Решение № 142 от 09.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100501861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. А. Б., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Тома Томов от АК- Плевен, срещу Разпореждане от 6.08.2025г. по изпълнително дело № 1305/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с което е прието за разноски по делото адвокатско възнаграждение в полза на съделителя В. А. С..

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно.

Изложено е оплакване, че делото се води от С. А. Б., която се е снабдила с изпълнителен лист, образувала е изпълнително дело, поискала е опис и оценка на имотите.

През този период В. А. С. се е представлявал сам, а едва при насрочената публична продан е предявил претенция за адвокатско възнаграждение. Цитирана е съдебна практика, посочена като константна, съобразно която по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си онези разноски, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство за адвокат /така Определение по ч.гр.д.№1727/2016г. на първо гр.отд. на ВКС/. Разноските по смисъла на чл.355 ГПК включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени дейности по ликвидиране на съсобствеността.

Правилата за присъждане на разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявените претенции по сметки. В останалите случаи този разход следва да се понесе от съделителите както е направен /така Определение по ч.гр.д.№2020/2015г. на първо гр.отд. на ВКС/.

Моли обжалваното разпореждане за приемане като разноски на адвокатското възнаграждение в полза на съделителя В. С. да бъде отменено.

Ответникът по жалбата- В. А. С., представляван от адв. Росен Русев е представил отговор на жалбата, с която я оспорва като неоснователна. Изтъква, че за него е неясно по каква причина процесуалният представител на С. Б. счита, че страните по изпълнителното 1 дело следва да бъдат неравнопоставени, а неговата доверителка следва да има повече права.

Акцентира, че изпълнителното дело е образувано във връзка с изнасянето на публична продан на съсобствено наследствен имот на страните, в който същите имат равни дялове- по ½ ид.ч. В тази връзка намира за логично, че след като разходите, свързани със заплащането на съответните държавни такси са еднакви /по равно/, това следва да се отнася и до заплатените от страните възнаграждения на процесуалните представители. Сочи, че за него е неясно защо процесуалният представител на Б. счита, че свършената от него работа е в повече, отколкото тази на другия пълномощник. Изтъква, че с нелогичните си действия /искане за нова експертиза, при която да бъде занижена цената на имота, а по- късно при устното наддаване е заявена двойно по- висока от първоначално определената цена, с което обезсмислила резултата от допълнителната експертиза, учредяване право на ползване и определяне на ползвателя за пазач, който с бездействието си осуетявал огледите от потенциални купувачи на имота/, пълномощника на Б. всъщност е генерирал нови разходи и е забавил необосновано процеса, което не е в интерес на страните по делото.

Изтъква, че в един и същи ден страните са получили идентични изпълнителни листове, но тъй като Б. образувала изпълнително дело №1305/25г. на ЧСИ Божилова преди това да бъде сторено от А., неговият пълномощник го посъветвал да не образува паралелно изпълнително дело, за да не се увеличават разноските на страните, като така са били намалени техните разходи. Ето защо счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение от А. е съобразено с действащата правна уредба и е идентично със заплатеното на ответната страна възнаграждение за процесуалният й представител.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По делото е представено становище по чл.436, ал.3 от ГПК, в които ЧСИ Божилова е изложила в хронологичен ред извършените изпълнителни действия и изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Изтъква се, че С. Б. като взискател разполага с правото да обжалва действията, посочени в чл.435, ал.1 ГПК и няма право да обжалва постановлението за разноските, тъй като такова право има само длъжника. Поддържа се още, че страните по изпълнителното дело, в което се ликвидира съсобствеността им чрез публична продан на съсобствения имот имат право да обжалват единствено разпределението по чл.463 ГПК, защото именно това действие засяга техните права и дялове, тъй като същите намаляват дяловете им от сумата, която се разпределя от публичната продан. Цитирани са два акта на ВКС: Определение № 178 от 26.02.2016г. по ч.гр.д.№630/2016г. на ВКС, Първо гр.отд.; Определение №464/16.06.2011г. на ВКС, Второ гр.отд.

По същество ЧСИ намира жалбата за неоснователна. Сочи, че в рамките на компетентността му е единствено да приеме или да откаже изцяло или частично събиране на договорената парична сума и не разполага с правомощието служебно да намаля или увеличава адвокатското възнаграждение. Сочи се още, че процесното адвокатско възнаграждение е прието като разноска по делото наред с адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, заедно с други реализирани разноски, както и начислените в хода на производството такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Намира, че процесното адвокатско възнаграждение е съобразено и е в рамките на допустимото, посочено в Наредба №1 за размерите на адвокатските възнаграждения, като същото съответства на претендираното адвокатско възнаграждение от страната, която е образувала производството по делото. Сочи, че с оглед разпоредбата на чл.9 от ГПК неоснователно жалбоподателят се противопоставя на другия съделител да използва адекватна правна и юридическа помощ в лицето на упълномощен адвокат. Намира, че макар изпълнителното производство да не е образувано от съделителя В. С., същият не следва да бъде поставян в по- неблагоприятно процесуално положение от взискателя. Акцентира, че в случая не се касае за същинско изпълнително производство, с класически страни „взискател и „длъжник“, а за равнопоставени страни- съделители с обща цел- ликвидиране на съсобствеността помежду 2 им. ЧСИ счита, че случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.355 ГПК, тъй като законодателят е възприел подход на споделености съразмерност на отговорността за дължимите разноски в делбените производство- исково и изпълнително. Развити са подборни съображения.

След като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното.

Изпълнително дело № 1305/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба с вх.№ 9480/14.04.2025г., подадена от С. А. Б., представлявана от адв. Тома Томов от АК- Плевен, въз основа на изпълнителен лист № 535/9.04.2025г., издаден по гр.д.№ 6307/2023г. на РС-Бургас. От него е видно, че цитираното дело е с предмет съдебна делба, като същата е извършена чрез изнасяне на публична продан на съсобствения недвижим имот на страните /СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас/, с адрес гр.Бургас, ***, ет.3 с площ от 57 кв.м. Постановено е получената при публичната продан сума да бъде разпределена между страните- С. Б. и В. С. съобразно дяловете им: по ½ ид.част.

В молбата за образуване на делото е направено искане за присъждане на разноските по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

Приложен е и договор за правна помощ, от който е видно, че за представителството по изпълнителното дело /образуване и водене на изпълнително дело/ Б. е заплатила на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв.

В приложеното копие от изпълнителното дело /на флаш- памет/ не се съдържа постановление за приемане на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на С. Б.. Индиция, че тези разноски са приети от ЧСИ са данните, налични в приложените по делото разпределения по чл.495 ГПК.

По изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни действия. Наложена е възбрана на имота, извършени са опис и оценка, по оспорване на С. Б. е извършена повторна оценка на имота, насрочена е публична продан в периода 4.08.2025г.- 4.09.2025г.

На 6.08.2025г. е постъпила молба от вторият съделител - В. С., с искане за приемане на разноски на неговия пълномощник адв. Р.. Представен е договор за защита и съдействие, в който е отразено, че платеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е 9800 лв.

Същото е прието от ЧСИ като разноски по изпълнителното дело с разпореждане от 6.08.2025г., за което е изпратено уведомление на съделителката С. Б..

На 26.08.2025г. е постъпило възражение до ЧСИ против разпореждането за приемане на разноски, подадено от адв. Томов като пълномощник на С. Б., както и частна жалба вх.

№18417 от 26.08.2025г. до ОС- Бургас /по която е образувано настоящото производство/.

Двете искания са с идентично съдържание- за отмяна на постановлението за приемане на разноските в полза на В. С., като са адресирани до различни органи- ЧСИ и окръжния съд.

В преписката, представена на съда няма произнасяне на ЧСИ по възражението.

Първоначално за купувач от публичната продан е обявен В. С.. След извършено разпределение по реда на чл.495 ГПК и тъй като последният не е внесъл определената сума за дела на съделителката Б., за купувач на имота е определена С. Б.. Изготвено е ново разпределение по чл.495 ГПК, за което ЧСИ е посочила, че е влязло в сила. Няма данни дали определената за внасяне сума от Б. е заплатена от нея.

При така установената фактическа обстановка, като съобрази доводите на страните и закона, Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи.

По допустимостта на жалбата:

Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е допустима.

Неоснователно е становището на ЧСИ, че С. Б. не разполага с право на жалба срещу постановлението за разноските, предвид качеството си на взискател, а не на длъжник по 3 изпълнителното дело.

Публичната продан на допуснат до делба неподеляем недвижим имот, каквато е осъществената в процесното изпълнително производство, представлява особен случай на изпълнение върху недвижим имот, насочено към ликвидиране на съсобствеността, а не към осребряване на имущество с цел погасяване на парично вземане на взискателя спрямо длъжника. В този смисъл целта на изпълнителния процес не е принудително удовлетворяване на определен взискател, а да се гарантира правото на всеки съделител да получи такава част от събраната от проданта сума, съответстваща на дела му в съсобствеността. Ето защо страните в това изпълнително производство нямат същинското качество на взискател и длъжник, респективно- спрямо тях не следва да се прилагат буквално ограниченията на правото на жалба, регламентирани в чл.435 ГПК. Не намира приложение и уредбата относно отговорността за разноски в изпълнителното производство, предвидена в чл.79 ГПК. В случая, доколкото с приетите разноски за адвокатска защита на съделителя С. се намалява сумата от публичната продан на съсобствения имот, която ще бъде разпределена между страните, то другият съделител, който следва да понесе част от тези разноски несъмнено има правен интерес да обжалва разпореждането за тяхното приемане.

Цитираната в становището на ЧСИ Божилова съдебна практика на ВКС не може да бъде открита в правно-информационните системи, до които има достъп настоящият съдебен състав /интернет-страницата на ВКС с публикувани съдебни актове, АПИС, ЛАКОРДА, Българско прецедентно право/, поради което не може да се приеме, че е налице формирана задължителна съдебна практика по въпроса за допустимостта на жалбата срещу постановлението за разноските извън разпределението по чл.463 ГПК.