА.е на реална част с площ 10 кв. м. от поземлен имот на ищеца с идентификатор *** по КККР на гр. П., адрес: ***, дължимо за периода от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.05.2022 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 422.40 лв. до предявения размер от 891 лв.

Осъдил е Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т.

Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 да заплатят на ищеца „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.

„Б.“ № 15 съдебни разноски в размер на 2345.47 лв.

Осъдил е „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр.П., *** да заплати на ответника Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 и ответника „Ч.

2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 съдебни разноски в размер на 386.72 лв.

С определение № 546/29.02.2024 г., постановено по същото дело, районният съд е оставил без уважение молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските.

2

Против осъдителните части на така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Т. С. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„Е.“ № 1, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5, чрез техния процесуален пълномощник адв. А. Т. от АК-С., съдебен адрес: гр.С., ул.“Д-р Г.В.“ № 6, ет.2, офис „Е“, с изложени оплаквА.я а незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че в частта на уважените искове за солидарно осъждане на двамата ответници по иск с правно основА.е чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на наемни вноски и по иск с правно основА.е чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основА.е на площи от 4 кв.м. за разполагане на маси за консумация съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Във връзка с този довод жалбоподателите твърдят, че нито в първоначалната, нито в уточняващите молби ищецът не бил посочил придобитите от втория ответник права по силата на покупкопродажба на търговското предприятие на ЕТ „Ч. – Т. Д.“. Цитира се нормата на чл.15, ал.3 от ТЗ, регламентираща отговорността на правоприемника до размера на получените права с твърдение, че при липсата на индивидуализация на тези права не били ясни грА.ците на отговорността и на самите искови претенции. Не били посочени също така размерите на ползвА.те реални части от недвижимия имот, нито пък били индивидуализирА. с посочване на местоположение, грА.ци и пр. Освен нередовни, исковите претенции за солидарното осъждане на двамата ответници били и недоказА.. Било установено от заключението на приетата счетоводна експертиза, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответниците, не са подписА. от тях и няма извършени плащА.я, а в самите фактури липсвали данни за индивидуализация на твърдяното наемно правоотношение. Същото се отнасяло и за ползването на спорните 4 кв.м. за разполагане на маси за консумация.

По отношение на всички искови претенции съдът не бил обсъдил всички представени по делото доказателства, а обосновал решението си само с приложените две съдебни решения по други дела, влезли в законна сила.

Неправилно била приложена и разпоредбата на чл.297 от ГПК относно обективните предели на СПН. В тази връзка се твърди, че със СПН се ползва само диспозитивът на съдебното решение, с който един спор е разрешен в правния мир, но не и мотивите, които единствено имали за цел да посочат съображенията на съда, въз основа на които е достигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решенито. Поради това мотивите като част от съдебния акт нямали задължителна сила, каквато притежавало самото решение, изразено в диспозитива. Цитират се относими за случая тълкувателни решения на ВКС. Поради това съдът не можел да се 3 позове на доказателствените факти за възникнало наемно правоотношение, съдържащи се в мотивите на влезлите в сила съдебни решения по други дела, а наличието на наемно правоотношение следвало да бъде установено в рамките на настоящото производство. Неправилно районният съд бил приел, че е налице признА.е за ползване от ответниците на площите, посочени в исковата молба. Жалбоподателите твърдят, че в отговора на исковата молба са оспорили съществуването на наемно правоотношение между тях и ищеца, като освен това са твърдели, че през времето на пандемията от Ковид-19 не са извършвали дейност по обективни причини – обявеното от правителството извънредно положение, които доводи изобщо не били обсъдени от районния съд.

Неправилно била ценена и експертизата на вещото лице Б. относно цените за отдаване под наем на площи от страна на Община П., които не можели да бъдат ползвА. за сравнение при определяне на пазарния наем, защото процесният имот не бил общинска собственост.

Неоснователно било решението и относно присъдените сума на основА.е чл.59 от ЗЗД, тъй като липсвали всички елементи на фактическия състав на тази норма.

Искането е обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респ. да бъде отменено като неоснователно, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските за две инстанции.

Постъпила е и частна жалба от двамата ответници чрез техния процесуален пълномощник адв.Т. срещу определение № 546/29.02.2024 г., в която се твърди, че неправилно районният съд не е приел изложения довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави изчисления въз основа на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли присъденото от районния съд в полза на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено от 2100 лв. на 1501.50 лв.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, чрез процесуалния пълномощник адв.М. от АК-П. с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Развити са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд.

Постъпил е писмен отговор и на подадената частна жалба с искане тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

В исковата си молба против Т. С. Д. в качеството на заличен търговец с фирма ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.

П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, 4 седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5 , ищецът „МБАЛ П.“ АД, ЕИК 130072241, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Б.“ № 15, чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Т. С. Д. в качеството й на ЕТ „Ч. - Т. Д.“ с ЕИК *********, произтичащо от договор за наем, сключен на 17.12.2013 г. В изпълнение на договора предоставил за временно възмездно ползване на ответника реална част с площ 60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., адрес: ***, върху която ответникът поставил преместваем търговски обект в двора на болницата, а ответникът от своя страна не бил заплатил дължимия наем за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 2592 лева /по 324 лв. на месец/, съгласно издадените от ищеца фактури: ф-ра № *********** от 31.05.2019 г.; ф-ра № *********** от 28.06.2019 г.; ф-ра № ********** от 31.07.2019 г.; ф-ра № *********** от 30.08.2019 г.; ф-ра № *********** от 30.09.2019 г.; ф-ра № *********** от 31.10.2019 г.; ф-ра № *********** от 29.11.2019 г.; ф-ра № *********** от 31.12.2019 г.

Ищецът е твърдял, че считано от 21.02.2021 г. фирмата на едноличния търговец била прекратена, а неговото търговско предприятие било придобито от ответника „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5, който отговарял солидарно с отчуждителя за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за наем. Иска съдът да осъди ответниците Т. Д. и „Ч. 2014“ ЕООД да му заплатят солидарно дължимия наем в размер на 2592 лева, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност - ако не се установи наличието на наемно правоотношение между стрА.те, ищецът е предявил срещу същите ответници иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 2592 лева, представляваща обезщетение за ползването без основА.е на процесната реалната част от имота с площ 60 кв.м. за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

При условията на обективно кумулативно съединяване с горните обективно и субективно съединени искове ищецът е предявил иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 518,40 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на друга реална част от поземления имот с площ 4 кв.м. Твърдял е, че от месец януари 2020 г. до месец януари 2022 г. ответникът Т. С. Д. в качеството си на ЕТ „Ч. - Т. Д.“ е ползвала без основА.е тази реална част от имота, върху която е разполагала маси и столове за клиентите на търговския си обект. Вземането 5 било възникнало преди продажбата на търговското предприятие на едноличния търговец, поради което правоприемникът „Ч. 2014“ ЕООД отговарял солидарно с отчуждителя за изпълнение на задължението.