Решение № 10840 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10840 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110152741 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът И. О. Б., ЕГН ********** не дължи на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 2 295 лева, която сума се формира от сбора на следните декларирани в Централен кредитен регистър по кредит с идентификатор EOSDP 000000001226369 суми, а именно: 987,00 лева – главница; 816,00 лева - просрочени лихви и други просрочени вземания, 492,00 лева - такси и други разходи, както и осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща неимуществени вреди от протИ.правни действия на служители на ответника, заедно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на иска – 21.11.2025 г., до окончателното й изпращане.

В исковата молба ищецът твърди, че през есента на 2024 г. получил телефонно обаждане от лице, представило се за служител на ответното дружество, с искане ищецът да погаси задължения към „ЕОС Матрикс” ЕООД. Тъй като ищецът нямал правоотношения с дружеството, респективно нямал непогасени задължения към същото, поискал да получи повече информация. Вместо това, същият бил заплашен, че ще бъде съден, че ще дойдат в дома му, ще изнесат и продадат имуществото му и т.н. Поддържа, че след справка в Централния кредитен регистър към БНБ установил вписано на негово име задължение към ответника в размер на 2 295 лв. по кредит, който не е сключвал и по който не е усвоявал суми. Излага, че с писмо от 23.04.2025 г. ответникът го уведомил, че вземането произтича от договор за кредитна карта от 29.12.2006 г., сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и 1 прехвърлен на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 08.12.2014 г., като отказал да му предостави копие от договора. Ищецът оспорва съществуването на вземането, а при условията на евентуалност поддържа, че същото е погасено по давност. Поддържа още, че вследствие на упражнявания от служители на ответника психически тормоз, изразяващ се в телефонни обаждания, заплахи и натиск във връзка с процесното вземане, е претърпял неимуществени вреди, за обезщетяването на които е предявил иск по чл. 49 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Поддържа, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като не са предприемани действия по принудително събиране на вземането, а вписването в ЦКР е извършено в изпълнение на нормативно задължение. Твърди, че между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД е бил сключен договор за кредит от 29.12.2006 г., по който ищецът е усвоявал суми, а процесното вземане е валидно прехвърлено на ответника с договор за цесия от 08.12.2014 г. Поддържа, че изтичането на погасителната давност не погасява самото вземане, а само възможността за принудителното му събиране, както и че възражението на ищеца не е било отправено извънсъдебно пред дружеството. Оспорва и твърденията за протИ.правно поведение на свои служители и причинени на ищеца неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 124 ГПК.

В тежест на всяка от страните по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК е да докаже положителните факти, от които черпи права, като в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от исковете, а ответникът следва да докаже възражението си, че между ищеца и праводателя му е налице валидно договорно правоотношение по договор за кредит, изпълнение на задълженията си по този договор, количеството и стойността им, както и възраженията си срещу основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всяко лице може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи служебно.

В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че ответникът поддържа спрямо него съществуването на изискуемо парично задължение, вписано в Централния кредитен регистър към БНБ, както и че служители на ответното дружество са осъществявали спрямо него извънсъдебни действия по събиране на вземането. От представената по делото справка от ЦКР се установява, че по отношение на ищеца действително е вписано задължение към ответника в размер на 2 295 лв. Налице е и отправена до ищеца покана за доброволно плащане, обективирана в отговор с изх. № 2

СТМТ/2025/04/00147. Независимо, че ответникът не е предприел защита на правото, което твърди да притежава по съдебен ред, такава латентна възможност да го направи, съществува във всеки един момент, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Представените по делото доказателства опровергават твърденията на ищеца, че между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД не е съществувало валидно облигационно отношение. В тази връзка са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена, а именно – заявление за кредитна карта от 29.12.2006 г. и договор за предоставяне на кредит „Транскарт“ от същата дата, от които се установява, че на кредитополучателя И. О. Б. е отпуснат револвиращ кредит за заплащане на стоки и услуги чрез кредитна карта, в размер на 1000 лева, която сума може да се усвоява еднократно или на части до отпуснатия лимит, като в чл. 5 от са описани лихвените условия по кредита. Съгласно чл. 4 крайният срок, до който кредитът може да се револвира е 24 месеца. Представена е и справка за извършени дейности /л.48/, от която се установява, че на 22.07.2008 г. служител на кредитното дружество е предал на ищеца срещу подпис преиздадена кредитна карта, предвид което възражението на ищеца в тази връзка е неоснователно.

Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014 г. и приложение № 1 към него, „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД е прехвърлило вземането си по горепосочения договор от 29.12.2006 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето /на вземанията/ има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. В случая видно от приетото като писмено доказателство уведомление от 30.04.2025 г. длъжникът е уведомен преди подаване на исковата молба с отговор с изх. № СТМТ/2025/04/00147.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че по процесния договор за кредит са били усвоени суми в общ размер на 3 610 лв., а извършените погашения възлизат на 3 582,50 лв. Предвид изложеното съдът приема, че задължението по кредита е било погасено почти изцяло, като непогасеният остатък възлиза на 27,50 лева (14,06 евро), несъответстващ на поддържаното от ответника задължение в размер на 2 295 лв. Не са ангажирани доказателства относно основанието и размера на претендираните и отразени в ЦКР лихви, такси и разноски. При тези данни съдът намира, че ответникът не установи по пътя на пълното и главно доказване съществуването на претендираното вземане в размер на 2 267,50 лева, формирано от 959,50 лева главница, 816,00 лева просрочени лихви и други просрочени вземания и 492,00 лева такси и други разходи.

По отношение на сумата от 27,50 лева /14,06 евро/, представляваща непогасена главница по договора, основателно и релевираното от ищеца възражение за погасяване на вземането по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. От данните по делото се установява, че 3 процесното вземане е възникнало по договор от 29.12.2006 г., като последните данни за движение по кредита са от 2009 г., а последните погасявания – от 21.12.2012 г. Не се установява след това ответникът или неговия праводател да е предприемал действия, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. Ето защо към датата на предявяване на иска – 21.11.2025 г. непогасената част от вземането е била погасена по давност.

Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен изцяло.

По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.

По иска по чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен характер и размера на обезщетението, причинната връзка между настъпилите за него вреди и деянието на служители на ответника, изразяващи се в действие, както и неговата протИ.правност, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Заявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на твърдението, че ответникът като кредитор упражнява върху ищеца психически тормоз чрез телефонни позвънявания, по време на които служители на ответното дружество са отправяли заплахи към ищеца, че ще бъде съден, ще дойдат в дома му, ще изнесат и продадат имуществото му и др.

За установяване на посочените обстоятелства са допуснати до разпит двама свидетели.

От показанията на свидетелката К. Т., се установява, че служители на ответното дружество многократно са осъществявали телефонни обаждания до ищеца във връзка с процесното задължение, при които са отправяли заплахи за съдебни действия, отнемане на имущество, както и негативни последици за трудовата му реализация. Свидетелката сочи, че обажданията са били системни, извършвали са се регулярно – всеки петък, като вследствие на тях ищецът се е променил емоционално, станал е мълчалив и напрегнат, а отношенията между двамата са се влошили.

Съдът цени показанията на свидетелката Т. при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата живее на съпружески начала с ищеца, но намира, че само по себе си това обстоятелство не обуславя тяхната недостоверност.

Показанията й са последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал, включително с установеното обстоятелство, че ответникът е поддържал спрямо ищеца активно просрочено задължение и е осъществявал извънсъдебни действия по събирането му, както и предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва осъществяването на телефонни обаждания от негови служители, поради което съдът ги кредитира в частта относно осъществяваните телефонни обаждания и отражението им върху психическото състояние на ищеца.

От показанията на свидетеля К. З. съдът приема за установено, че ищецът е споделял пред него за осъществявани от служители на ответното дружество телефонни обаждания във връзка с процесното задължение, включително и на работното му място, по време на оперативно събрание, 4 както и че отправяните предупреждения са се отразили негативно на психическото му състояние. Свидетелят сочи, че ищецът бил видимо притеснен и напрегнат. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и основани на непосредствени впечатления относно състоянието на ищеца след проведените разговори.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че служители на ответното дружество многократно са осъществявали телефонни обаждания до ищеца във връзка с процесното вземане, отправяли са предупреждения за съдебни действия, отнемане на имущество и неблагоприятни последици за ищеца. Свидетелските показания установяват още, че вследствие на тези действия ищецът е изпитвал притеснение, стрес и психически дискомфорт, които са се отразили на личния му жИ.т и отношенията му с близките.

Предвид изложеното съдът намира, че упражняването на натиск чрез многократни телефонни обаждания и отправяне на заплахи във връзка със събиране на вземане в многократно завишен размер представлява протИ.правно поведение, надхвърлящо допустимите граници на добросъвестното извънсъдебно събиране на вземания.