Решение № 242 от 18.06.2018, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 228 18.06.2018 година град Стара Загора

В И М Е

Т О Н

А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА

ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия

Р. Тодорова КАН дело № 218 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение № 142 от 20.02.2018г., постановено по АНД № 3285/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-001603 от 24.10.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че административно наказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като поддържа, че са описани всички съставомерни признаци на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че при неправилно приложение на закона съдът е приел, че допуснатото от санкционираното лице нарушение е такова на разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, което е следвало да бъде квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ, вместо по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че необосновано и несъответно на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен извод, че извършването от работодателя на вмененото му нарушение на трудовото законодателство не е доказано по безспорен и несъмнен начин. По подробно изложени в жалбата съображения за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административно наказателното обвинение за допуснато от работодателя „А.“ ООД нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, като основание за налагане на санкция по чл.414, ал.3 от КТ, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-001603 от 24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „А.“ ООД, гр. Самоков, чрез пълномощника си по делото, в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че жалбата е подадена от лице, което не е било страна в първоинстанционното производство. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника по касация за недопустимост на подадената от процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора жалба, тъй като страна в производството по АНД № 3285/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд е бил Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. От материалите по АНД № 3285/ 2017г. се установява, че като въззиваема страна по делото, при спазване изискването на чл.61, ал.1 от ЗАНН, е била конституирана, призована и участвала именно Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред

Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „А.“ ООД, гр. Самоков, против Наказателно постановление № 24-001603 от 24.10.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001603 от 28.09.2017г., на „А.“ ООД, в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер 4 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 08.09.2017г. на строителен обект „Изпълнение на инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Стара Загора – обособена позиция №7. Многофамилна жилищна сграда гр. Стара Загора, кв. „Три чучура север“ бл.69, СМР – довършителни работи са се изпълнявали от работници на „А.” ООД, гр. Самоков. От представените на 21.09.2017г. и 28.09.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора документи е констатирано, че „А.” ООД, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с лицето П.Б.П.- „строителен работник”, преди постъпването му на работа на 01.07.2017 год. на гореописания проверяван строителен обект.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото описание на нарушението в съдържанието на наказателното постановление не припокрива в необходимата степен императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било изрично посочено в какво се изразява постъпването на работа на 01.07.2017г. на лицето П.Б.П.; извършвало ли е дейност и каква след постъпването си на работа; какви трудови функции е изпълнявало и т.н. Прието е, че липсата на конкретизация при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение с посочване на всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието, представлява съществено процесуално нарушение. Съдът е приел и че доколкото извършването на трудова дейност от посоченото в наказателното постановление лице в деня на проверката не е доказано по несъмнен начин, следва извода, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. извършването на вмененото на работодателя нарушение, не са безспорно доказани, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на „А.” ООД на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. В мотивите към решението са изложени и съображения за неправилна квалификация на деянието, тъй като ако и да е налице нарушение на трудовото законодателство, то обстоятелствата сочели като нарушена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, а не на чл.61, ал.1 от КТ, което нарушение е следвало да се санкционира при прилагането на административно наказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ, а не на този по чл.414, ал.3 от КТ.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Необосновано въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.

57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. С оглед направеното фактическо описание на нарушението в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната норма, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, съдът приема, че в случая са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието от обективна страна факти и обстоятелства, от значение за ангажирането отговорността по повдигнатото на „А.” ООД обвинение. Противно на приетото от въззивния съд, за обосноваване от фактическа страна на обвинение за допуснато нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, не е необходимо посочването в какво се изразява постъпването на работа на 01.07.2017г. на лицето П.Б.П.; извършвало ли е лицето дейност и каква след постъпването си на работа и какви точно трудови функции е изпълнявало. Характера на осъществяваната трудова дейност и вида на изпълняваните трудови функции са ирелевантни за съставомерността на деянието, доколкото за наличието на нарушение на чл.61, ал.1 от КТ необходима и достатъчна е констатацията, че работникът е постъпил на работа преди сключването на трудов договор. В случая тази констатация е обективирана в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Всъщност в по-голямата си част изложените от въззивния съд мотиви за допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, се свързват с доводи за доказателствена необоснованост на обвинението, което обаче е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление. Вярно е че правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, но в случая всички задължителни реквизити и елементи от регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление са обективирани по надлежния начин /вкл. и датата на извършване на нарушението/, а не е необходимо да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път.

С оглед на гореизложеното следва извода, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, като основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както неправилно е приел Старозагорският районен съд.

Не се споделя и извода на въззивния съд, че неправилно е определена нарушената законова норма, като основание за прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал.3 от КТ. Отговорността на „А.” ООД е ангажирана на основание чл. 414, ал.3 от КТ, предвиждащ че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.62, ал.1 или ал. 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато от работодателя нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „А.” ООД, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с лицето П.Б.П.- „строителен работник” преди постъпването му на работа на 01.07.2017г. на проверявания строителен обект. Очевидно не е налице приетото от съда противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на вмененото на санкционираното лице нарушение и дадената правна квалификация на същото. Необоснован е изводът на Старозагорския районен съд, че изложеното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, сочело на допуснато нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, което нарушение е следвало да се санкционира при прилагането на административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 от КТ. За квалифициране на деянието като нарушение на чл.1, ал.2 от КТ е необходимо да бъде установено, че отношенията по предоставянето на работна сила са уредени не като трудови, а като гражданскоправни. В случая липсват каквито и да е било данни работодателят „А.” ООД да е уредил отношенията по предоставяне на работна сила с лицето П.П.като отношения по ЗЗД, вместо като трудово правоотношение, поради което необосновано съдът е приел, че е налице неправилна правна квалификация на изпълнителното деяние като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.