Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 909 от 19.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2350/2021
Вид
Определение № 909
Подписан
19.02.2021
В сила
12.03.2021
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив , 19.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристина Я. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Я. Табакова Гражданско дело № 20215330102350 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, против Д. С. Й., ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 260223/27.08.2020 г. по ч.гр.д.

№ 9965/2020 г. на ПРС.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В случая те не са налице.

1. В заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника /посочен от заявителя и вписан в НБДН/. Длъжникът е търсен само на вписания в НБДН, но не и на посочения от заявителя. Ето защо - не е изпълнена поредността по чл. 38 ГПК, преди да се пристъпи към уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

2. Извън горните аргументи, предпоставките за предявяване на искове не са налице и поради следното – преди залепване на уведомлението, длъжникът е търсен на вписания постоянен и настоящ адрес, вкл. в почивен ден. От отбелязването на връчителя, се установява, че при „посещенията на адреса на длъжника, лицето не 1 е открито, нито друго за съдействие“. Тоест няма отразени данни, че длъжникът не живее на този адрес, а само, че не е открит. Предвид горното, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 5584/08.02.2021 г. от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, против Д. С. Й., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2350 по описа за 2021 г. на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез адв. Г. на съд. адрес.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 3