Решение № 5540 от 01.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5540 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100500416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15474/25.09.2023 г. по гр.д. № 58505/2022 г. по описа на СРС, 72 състав са отхвърлени предявените от „Стрийт транспорт“ ЕООД срещу И. М. П. искове с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ за осъждането му да заплати следните суми, представляващи претърпяна вреда поради неизпълнение на трудови задължения при осъществяване на международен превоз: 661 лева – разходи (от които 312 лева – разходи за платен паркинг в Германия, 234 лева – разходи за командироване на нов шофьор и 115 лева – разходи за изработка на нови ключове), 4104,87 лева (левова равностойност на 2094,32 евро), платени за ремонтни дейности на увредения товарен автомобил, 588 лева (левовата равностойност на 300 евро), платена глоба и на основание чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 1318 лева – получен и неотчетен служебен аванс.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

304266/27.10.2023 г., подадена от „Стрийт Транспорт“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил в решението си, че И. П. е представил Решение на 1

ТЕЛК, с което е определено, че лицето страда от детска церебрална парализа и има 74,2 % неработоспособност, което обстоятелство било укрито от него при сключване на договора. Поради това обстоятелство той бил действал умишлено при извършване на процесното ПТП, поради което следвало да му се търси пълна имуществена отговорност. Като не бил обсъдил този документ, съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като той показвал, че И. П. не е можел да шофира и това водело до извод за умишлена злоупотреба. По делото били представени и много други документи, които не били обсъдени от съда – покана от 04.01.2018 г., изпратена от „Стрийт транспорт“ ЕООД до И. П., ведно с доказателства за изпращането й, мейли от немски спедитор DSV за България до българския спедитор „Сигма Голд“ ЕООД от 21.12.2017 г. (заедно със снимков материал), от 08.01.2018 г., два мейла от 06.02.2018 г., писмени обяснения от Н.И. – шофьор относно последния курс на И. П. от 28.02.2018 г., които установявали извършване на ПТП и относно неизпълнение на трудови задължения от И. П.. Неправилен бил изводът на съда, че по делото не се установявало извършване на ПТП от ответника, тъй като по делото била представена кореспонденция с немския спедитор, от която се установявало настъпването на ПТП. Посочва, че ищецът бил в обективна невъзможност да представи протокол или какъвто и да е акт във връзка с това ПТП, тъй като шофьорът избягал и нямало как да се снабдят с такъв документ. По отношение на вредите, въззивникът поддържа, че повредената композиция била на „Авто Транс Парк“ ЕООД, като било заведено дело към застрахователя, който изплатил обезщетение, по което било признато настъпване на ПТП. Ремаркето било собственост на DSV, поради което и то е извършило ремонт и са претендирали обезщетение от дружеството за вредите. Вредите се установявали и от снимковия материал.

Във връзка с неправилните изводи на съда във връзка с вината, въззивникът посочва, че И. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като е бил на длъжност шофьор, а е бил диагностициран със заболяване и въпреки това е извършил действия, с които е причинил вреди на дружеството.

Най-малкото е допускал настъпването на ПТП. За умисъла му говорело и обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието. Посочва, че ответникът не бил изпълнил задължения по трудовото правоотношение като не е предал документи, свързани с превоза и освен това е предоставил тези документи на друго лице без да има право на това. Освен това, бил подписал декларация, с 2 която се задължил да стопанисва повереното му имущество. Не изпълнил и задължението си да се яви на работа, като представил болнични листове.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 955/03.01.2024 г., подаден от И. М. П., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 58505/2022 г. по описа на СРС, 72 състав е образувано по искова молба, подадена от „Стрийт Транспорт“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 203 от Кодекса на труда и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите срещу И. М. П..

С исковата молба ищецът твърди, че И. М. П. бил в трудово правоотношение с дружеството по силата на трудов договор № 45/23.11.2017 г., по силата на който заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. Твърди, че в изпълнение на трудовите си задължения ответникът бил командирован със Заповед № 0224/24.11.2017 г. в периода от 25.11.2017 до 28.12.2017 г. до страни – членки на ЕС с товарен автомобил – влекач ДАФ с рег. № ******** и ремарке АТ 2345. Твърди, че трудовият договор бил прекратен със Заповед № 33/16.04.2018 г. по взаимно съгласие.

Посочва, че в изпълнение на възложената му задача, при извършване на превоз, на 22.12.2017 г. ответникът изоставил товарния автомобил заедно с товара в Германия и се прибрал без да уведоми работодателя си. Във връзка с несвоевременното доставяне на товара, представител на немския спедитор DSV за България се свързал с българския спедитор „Сигма голд“ ЕООД, като го информирал, че товарният автомобил влекач ДАФ с рег. № ******** и прикачено ремарке АТ 2345 претърпял инцидент в Германия, при който ремаркето било ударено, брезентовото платно на тавана на ремаркето било разкъсано, а товарът бил увреден и мокър. Поддържа, че ответникът, 3 управлявайки товарната композиция, се отклонил от определения маршрут като излязъл от пътното платно и предизвикал ПТП, в резултат на което ремаркето и товарът били повредени, а ответникът избягал от местопроизшествието. Ищецът твърди, че немският спедитор осигурил разтоварването на товара от повреденото ремарке, като възложил на друг превозвач довършването на превоза на товара. Тъй като товарът не бил доставен своевременно и ответникът неправомерно задържал товарителниците, българският спедитор „Сигма голд“ ЕООД не ги получил своевременно, немският спедитор за България му наложил глоба в размер на 300 евро. „Сигма голд“ ЕООД уведомил ищеца за наложената глоба, както и че товарният автомобил бил изоставен на паркинг в гр. Крефел 47807 - Германия.

В следствие изоставянето на автомобила, на ищеца се наложило да се снабди с дубликат от ключовете, да изиска от спедиторските фирми копия на товарителниците и да командирова друг шофьор, който да поеме управлението на товарния автомобил, тъй като ищецът не могъл да се свърже с ответника, който не се явявал и на работа. На 04.01.2018 г. ищецът изпратил покана до ответника с искане да предостави писмени обяснения относно неявяването си на работа, неправомерното задържане на документите и ключовете, относно настъпилото ПТП, както и за разходваните служебни парични средства в размер на 1 138 лв., за които ответникът бил задължен да представи писмен отчет относно разходите за заплатени пътни такси, винетки, такси за паркинг и др. След изпращане на поканата, ответникът представил три болнични листове. На 08.01.2018 г. бил изпратен друг шофьор, който да върне товарната композиция, а месец по-късно, документите и ключовете били върнати от лице, непознато на ищеца. На следващо място ищецът поддържа, че след настъпването на ПТП, от немския спедитор с инвойс № I2901789/30.04.2018 г. била заплатена сумата от 2094,32 евро за ремонтни дейности. Твърди се, че във връзка с посочената сума било извършено прихващане между „Сигма голд“ ЕООД и немския спедитор DSV, като българският спедитор уведомил ищеца, че сумата ще му бъде удържана от следващото навло, което удържане било осъществено. Ищецът твърди, че направил допълнителни разходи в общ размер от 661 лв., от които 312 лв. разходи за платен паркинг в Германия, 234 лв. - разходи за командироването на новия шофьор относно транспортирането на товарния автомобил, 115 лв. разходи за изработка на нови ключове за автомобила. Посочва се, че преди 4 започването на командировката, на ищеца била предоставена сумата от 1 318 лв. (служебен аванс), която не била възстановена, съответно се задържала без основание. Ищецът извършил и разходи във връзка с репарирането на нанесените щети поради твърдяното ПТП, в размер на 2094,32 евро (4104.87 лв.) - плащане за ремонт и в размер на 300 евро (588 лв.) - платена глоба. Тъй като ответникът умишлено нарушил трудовите си задължения, ищецът счита, че са налице предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника и последният да бъде осъден да заплати следните суми: 661 лв., от които 312 лв. - разходи за платен паркинг в Германия, 234 лв.

- разходи за командироването на новия шофьор относно транспортирането на товарния автомобил, 115 лв. разходи за изработка на нови ключове за автомобила), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 4 104.87 лв. (левовата равностойност на 2 094.32 евро), представляваща имуществени вреди във връзка с плащане за извършване на ремонтни дейности на увредения при ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 588 лв. (левовата равностойност на 300 евро) платена глоба, съгласно сключеното между двете спедиции Рамково споразумение за транспортни услуги от 14.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1 318 лв. получен и неотчетен служебен аванс, задържан неоснователно от ответника /без основание/на отпаднало основание/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. М. П., с който заявява, че оспорва предявените искове. Не между страните е съществувало трудово правоотношение с ищеца на посочената в исковата молба длъжност, както и че бил командирован в страни-членки на ЕС за периода 25.11.2017 г. - 28.12.2017 г. Твърди, че заповед за командироване не му била предоставена, но въпреки това заминал за Германия, където друг шофьор му предоставил натоварен камион, извършил доставката на товара до 5 получателя, за което представил на ищеца Ч. L. от 21.12.2017 г.

Твърди, че изпълнил точно и в срок доставката на товарите, за което му били издадени 23 бр. превозни документи. За извършената работа изпратил на ищеца на 04.01.2018 г. отчет с приложени към него оригинали на товарителници - 23 бр., 2 бр. ключове за влекач за процесния автомобил, подробно описани електронни карти, чрез куриерска пратка по „Еконт“, поради което оспорва твърдението на ищеца, че документите и ключовете били доставени в офиса от непознато на ищеца лице. Твърди, че за всяка една доставка за периода на командироване е получавал по телефона указания чрез съобщение от работодателя, които съдържали адрес, място, време, от къде да се вземе товарът и къде да бъде доставен. Сочи, че ищецът не му изплатил трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2017 г., нито командировъчни пари, неизплащането на трудови възнаграждения било установено от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, като по предписания на последната, на ответника били изплатени трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2017 г. Във връзка с командировъчните пари било постановено решение № 51322 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 58395/2018 г. по описа на СРС, 81 състав, изменено с решение на СГС, с което ищецът в настоящото производство бил осъден да заплати сумата от 1190 евро командировъчни пари за курс в чужбина с продължителност 34 дни. Ответникът отрича да е претърпял ПТП по време на командировка, да е избягал от местопроизшествието, както и да е изоставил превозвания товар на територията на Германия. Твърди, че липсват документи за твърдяното ПТП. Поддържа, че оставил камиона с ремаркето на посочен от служител при работодателя неохраняем паркинг в Германия, който бил безплатен, след което го заключил, прибрал ключовете и се върнал в България на 31.12.2017 г. след обяд. Отрича да е в каквито и да било правоотношения с немския и с българския спедитор. Оспорва твърдението, че немският спедитор е осигурил разтоварването на товара от повреденото ремарке, както и че превозването на товара било възложено на друг шофьор, посочва, че ремаркето не е индивидуализирано посредством регистрационния си номер.