Решение № 140 от 14.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Враца, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2664 от 05.05.2022г., подадена от Г. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, чрез пълномощник адв. И.А. от АК-Плевен, против решение № 110/28.02.2022г. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 20211420104308 по описа за 2021 година, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Т. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, иск за заплащане на сумата 2 500,00 лева, за която са съставени операционна бележка от 09.02.2017 г. на „Банка ДСК“ ЕАД и платежно нареждане от 08.09.2016 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, с която Т. Р. К. се е обогатила без правно основание за негова сметка, ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъден да заплати на Т. Р. К. сумата 405,00 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че обсъдените в обжалваното решение от първоинстанционния съдебен състав операционна бележка и платежното 1 нареждане от 08.09.2016г. и 09.02.2017г. касаят само и единствено взаимоотношенията между наредителя и банката, които са външни спрямо съществуването, респ. несъществуването, на облигационни или други взаимоотношения, какъвто е всъщност предмета на настоящото производство.

Счита, че от записаното от наредителя в посочените документи не може да бъде извлечен главният за изхода на делото факт - наличие на конкретно правоотношение, по-конкретно „заем”. Посочва, че не могат да бъдат механично пренесени реквизити, касаещи формалния банков трансфер на сумата и да послужат за определянето на правоотношението. Твърди, че заемът има своите реквизити и елементи, които следва да бъдат установени от страната, която твърди, че е обвързана с облигационното правоотношение, както и че липсата на уговорки за възнаградителна или мораторна лихва, за падеж или за връщане на сумата на вноски, категорично сочи на извод за липса на валидно възникнал договор за заем между страните. Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и да му присъди направените деловодни разноски в настоящото производство. В случай, че съдът не уважи жалбата му и от страна на въззиваемата бъде претендирано възнаграждение за процесуално представителство, моли същото да бъде присъдено в минимален размер.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Т. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, чрез упълномощения й адвокат К.Т. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е постановил обжалваното от въззивника решение. Твърди, че в преводните нареждания от 09.02.2017г. и 08.09.2016г. ищецът като основание за тези преводи е посочил „заем“, поради което на практика сам е признал извънсъдебно неизгодния за него факт, че й е превел тези суми на основание заем. Поддържа, че в процеса ищецът не е опровергал истинността на собственото си изявление, че плащането е въз основата на договор за заем, поради което не е налице хипотезата на извършен паричен трансфер без правно основание. Счита, че именно посочването в графата „основание за плащане“ в платежното нареждане дава индицията за мотива на банковия превод. Изтъква, че изявлението на ищеца, че вземането е получено без основание, подлежи на пълно и главно доказване, тъй като е част от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, но такова не е било проведено от ищеца. Моли съда, да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, като необоснована и неоснователна, и остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

2

В съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените във въззивната жалба и отговора становища и искания.

Във въззивната инстация не са събирани доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. Д. Д. от гр.Плевен срещу Т. Р. К. от гр. Враца за заплащане на сумата от общо 2500.00 лв., с която ответницата се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В същата се твърди, че ищецът е превел на ответницата по банков път с платежно нареждане за кредитен превод от 08.09.2016 г. сумата 2 000,00 лева, а с операционна бележка № 33 от 09.02.2017г. г. - сумата 500,00 лева с посочено основание за преводите „заем“. Поддържа се, че независимо от записаното в двата документа основание, страните не са уговорили задължителните минимални реквизити за възникване на облигационно правоотношение помежду им, каквото би било например „договор за заем”.

Посочва се, че процесната сума е предоставена на ответната страна без правно основание, че същата не е върната до момента на подаване на исковата молба, като по този начин ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца при първоначална липса на основание. В проведеното на 20.01.2022 г. съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Деян Дафинов, доразвива изложените в исковата молба твърдения, сочейки, че посочването на основание „заем“ в платежното нареждане от 08.09.2016 г. и операционната бележка от 09.02.2017г. е вследствие на изискването на всяка търговска банка при нареждането на банков паричен превод наредителят да посочи основание за извършването му, както и че липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните е обусловена от липсата на уговорки за възнаградителна или мораторна лихва, за падеж или за връщане на сумата на вноски.

3

Ответницата Т. Р. К. от гр.Враца с депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез адв. К.Т. от АК Враца, писмен отговор, е оспорила иска като неоснователен. Заявила е, че между страните са сключвани договори за заем в устна форма, включително относно процесната сума от 2 500,00 лева, което се подкрепя и от посоченото от самия ищец в двете платежни нареждания основание „заем“. Доколкото страните не са уговорили краен срок за връщане на заетата сума, следва да се приложи разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и за краен срок да се счете датата, на която е изтекъл едномесечен срок от получаването на покана за връщане на заема. Тъй като ищецът не е отправял такава покана до ответницата, същата не му е връщала получената като заем сума. Поддържала е също, че ищецът не разполага с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение, а именно неформален договор за заем и ищецът би могъл да защити правата и законните си интереси като предяви иск, основан на договора за заем. Ответницата също е претендирала разноски при отхвърляне на иска.

Първоинстанционния съд е установил от фактическа страна, че от представените по делото в заверен препис операционна бележка и платежно нареждане, съответно от 08.09.2016г. и 09.02.2017 г., е безспорно установено, че ищецът Г.Д. е превел по банков път на ответницата Т.К. общата сума 2 500,00 лева, като и в двата документа като основание на превода е посочено „заем“.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 59, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Приел е също, че като е посочил в операционната бележка и платежното нареждане като основание за превеждането на ответницата на процесната сума „заем“, ищецът е направил извънсъдебно признание на този неизгоден за него факт; че в производството ищецът не е опровергал собственото си изявление в издадения от него частен документ за това, което пък води до неоснователност на иска му за връщане на процесната сума въз основа на някой от фактическите състави на неоснователно обогатяване.

Първоинстанционният съд не е възприел наведените от ищеца доводи, че посочването на основание „заем“ в операционната бележка и платежното нареждане е вследствие на изискването на всяка търговска банка при 4 нареждането на банков паричен превод наредителят да посочи основание за извършването му, като е изложил подробни съображения. Съдът е приел за неоснователни и твърденията на ищеца, че липсата на уговорки за възнаградителна или мораторна лихва, за падеж или за връщане на сумата на вноски категорично сочи на извод за липса на валидно възникнал договор за наем между страните, тъй като е видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, че нито една от тези уговорки не спада към същественото съдържание на договора за заем, с изключение на уговорката за срок за връщане на заетата сума, липсата на която би следвало да бъде заместена от императивната разпоредба на чл. 240, ал. 3 от ЗЗД. При тези мотиви районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и отправеното до съда искане, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на предявената претенция по чл. 59 ЗЗД, вместо правилната по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Твърденията, че процесната сума е предоставена на ответната страна без правно основание, че с нея ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца при първоначална липса на основание, сочат на първият фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на полученото при първоначална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 ЗЗД , тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности, какъвто безспорно процесният случай не е.

Въпреки различната правна квалификация, дадена от районния съд, обжалваното решение не е недопустимо, тъй като на доказване подлежат едни 5 и същи обстоятелства при еднакво разпределение на доказателствената тежест, която съдът в определението си по чл.140 ГПК е указал на страните, а в решението е разгледал наведените от ищеца факти, които са релевантни за иска по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и се е произнесъл в рамките на изложените от него твърдения и търсената от него защита, касаещи именно този иск.

Затова и неправилната правна квалификация не е изисквала даване на указания от въззивния съд относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта страните да ангажират съответни доказателства, каквото е изискването на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.