Решение № 2733 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110103862 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, гр. *, с която срещу С. С. П., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава във връзка със сключен между страните договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на *г. между ответницата С. С. П. и „*“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжницата кредит в размер на 7 000 лв., при лихвен процент към дата на сключване на договора от 38.06 %, за срок от 72 месеца, като последната падежна дата е била на 05.03.2022 г., след което целият кредит, заедно с лихвите са станали изискуеми.

Сочи, че на *г. е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с „*“ ЕАД, по силата на който е придобил вземането срещу длъжницата. Излага, че е уведомил длъжницата за цесията с писмо-уведомление, връчено на 22.07.2017 г. Твърди, че между страните е водено предходно производство по гр.д. № */*г., по което е постановено влязло в сила съдебно решение, което има СПН между страните. Доколкото към настоящия момент срокът на договора е изтекъл претендира заплащане на главницата, възнаградителната лихва и обезщетение за забава. Сочи, че длъжницата не е извършвала никакви плащания по кредита.

Моли за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.

Ответницата С. С. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че не е усвоила сумата и всички задължения по кредита, освен главницата, се основават на неравноправни клаузи, които са и нищожни. Счита, че уговорката за лихви е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което е довело и до опорочаване на погасителния план. Договорената лихва е прекомерна и следва да бъде намалена. Излага, че е извършила плащания по кредита. Счита, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на цена, като сочи, че и цесията не й е съобщена. Оспорва размера на вземанията, като счита че и същите са погасени по давност.

С молба преди съдебно заседание ищецът представя подписано между страните 1 извънсъдебно споразумение, с което окончателно уреждат последиците от процесния договор. Моли за прекратяване на производството.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, потвърждава, че страните извънсъдебно са уредили отношенията си. Моли за прекратяване на производството.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявените са положителни установителни искове за реално изпълнение на задължения за заплащане на главница и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл.

422 ГПК, след проведено заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи: че е придобил надлежно правата си по сключен договор за цесия с кредитора на ответницата; че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането; че с ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за кредит; че е предоставена и ответницата е усвоила претендираната сума за главница, както и нейното основание и размер; че се дължат претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава по основание и размер, че претендираните вземания са изискуеми. В тежест на ответницата е било да установи: че е изпълнила задълженията си по договора за кредит или че е настъпило друго основание за погасяване на вземанията (плащане или изтекла в нейна полза погасителна давност).

Представен е Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от *г. /л. 10- 15/ от който се установява, че „*“ ЕАД /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на ответницата /в качеството й на кредитополучател/ кредит в размер на 7 000 лв., като последната се задължава да върне сумата на месечни вноски до 05.01.2022 г., при фиксиран лихвен процент от 38.06% и ГПР 47.31 %. Общата дължима сума по договора е 20 809,44 лв.

Представени са още сертификат, Общи условия за застраховка и детайли за банкова сметка /л. 16-25/.

Изискани са гр.д. № *г. и ч.гр.д. */*г. на ВРС, от които се установява, че между страните са водени предходни производства във връзка с процесния кредит, които са приключили са отхвърляне на предявените искове (предвид липса на надлежно настъпила предсрочна изискуемост към онзи момент), но с приемане в мотивите на решението валидността на извършената от „*“ ЕАД спрямо „*“ ЕООД цесия на вземанията. В настоящото производство срокът на кредита е изтекъл и се претендират падежирали вземания. Така или иначе константно в съдебната практика се приема, че длъжникът може да възразява срещу ненадлежното уведомяване за цесията, само ако твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, преди да узнае за прехвърлянето на вземането. В настоящия случай няма такива данни, поради което и ищецът цесионер се явява легитимиран кредитор на ответницата длъжник.

Преди датата на о.с.з. по делото ищецът е представил двустранно подписано между страните Споразумение за погасяване на парично задължение от *г. /л. 62/, от което се установява, че страните извънсъдебно са се споразумели по предмета на настоящото дело, като ответницата се е задължила в срок до 30.06.2025 г. да заплати сума в размер на 2 500 лв.

/което задължение е изпълнено, видно от приложеното преводно нареждане – л. 63/, с плащането на която окончателно да се счита, че е погасила задължението си по кредита. В чл. 4, ал. 2 от Споразумението страните са уговорили, че със същото уреждат доброволно и извънсъдебно отношенията си във връзка с висящото гр.д. № */*г. на ВРС, като разноските по производството и други свързани с него производства остават за страните така както са сторени от всяка от тях. В о.с.з. процесуалният представител на ответницата потвърждава, че това споразумение е сключено и моли за решение в този смисъл.

2

Страните молят за прекратяване на производството по делото, но доколкото сключената между тях спогодба е извънсъдебна, същите не са се явили, за да сключат съдебна спогодба, която да бъде обективирана в протокол, както и при липса на отправено изрично изявление от ищеца за оттегляне или отказ от исковете, то няма основания производството да се прекрати. Настоящият състав следва единствено да зачете фактите настъпили в хода на процеса от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК), които сочат към погасяване на задълженията, предмет на настоящото производство и да отхвърли исковете за установяване на дължимостта им. Погасяването в хода на процеса на задълженията, предмет на спора, не води до отпадане на правния интерес от водене на съдебното производство, каквато е и константната съдебна практика.

Следва да се съобрази и уговорката между страните да не се присъждат разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу С. С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 395,22 лв. /пет хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ главница, част от общо дължима главница от 7 000 лв., сумата от 130 лв.

/сто и тридесет лева/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 05.02.2021 г. – 05.03.2022 г. и сумата от 980 лв. /деветстотин осемдесет лева/ обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 05.02.2021 г. – 28.01.2024 г., които вземания произтичат от сключен между „*“ ЕАД и длъжницата, и прехвърлен на заявителя с цесия, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /*г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. № */* г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3