Решение № 665 от 02.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 02.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100501187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу решение № 13813/10.08.2023 г., постановено по гр. дело № 7277/2022 г. по описа на СРС, 155-и състав, с което са уважени предявените от ищеца П. Д. П. искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът П. Д. П. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 4 257,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010 г. по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – Варна, поради погасяване на вземането по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Намира, че първоинстанционният съд не съобразил, че до отмяната му с ТР № 2/2015г. на 26.06.2015 г. приложимо било Постановление на ПВС № 3/18.11.1980 г., съобразно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Излага, че по изпълнителното дело било искано извършването на изпълнителни действия, които прекъсвали давността и 1 новообразуваното и.д. № 417/2020 г. също било в срок. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. Д. П. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение. Намира, че СРС правилно съобразил давностния срок от момента на последното валидно изпълнително действие. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не са формирали спор и от представения по делото изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС-Варна се установява, че в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца П. Д. П. бил издаден изпълнителен лист за сумата 4257,14 лева, представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2010 г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в общ размер 442,27 лева.

Не е спорно, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е носител на вземанията на „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца П. Д. П. по силата на договор за цесия.

В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

Страните не са формирали спор, а и от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело се установява, че изпълнителният лист от 08.10.2010 г. бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист – чл. 419, ал. 1 ГПК.

Предвид липсата на твърдения, а и на доказателства за депозирано от длъжника възражение срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК, съдът приема, че същата е 2 влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 08.10.2010 г. за принудително събиране на сумите от първоначалния кредитор било образувано и.д. № 1261/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д., като последното изпълнително действие по делото било извършено на 22.11.2012 г., а изпълнителното дело било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради перемпция, на 05.09.2019 г.

Независимо от горното, доколкото изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла след образуването му до 26.06.2015 г. /когато е постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

За периода след 26.06.2015 г. съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано, доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3

3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.

Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията.

В настоящия случай с молба от 10.04.2020 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 08.10.2010 г., в която молба е поискал да бъдат приложени конкретни изпълнителни способи. С тези си действия взискателят – ответник е прекъснал давността преди изтичането на петгодишния давностен срок след 26.06.2015 г., като е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба в съда 14.02.2022 г., както и към датата на устните състезания пред настоящата инстанция не е бил изтекъл.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявеният от ищците иск – отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер от 97,95 лв. за внесена държавна такса.

За първоинстанционното производство ответникът също има право на разноски, но доколкото по делото няма данни такива да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.

Въззиваемата страна няма право на разноски за настоящото производство.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 13813/10.08.2023 г., постановено по гр. дело № 7277/2022 г. по описа на СРС, 155-и състав, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. П., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за 4 установено, че П. Д. П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 4 257,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010 г. по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – Варна, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. П., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 97,95 лева – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5