Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 837 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2534/2026
Вид
Решение № 837
Подписан
10.07.2026
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И. като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110202534 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Е. И. И. срещу ЕФ, с който е наложено административно наказание глоба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата въззивницата счита, че неправилно е санкционирана с електронен фиш, тъй като е следвало да бъде съставен АУАН. Моли съда да отмени ЕФ.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се изразява позиция, че е изтекла обикновена погасителна давност, тъй като не са били предприети действия от наказващият орган, видно от съдържанието на преписката.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение. изразява становище за

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 25.12.2022г. около 20.40 часа, автомобил „Ауди А8” с рег. №***, собственост на въззивницата И., бил управляван от нея в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока към кк.

„Златни пясъци“. При управлението на автомобила въззивницата избрала скорост на движение над максимално допустимата за населено място от 50 км/ч.

При това, в района на автобусна спирка „ДКС“, автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 71 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил 1 приспаднат толеранс като наказуемата скорост възлязла на 68 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 68 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.

След установяване на ползвателя на автомобила – въззивницата И., бил издаден ЕФ , серия К № 6847984, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.

Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 вр. ал1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

По преписката не е постъпвала декларация , установяваща управление на автомобила от конкретно лице, поради което и по смисъла на чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за използване на АТС, справка за нарушител и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на въззивницата не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивницата И..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилна правна квалификация на извършеното по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП, правилно е бил наложен императивно определения размер на наказанието глоба, предвидено за този вид нарушения.

2

Що се отнася до останалите наведени доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Въззивницата счита, че неправилно по делото не е бил съставен АУАН, тъй като измерването на скоростта е извършено в присъствието на контролен орган и е следвало да бъде спряна.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото установяването на нарушенията не се извършва в момента на заснемането от контролен орган, а представлява последваща дейност, осъществявана въз основа на информация, съхранявана в локална база данни, съдържаща данни относно заснети и индексирани МПС с превишена скорост с разпознати регистрационни табели , придружени със снимков материал и данни.

Счита се още, че е изтекла обикновена погасителна давност, тъй като не са били предприети действия от наказващият орган, видно от съдържанието на преписката.

В противовес на горното твърдение, в съдържанието на преписката са приложени извлечение – снимков материал от 09.01.2023г. и справка относно ползвателят на автомобила от 30.06.2023г., които действия представляват такива, прекъсващи давността.

Доколкото с изменението на чл.80 ал.1 т.5 от НК с ДВ бр.26 от 06.04.2010г. е предвиден давностен срок от три години , то в хипотезата на чл.81 ал.3 от НК абсолютния давностен срок би изтекъл с изтичането на четири години и шест месеца, каквито факти не са установени в настоящия казус.

Нарушението е извършено на 25.12.2022г. и административнонаказателната отговорност на въззивницата е ангажирана в рамките на давностните срокове След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да потвърди електронния фиш.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 6847984 на ОДМВР – Варна, с което на Е. И. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е 3 от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4