Решение № 14606 от 31.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14606 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110129914 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. С. Х. против [фирма] установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на гаранция № ******** от 05.10.2021 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 393,66 лева (след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК, с протоколно определение от 15.05.2023 г., чрез увеличаване размера на вземането, при запазване на основанието му), представляваща недължимо платена сума – въз основа на нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ******** от 05.10.2021 г. за предоставяне в полза на С. Х. на паричен заем в размер на сумата от 900 лева при годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %.

Твърди също, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на Х. по договора, между него и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 05.10.2021 г., по силата на който [фирма] поело задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател [фирма] изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя. Поддържа се, че по силата на този договор Х. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 393,66 лева, чието 1 плащане било разсрочено чрез включването й в месечната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на [фирма] по силата на упълномощаване за това съгласно чл. 75 ЗЗД. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за поръчителство в размер от 393,66 лева, като остатъкът от дълга по процесния договор за заем в размер от 226,48 лева били погасени с отпусната сума по сключен друг договор за заем от 15.03.2022 г. Ищецът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство. Счита, че последният е нищожен като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя [фирма]. Посочва, че основание за недействителността на договора е сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора с твърдение, че същият протИ.речи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Договорът за поръчителство е сключен на основание на неравноправна договорна клауза и конкретно чл. 4 от договора за паричен заем, задължаваща потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и не позволя на същия да прецени икономическите последици от сключването на договора. Изложени са твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от действителността на този договор. С включването на клаузата на чл. 4 в последния, предвиждаща обезпечение под формата на поръчителство, свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му е налице опит за заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителния размер на ГПР. Наред с това се поддържа, че по този начин се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията по чл.

19, ал. 4 ЗПК, предвид обстоятелството, че заемодателят по договора за паричен заем [фирма] е собственик на капитала на ответника [фирма], при което възнаграждението по процесния договор за последния се разпределя в полза на заемодателя. С тези съображения ищецът С. Х. отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 05.10.2021 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 50 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 393,66 лева – недължимо платена – въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] 2 оспорва предявения установителен иск като недопустим поради наличието на идентичност в предмета му с този на осъдителната претенция и липсата на правен интерес от ищеца, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за защита. Заявява, че при предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума ищецът може да се позове на нищожността на договора. Предявяването на два иска, при които осъдителното искане съдържа и установително такова, представлява злоупотреба с право и цели присъждане на допълнителни разноски. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ.

Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със сключването му ищецът цели да изпълни договорното си задължение, произтичащо от договора за паричен заем с [фирма], а ответникът – като финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да получи възнаграждение за предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Посочва, че оспореният договор е сключен доброволно от ищеца, както и, че същият е имал възможността да направи избор между различни начини за обезпечаване на договора за заем. Счита за неподкрепени с аргументи и доказателства твърденията на С. Х. за сключването на договора за поръчителство в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото този договор няма характера на договор за потребителски кредит, спрямо който е приложима посочената законова разпоредба и това оспорване е неотносимо към същия. С тези доводи [фирма] отправя искане за прекратяване на производството по предявения установителен иск, съответно за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

По допустимостта:

Съдът, при извършена служебна проверка, намира, че установителният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за който се твърди да е сключен между страните, е предявен при наличието на правен интерес у ищеца от търсената защита. В тази връзка следва да се отбележи, че потребителят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения иск ще внесе – със силата на 3 пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липсата на правен интерес от тази претенция, обосновано с идентичност в предметите на двата иска, тъй като се касае за две самостоятелни искови претенции, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им и насочени към различна защита – прогласяване нищожност на договор и връщане на платеното по този договор.

По същество:

Основателността на процесната установителна искова претенция е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключването между него и ответното дружество на процесния договор за поръчителство от 05.10.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на възнаграждение в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както и, че е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем от 05.10.2021 г., сключен с [фирма].

В тежест на ответника е да установи действителността на договора, в частност чрез установяване наличието на основание при сключването му, предоставянето на насрещна услуга, съответствието му с добрите нрави.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 05.04.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца С. Х., в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № ******** от 05.10.2021 г. за предоставяне в полза на С. Х. на паричен заем, изпълнението на задълженията по който са били обезпечени с поръчителство по силата на договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 05.10.2021 г., сключен между ищеца и ответника, както и уговарянето в полза на ответното дружество на възнаграждение в общ размер от 368 лева, което да бъде заплатено чрез заемодателя.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени преписи от договор за паричен заем № ******** от 05.10.2021 г. и договор за предоставяне на гаранция № ******** от 05.10.2021 г., данните от които свидетелстват за сключването на 05.10.2021 г. на договор за паричен заем между ищеца С. С. Х., в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството 4 му на заемодател, за предоставяне на потребителски заем по продукт EasyStaff в размер на сумата от 900 лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 6 месеца, чрез шест месечни погасителни вноски с падежи, съответно на 04.11.2021 г.; на 04.12.2021 г.; на 03.01.2022 г.; на 02.02.2022 г.; н 04.03.2022 г. и на 03.04.2022 г., всяка от които в размер на 163,39 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 30,00 % и обща сума, подлежаща на връщане в размер от 980,34 лева. Съгласно клаузата на т. 6 от договора за заем последната включва размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В клаузата на т. 8 е предвидено, че годишният процент на разходите на заема се равнява на 35,03 %, като при изчислението му са взети предвид следните допускания: валидност на договора за посочения в него срок, точно и срочно изпълнение на задълженията от всяка от договарящите страни, при което няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, извън посочените в договора. Установява се, че съгласно клаузата чл. 3 от договора с подписването му заемателят потвърждава получаването на заемната сума – изцяло и в брой, за което договорът има характера на разписка. В клаузата на чл. 4, ал. 1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1). двама поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с [фирма]; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2). банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 980,34 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3). одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.