Определение № 558 от 08.08.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Шумен, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.ов

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500317 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2015/21.05.2024 г. на адвокат А. Д. при ШАК – пълномощник на М. А. Т. против Определение №181/22.04.2024 г., постановено по гр. д.

№106/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което частично е прекратено производството по горепосоченото дело за прогласяване нищожността на договора за аренда от 02.05.2019 г. по отношение на недвижими имоти, находящи се в землището на с. С...., а именно: имот с идентификатор № *** по КК и КР, НТП Пасище с площ 5 278 дка в местността

„Т....“, имот с идентификатор

№***,НТП-друг вид дървопроизводителна гора с площ 4 999 дка в местността „А....“, имот с идентификатор №*** по КК и КР, НТП – Нива с площ 1 082 дка в местността „Т....“, собственост на О. Х. А. с ЕГН ********** с адрес с. И....., на основание чл. 130 от ГПК и е върната исковата молба в тази й част.

Жалбоподателят - ищец в първоинстанционното производство, счита, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли съда да отмени атакуваното определение с всички произтичащи от това законови последици.

Постъпил е отговор от насрещната страна О. Х. А., който счита жалбата за неоснователна.

Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. №106/2024 г. на ВПРС е образувано по искова молба на М. А. Т., представляван от адв. А. Д. при ШАК, против О. Х... А., с която е заявена претенция да бъде обявена нищожността на договор за аренда от 02.05.2019 г. със страни О. Х. А. – арендодател и В.М.Х. - арендатор, поради противоречие със закона, евентуално нищожен поради неговата привидност.

В срока за отговор на исковата молба ответникът О. Х. А. е депозирал отговор, в който прави възражение по редовността на исковата молба по отношение страните участващи в производството, като счита, че като страна в производството следва да бъде 1 привлечена и В.М.Х. – арендатор. На следващо място, изразява становище за частична недопустимост на иска по отношение на посочените в договора за аренда недвижими имоти, които не са собственост на ищеца, а именно 3 бр. недвижими имоти по КККР на с. Сушина, с идентификатори ***, *** и ***, предмет на договор за аренда от 02.05.2019 г., тъй като същите са собственост на ответника и ищецът освен че не е страна по договора за аренда, не е и собственик на посочените имоти. Твърди, че след влизане в сила на решение №156/20.08.2022 г. по гр.д.№623/2021 г. по описа ВПРС, потвърдено с решение №64/09.03.2023 г. по в.гр.д.№494/2022 г. по описа на ШОС, недопуснато до касационно обжалване с определение №1089/11.03.2024 г. по гр. д.№2698/2023 г. по описа на ВКС, ищецът е собственик само на поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на с. С.... с площ 1651 кв.м. местност „Б....“, предмет на договор за аренда 02.05.2019 г., поради което не разполагал с правен интерес от предявяване на иска.

С постановеното на основание чл. 130 от ГПК определение ВПРС е приел, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договора за аренда от 02.05.2019 г. в неговата цялост, който е бил сключен по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. С...., а именно: имот с идентификатор № *** по КК и КР, НТППасище с площ 5 278 дка в местността „Т....“, имот с идентификатор № ***, НТПдруг вид дървопроизводителна гора с площ 4 999 дка в местността „А....“, имот с идентификатор № *** по КК и КР, НТП – Нива с площ 1 082 дка в местността „Т....“ и имот с идентификатор № *** по КК и КР, НТП-Нива с площ 1651 дка местност „Б....“. Съдът е намерил, че предявеният иск е частично недопустим, тъй като към датата на предявяване на иска /съгласно влязлото в сила решение №156/20.08.2022 г. по гр.д.№623/21 г. по описа на ВПРС, потвърдено с решение №64/09.03.2023 г. по в.гр.д.№494/22 г. по описа на ШОС, недопуснато до касационно обжалване с определение №1089/11.03.2024 г. по к.гр..д.№2698/23 г. по описа на ВКС/, ищецът е собственик единствено на арендувания имот с идентификатор №*** по КК и КР, НТП-Нива с площ 1651 дка местност „Б....“, находящ се в землището на с. С...., а за останалите новообразувани имоти, ищецът няма правен интерес и на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството в тази му част, като недопустимо и върнал исковата молба в тази й част.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Правният интерес от иска за установяване нищожността на сключения между ответника О. А. – арендодател и В.М.Х. – арендатор, договор за аренда е обоснован със следните твърдения: Ищецът М. Т. и ответникът О. А. са страни в производството за делба на съсобствените им четири имота (предмет на договора за аренда), приключило с решение за извършването й, но невлязло в сила към датата на подаване на исковата молба.

Съделителят А. представил процесния договор за аренда, с предмет делбените имоти, в първата фаза на делбата, като по този начин стопирал възможността единият от имотите да се подели в реални граници. Договорът бил абсолютно фиктивен, изпразнен от съдържание, тъй като арендаторът не стопанисвал имотите, нито разполагал с финансови ресурси, техника и работна сила. Договорът бил сключен единствено с цел да се навреди на процесуалното положение на ищеца при делбата и облагодетелства другият ответникът. Два от четирите съсобствени имота не представлявали земеделска земя, а единият - „пасище“, другият „друг вид дървопроизводителна земя“, поради което договорът противоречал на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието. Предвид това моли договорът да бъде обявен за нищожен на заявените основния, в условията на алтернативност и евентуалност.

При така изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД.

2

Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед на това и съобразно твърденията в искова молба и приложените доказателства е видно, че към момента на сезирането на съда ищецът е имал правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договора за аренда в неговата цялост. В хода на процеса обаче с влязло в сила на решение по гр.д.№623/2021 г. по описа на ВПРС, с което е извършена съдебна делба и съсобствеността между страните по отношение на четирите имота, предмет на договора за аренда, е прекратена, като в дял на М. А. Т. е поставен и той е станал едноличен собственик единствено на арендувания имот с идентификатор №*** по КККР, НТП – нива, с площ 1651 дка, местност „Б....“, находящ се в землището на с. С...., а в дял на О. Х. А. са поставени и той е станал едноличен собственик на останалите три арендувани имота, поради което е отпаднал правния интерес на ищеца за прогласяване нищожността на договора за аренда по отношение имотите, собственост на ответника.

След влизане в сила на решението по извършване на делбата, с което е прекратена съсобствеността, за да е налице правен интерес на ищеца от предявения установителен иск, основан на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. посл. ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за аренда по отношение имотите, собственост на ответника, с последния трябва да се засяга правната сфера на ищеца или негови права, които има по отношение на една от страните по договора за аренда и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно, които биха обосновали правния му интерес да иска прогласяване недействителността на арендния договор и по отношение на тези имоти (в този смисъл решение №1104 от 26.11.2008 г., по гр.д.№ 4693/2007 г., V г.о. на ВКС). Такива търтения не могат да се изведат от исковата молба, нито се сочат в частната жалба, поради което е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и производството по отношение на коментираните три имота, предмет на договора за аренда, се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното, атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено, а депозираната частна жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Само за прецизност следва да се посочи следното: Когато искът за нищожност е предявен от трето лице, неучастващо в сделката, искът се предявява срещу всички страни по атакувания договор. Тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно. В случая разглеждането на делото до момента е протекло с участието (в качеството на единствен ответник) само на арендодателя О. Х. А.. Претенцията не е насочена и срещу другия задължителен необходим другар арендаторът В.М.Х..

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №181/22.04.2024 г., постановено по гр. д. №106/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което е прекратено частично производството по предявения от М. А. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. Д. от ШАК, иск по чл.

26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за аренда от 02.05.2019 г. по отношение 3 на недвижими имоти, находящи се в землището на с. С...., а именно: имот с идентификатор №*** по КК и КР, НТП - Пасище с площ 5 278 дка в местността „Т....“, имот с идентификатор №***, НТП-друг вид дървопроизводителна гора с площ 4 999 дка в местността „А....“, имот с идентификатор №*** по КК и КР, НТП – Нива с площ 1 082 дка в местността „Т....“, собственост на О. Х. А. с ЕГН ********** с адрес с. И....., на основание чл. 130 от ГПК и е върната исковата молба в тази й част.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4