Определение № 101 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503135 по описа за 2024 година

Производство по чл.419,ал.1 във вр. с чл.417,ал.1, т.2 от ГПК.

Подадена е ч.жалба вх.№38603/22.11.2024 г., от „Юробанк България” АД, ЕИК:000694749, със седалище и адрес на управление: град София, чрез адв.С. З., с която моли съда да отмени разпореждане №7098/20.08.2024 г. по ч.гр.д.№14401/2024 г. на Пловдивския РС,6 гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България” АД по чл.417,ал.1,т.2 ГПК срещу П. А. М., ЕГН:***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 476,96 лв.възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 07.08.2024 г. , дължима по Договор за потребителки кредит №**** от 30.06.2022 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане; иска се неговата отмяна в отхвърлителната част. Претендират се разноски – платена ДТ.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законния срок по чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Пред районният съд е постъпила молба от „Юробанк България” АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ал.1,т.2 от ГПК против П. А. М.. Претендираните суми са за изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №**** от 30.06.2022 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.07.2024 г., на която дата е връчено на длъжника уведомлението от банката чрез ЧСИ.

Към заявлението са приложени и: кредит,Пог.план, ОУ, извлечение от сметка.

1 копие от договора за потребителски

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираната възнаградителна лихва, тъй като в проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит във вр. с чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК, РС е приел, че размерът на договорената възнаградителна лихва при предсрочна изискуемост на кредита противоречи на ТР №3/2703.2019 г. по т.д.№3/2017 г.на ОСГТК на ВКС, където е казано, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, при което уговореното възнаграждение за ползване на заемната сума за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост – не се дължи; както и че размерът на вземането при предсрочна изискуемост на кредита следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. И тъй като в заповедното производство не може да се обследва какъв е размерът на възнаградителната лихва за периода до настъпвана на предсрочната изискуемост, РС е отхвърлил като неустановен този размер с извлечението по чл.417, ал.1,т.2 ГПК.

ПОС намира, че заявлението за издаване на ЗИ се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – ФЛ има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение ЗПК, и ЗЗП.

Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита съставлява неравноправна клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, тъй като дава възможност на кредитора едностранно да увеличава лихвения процент и параметрите на договора и с която се заобикаля забраната на чл.33,ал.2 ЗПК и противоречи на задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №3/2703.2019 г. по т.д.№3/2017 г.на ОСГТК на ВКС.

Ето защо ПОС намира, че е налице обоснована вероятност искането в тази част да се основава на неравноправна клауза в ОУ, на която се основава вземането, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл.143,ал.1 ЗЗП/.

Ето защо ПОС намира, че като е достигнал до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилно разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7098/20.08.2024 г. по ч.гр.д.№14401/2024 г. на Пловдивския РС,6 гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България” АД по чл.417,ал.1,т.2 ГПК срещу П. А. М., ЕГН:***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 476,96 лв.възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 07.08.2024 г. , дължима по Договор за 2 потребителки кредит №**** от 30.06.2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3