Решение № 19464 от 25.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3826/2023
- Вид
- Решение № 19464
- Подписан
- 25.11.2023
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 308 · Търговски закон
- чл. 308, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 19464 гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110103826 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2011040/30.04.2019г. на СРС, подадена от "****" АД /с предишни наименования "****" АД и "*************" АД/ срещу Я. Х. П. /включително в качеството на ЕТ "**********"/ и Е. Я. Т. във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.10.2018г., издадена по ч.гр.д. № 64945/2018г. на СРС. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 24236/2019г. на СРС, по което е постановено Решение № 304076/17.12.2019г. Подложено на инстанционен контрол, същото е изцяло обезсилено с Решение № 263308/14.11.2022г. по в.гр.д. № 5411/2020г. на СГС, ГО, ІІІ-В възз.с-в, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд с указания по тълкуването и прилагането на закона, като е разпоредено новото разглеждане да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото. Делото е върнато на Софийския районен съд, където е образувано под № 3826/2023г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.
С Определение № 8160/01.03.2023г. и Определение № 29016/19.08.2023г. производството по делото е частично прекратено. С Определение № 29016/19.08.2023г. съдът е конституирал на мястото на мястото на починалата в хода на процеса Е. Я. Т. /ответница/ наследниците ù по закон Я. Х. П. /дъщеря, ответник по делото и на собствено основание/ и С. А. Т. /син/. С Молба, вх. № 231216/16.08.2023г. на СРС, С. Т. е информирал съда, че се е отказал от наследството на майка си. Представено е съдебно удостоверение, от което е видно, че по силата на заявление от 28.06.2023г. същият действително е заявил отказ от наследство, вписан в особената книга на съда под номер 1332/29.06.2023г. Представено е и Решение № 11313/29.06.2023г. по ч.гр.д. № 35883/2023г. на СРС, с което е допуснат отказа от наследството на Е. Я. Т., заявен от сина ú С. Т.. Поради това с Определение № 30101/29.08.2023г. съдът е отменил конституирането като страна по делото на С. Т., а единствена ответница по него остава Я. Х. П..
Ищецът „****" АД /с предишни наименования "****" АД и "*************" АД/ чрез юрк. М.М. е предявил срещу ответниците Я. Х. П. /включително в качеството ù на ЕТ "**********"/ и Е. Я. Т., починала в хода на производството и заменена като страна по делото от наследницата си по закон Я. Х. П., искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 1
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 308 ТЗ за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца, както следва:
1 . Я. Х. П., включително като ЕТ "**********", солидарно с Е. Я. Т., починала в хода на производството и заменена като страна по делото от наследницата си по закон Я. Х.
П.:
11,65 евро - падежирала главница по Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.;
300,00 евро - падежирала договорна лихва по Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г. за периода 17.08.2018г.-16.09.2018г.;
49,00 евро - неустойка за забава за периода 17.09.2018г.-27.09.2018г. по Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.; законната лихва върху посочените суми от 02.10.2018г. до окончателното им изплащане;
2 . Я. Х. П. в качеството си на наследница на първоначалната ответница Е. Я. Т., починала в хода на производството и заменена като страна по делото от същата:
10000,00 евро - отметнина по чл. 4.1. б. (t) от Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.
Ищецът твърди, че сключил с ответниците Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г. Я. П. сключила договора и в качеството си на едноличен търговец.
Заемополучател била П., а Е. Т. - солидарен длъжник. Договорът бил с нотариално заверени подписи. Главницата на заема била до 20000,00 евро, като се отпускал на етапи. В първия етап се отпускали 1899,21 евро, от които 1114,47 евро се задържали като такса за административно и юридическо обслужване от заемодателя. Другата част се превеждала по сметка на Столичната община за погасяване на публични задължения на Е. Т., която следвало да предостави обезпечение - ипотека. Останалата част от сумата - 409,03 евро, се отпускала за оборотни средства по посочената от заемодателя сума. След това солидарно отговорните длъжници се задължавали да учредят първа ипотека върху посочен в договора недвижим имот, като след това се отпускал остатъкът от заема. Заемодателят изпълнил своите задължения по първия етап. Ипотека обаче не била учредена. На 20.08.2018г. Я. П. платила на заемодателя 800,00 лева /409,03 евро/. На 22.08.2018г. ищецът получил нотариална покана, с която се декларирал отказ от договора за заем при позоваване на чл.
29, ал. 1 ЗПКр и се заявявало, че с плащането на посочените 800,00 лева отношенията между страните са приключили. Ищецът твърди, че отношенията между страните се регламентират от Търговския закон, уважавайки искането на ответниците да прекратят договора. Ищецът удържал такса за предсрочно погасяване и преизчислил вноските по кредита, като останали за плащане посочените в исковата молба суми за главница, договорна лихва и неустойка за забава. Тъй като не била учредена уговорената в договора ипотека, ответницата Т. дължала и отметнина в размер на 10000,00 евро. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ж., който поддържа исковете, включително в хода на устните състезания. Допълнително представя и Писмена защита, вх. № 326950/15.11.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Я. Х. П. и Е. Я. Т. са подали Отговор на исковата молба, вх. № 5140780/28.08.2019г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Възразяват, че договорът за кредит е недействителен. Същият бил привиден договор за бизнес кредит, който обаче прикривал договор за потребителски кредит. Затова и бил нищожен. Доказателство за това бил фактът, че ответницата П. се регистрирала като едноличен търговец на 08.08.2018г. и това ù било поставено като изрично условие за отпускането на заема, а формалностите по регистрацията били осъществени от 2 адвокат, обслужващ заемодателя. Едноличният търговец бил регистриран само за целите на отпускането на договора за кредит и никога не бил развивал дейност. Сумата от 800,00 лева за оборотни средства били преведени по личната сметка на П.. Оттук ответниците разполагали с възможност да се ползват от нормата на чл. 29, ал. 1 ЗПКр, тъй като реално били потребители. Със съответни платежни нареждания на ищеца били платени общо 1534,82 лева, поради което претенциите му за главници, лихви и неустойка били неоснователни. Уговорката за отметнина реално прикривала уговорка за неустойка, а отметнина се плащала, ако не било започнало изпълнението на договора, а това в настоящия случай не било така. Затова и тази клауза също била нищожна, тъй като противоречала на закона, а и била прекомерна и размерът ù бил в противоречие с правилата на морала. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата не се явява, като се представлява от адв. Р., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Представени са и Писмени бележки, вх. № 324317/14.11.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, възраженията на ответницата и съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставките за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на задължения за заплащане на лихви, неустойки и отметнина. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие на 16.08.2018г. между ищеца, тогава с наименование „****“ АД като заемодател, ЕТ „**********“ – Я. Х. П. като заемополучател, Я. Х. П. като солидарен длъжник и Е. Я. Т. като солидарен и ипотекарен длъжник е сключен Договор за заем Бизнес кредит № 6086/16.08.2018г. По силата на същия заемодателят предоставя на заемополучателя кредит в размер на до 20000 евро. Заемът се отпуска на етапи, като първо се отпуска сумата от 1899,21 евро, от които 2179,71 евро се задържат от кредитодателя за такси за юридическо и административно обслужване. 286,39 евро и 448,43 евро се насочват за покриване на задължения към общината, а 409,03 евро се предоставят на заемополучателя по посочената от него сметка. След погасяване на описаните задължения и вписване на ипотека върху недвижим имот, остатъкът от отпуснатата сума се превежда на заемодателя по посочена от него сметка. Уговорена е възнаградителна лихва от 24% годишно, платима при изключително усложнена схема по т. 2.3.а от Договора. Уговорена е дневна неустойка за забава в размер на 0,27% върху неплатения сбор от главница и лихва.
Съгласно чл. 2.2.d в случай, че заемополучателят не представи необходимите документи и не изпълни необходимите условия за окончателно отпускане на целия заем в рамките на един календарен месец от подписването на договора, то заемодателят се освобождава от задължението си да предостави заема, а заемополучателят му дължи отметнина в размер на 10% от размера на целия заем, но не по-малко от 10000,00 евро. Съгласно т.4.1. t от Договора, ако заемополучателят не учреди исканата от него договорна ипотека до един 3 календарен месец от подписването на Договора, заемополучателят дължи на заемодателя отметнина в размер на 10% от уговорения заем, но не по-малко от 10000,00 евро.
Съдът намира, че Договор за заем Бизнес кредит № 6086/16.08.2018г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради извършено с него заобикаляне на закона. По делото като свидетел е разпитана З.К.. Макар показанията ù да са производни по своя характер и да отразяват факти, които са ù били съобщени от ответницата П., което принципно води до относително ниската им доказателствена стойност, доколкото не са налице събрани доказателства, които да ги опровергават, същите следва да бъдат кредитирани от съда. При това те се кредитират като доказателство не за твърдения привиден характер на договора, а за осъществено чрез него заобикаляне на закона, т.е. не се касае за хипотезата на ограничение по чл. 165, ал. 2 ГПК. Свидетелката съобщава, че с ответницата П. са били колежки в общината. П. ù споделила, че има финансови затруднения и иска да обедини кредитите си в един с една вноска, но банките ù отказвали кредитиране, тъй като заплатата ù на общински служител била ниска. По-късно казала, че намерила по интернет дружество, което би ù отпуснало такъв кредит, но изричното и задължително условие било да има регистрирана фирма на едноличен търговец. Тази регистрация била направена от заемодателя, тъй като П. работела на пълен работен ден и нямала възможност да се заеме с това. Никога нито от ответницата, нито от общите им колеги била чувала за някакви търговски или бизнес намерения на П.. Тези факти косвено се потвърждават от наличните в папката на гр.д. № 24236/2019г. на СРС доказателства: на 27.07.2018г. Я. П. е упълномощила адв. А.К. от АК-Пловдив да я представлява пред Агенцията по вписванията във връзка с подаването на документи за регистрация като едноличен търговец и извършване на всички необходими за тази цел правни и фактически действия. От разпечатката на данните в Търговския регистър за ЕТ „**********“ е видно, че едноличният търговец е регистриран на 08.08.2018г., т.е. около седмица преди сключването на договора.