Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 21.01.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 674/2019
Вид
Решение № 32
Подписан
21.01.2020
В сила
24.03.2021
Състав
АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА, ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 493а · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал.4 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр.

Варна, 21.01. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на 14.01.2020, в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА при участието на секретаря

Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 674/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София против решение № 703/22.07.2019 год., постановено по т.д.№ 15/2019 год. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявения от В.Ж.С. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сестра й Ж Ж.С., починала на 10.01.2014г., в резултат на настъпило на 09.01.2014г. ПТП, причинено от Ж К Спри управление на МПС – л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В 0211 СТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.16г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.01.14г. до 03.01.2016г. вкл. като погасен по давност.

Въззивникът обжалва решението в частта, с което съдът е уважил иска за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до присъдените 60 000лв. Счита съдебният акт в обжалваната му част за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт с оглед възприетото от съда приложение на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и СЕС, като съдът е следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС. Излага съображение, че в разглеждания случай приложимост следва да намери разпоредбата на чл. 493а КЗ, респ. §96 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018г.), по които правила и да бъде определен размерът на претърпените неимуществени вреди, които не следва да надвишават размера от установения лимит от 5 000 лв. Поради това неправилно съдът е приложил разпоредбите на част четвърта на отменения КЗ, който не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди. Не на последно място се правят оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, като определеният размер на обезщетението противоречи на възприетото с Постановление № 64/68г. на ПВС, респ. с решението съдът е нарушил принципа за справедливост заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.

Против основателността ѝ е депозиран писмен отговор на насрещната страна, с който се излагат подробни съображения за неоснователност на същата, съответно за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”.

Безспорно установени в процеса са следните факти: настъпило ПТП на пътя ПП-1-4, след разклона за гр.Антоново, с участие на л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В 0211 СТ, управляван от Ж К С; движение на автомобила с несъобразена скорост с пътните условия; настъпила смърт на водача Ж С и пътуващата с него Ж С..

Във въззивната жалба не се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – Ж С., изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Отделно - по делото не са установени по реда на главното и пълно доказване действия или бездействия на увреденото лице, с които същото да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съобразно показанията на св. Б.Б /полицейски инспектор/ той лично извадил лицата, заклещени в автомобила и рязал предпазните им колани.

Застрахователят принципно не оспорва наличието на активна материалноправна и процесуална легитимация на ищцата да претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на Ж С. /сестра/. Не се оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и чл. 493а, ал.4 КЗ.

Спори се на първо място по отношение размера на присъденото обезщетение с твърдения, че същото е лимитирано до предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Поддържа се, че на основание § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ нормативно установеният лимит намира приложение и спрямо настоящата искова претенция, предявена на 04.01.2019 год. , т.е. след периода 21.06.2018 год. – 07.12.2018 год., но преди да бъде издадена наредба по чл. 493а, ал.2