Решение № 479 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№10493/30.01.2024 година от Синдика на „Хидропонт М“ ЕООД /н/ против решение № 29/05.01.2024 г. по т.д.№ 1540/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, в отношенията между страните, че в полза на Национална агенция за приходите съществуват срещу „ХидропонтМ“ ЕООД –в несъстоятелност, ЕИК-131336879 публични вземания за държавна такса в размер общо на 199221,19 лева - с поредност по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, от които 56356,04 лева, дължима на СРС по гр.д. N 63715/15 г., с който „Хидропонт М“ ЕООД / сега в несъстоятелност/ е осъден да плати на Софийски районен съд държавна такса в заповедното производство, както и по издаден изпълнителен лист от 15.01.2016 г. на СРС, 90 с-в, по гр.дело N 63713/15 г., с който „Хидропонт М“ ЕООД / сега в несъстоятелност/ е осъден да плати на Софийски районен съд сумата от 142 865,15 лв. – държавна такса; вземания за законна лихва в размер на 96351,09 лева за периода 21.10.2017 година -20.02.2023 година върху дължимата главница, както и за законна лихва от предявяването на вземанията на 27.02.2023 година до окончателното им 1 заплащане с поредност по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ, които са включени в обявения в ТР на 19.05.2023 година списък на неприети вземания и с обявено в ТР на 31.07.2023 година определение от 31.07.2023 година на СГС, VI-17 състав по т.д.3105/2016 година не са приети в производството по несъстоятелност и въззивна жалба вх.№10493/30.01.2024 година от „Трансмобил“ ЕООД против решение № 29/05.01.2024 г. по т.д.№ 1540/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, в същата част.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен предявения от Национална агенция за приходите срещу „Хидропонт М“ ЕООД – в несъстоятелност иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на вземане в размер на 25605,92 лева –натрупана лихва за периода до откриване на производството по несъстоятелност на 20.10.2017 година.

В жалбата на синдика се излага, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е направил извод, че вземането на държавата към длъжника „Хидропонт М“ ООД – в несъстоятелност е такова, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не е предявено в това производство и на основание чл.739, ал.1 ТЗ вземането е погасено. След като е погасено главното вземане, то е погасено и акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане на тази сума, което е възникнало за целия период на допусната забава, включително за времето след постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, защото акцесорното вземане следва съдбата на главното и то не може да продължава да съществува ако главното вземане се погаси, което означава, че вземането на държавата за получаване на сума в размер на 77 638,87 лева, представляваща лихва за забавено плащане на тази сума е погасено към датата, на която е предявено, поради което не следва да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Хидропонт М“ ООД. По отношение на вземането за сума в размер на 56356,04 лева, представляваща държавна такса по ч.гр.д.63715/2015 година по описа на СРС, 127 състав, както и вземане за получаване на сума в размер на 18712,22 лева, представляваща лихва за забавено плащане на присъдената с изпълнителния лист сума за периода от 22.11.2019 година до 20.02.2023 година. Безспорно е, че това са публични вземания, но задължението на синдика да включи 2 служебно тези вземания в списъка на приетите вземания не означава, че за НАП не възниква задължение да предяви възникналите публични вземания срещу длъжника. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, както и да се присъдят направените разноски.

В жалбата на „Трансмобил“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо, тъй като страната не разполага с право на иск, когато между същите страни вече има влязъл в сила съдебен акт – молбата за предявяване на вземане е била върната от съда като просрочена, поради което страната не разполага с право на иск. Решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Кредиторът НАП претендира, че следва да бъдат признати вземанията му, представляващи държавни такси, като те са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Съдът е следвало да съобрази актуалната практика на ВКС по аналогичен казус, изразена в решение 4/21.07.2022 година, постановено по т.д.2475/2020 година по описа на I т.о. на ВКС, по което е даден отговор на въпроса следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове? Претендира се отмяната на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, както и да се присъдят направените разноски.

Против жалбите не е подаден писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ.

В исковата си молба от 15.08.2023 година ищецът Национална агенция за приходите твърди, че с решение №1968 от 20.10.2017 година, постановено по т.д. №3105 по описа на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Хидропонт М“ ЕООД, гр.Перник с начална дата 31.12.2015 година и е открито производството по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в търговския регистър под №20171023154106. С молба от 21.02.2023 година НАП е предявила публични вземания срещу длъжника в несъстоятелност. С определение от 31.07.2023 3 година, постановено по т.д. №3105 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, съдът по несъстоятелността е уважил подаденото от НАП възражение, в частта относно задълженията за местни данъци и е изключил същите от списъка на неприетите вземания, като ги е включил в списъка на приетите вземания. С определение, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на агенцията, в частта относно неприетите държавни такси в общ размер на 321 178, 20 лева, дължими съгласно издадени въз основа на подлежащи на изпълнение съдебни актове-изпълнителен лист от 21.11.2019 година по дело №63715/2015 година, издадено от РС София; изпълнителен лист от 15.01.2016 година, издаден по дело №63713/2015 година на РС София. Определението е вписано на 31.07.2023 година, поради което в законоустановения срок предявява иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в размер на 321178,20 лева, от които главници в размер на 199 221,19 лева и начислени до 20.02.2023 година лихви в размер на 121957,01 лева. Твърди, че вземанията са публични и за тях следва да се прилага правилото на чл.209 ал.1 ДОПК и на чл.164 ал.4, вр. с ал.1 ДОПК, поради което тези вземания следва да се включват служебно от синдика в списъка с приети вземания, тъй като за процесните вземания не е необходимо да се спазват сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.

Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.

Синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД /н/ е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че както вземането за сумата от 77638,87 лева, представляваща лихва за забавено плащане на сумата, присъдена с изп.лист от 15.01.2016 година, която е начислена за периода от 21.10.2017 – 20.02.2023 година, както и за сумата от 56354,04 лева, представляващи държавна такса както и за сумата от 18712,22 лева, представляваща лихва за забавено плащане на присъдената сума съставляват публично държавно вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, поради което процесуалното право на ищеца да предяви в производството по несъстоятелност процесните вземания е било погасено, защото тези вземания са предявени след изтичане на преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ТЗ. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

С определение от 08.12.2023 г. на основание чл.694 ал.4 ТЗ е 4 конституиран „Трансмобил“ ЕООД като помагач на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД - в несъстоятелност.

Третото лице оспорва предявените искове. Излага съображения за недопустимост на иска за вземане в размер на 142 865,15 лв., защото молбата за предявяване на това вземане е била върната от съда по несъстоятелността с влязло в сила определение.

Липсва спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с решение №1968 от 20.10.2017 година, постановено по т.д. №3105 по описа на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Хидропонт М“ ЕООД, гр.Перник с начална дата 31.12.2015 година и е открито производството по несъстоятелност на дружеството, както и, че с молба от 21.02.2024 г., Национална агенция за приходите е предявила в производството по несъстоятелност на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД по т.д. N 3105/16 г. на СГС вземания в размер на 321 178,20 лв. - по изп.лист от 21.11.2019 г. на СРС, 127 с-в, по гр.дело N 63715/15 г. и по изп.лист от 15.01.2016 г. на СРС, 90 с-в, по гр.дело N 63713/15 г.

По тази молба с определение от 31.07.2023 година, постановено по т.д.

№3105 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, съдът по несъстоятелността е уважил подаденото от НАП възражение, в частта относно задълженията за местни данъци и е изключил същите от списъка на неприетите вземания, като ги е включил в списъка на приетите вземания, а е оставил без уважение възражението на агенцията, в частта относно неприетите държавни такси в общ размер на 321 178, 20 лева.

Липсва спор, а и се установява от представените изпълнителни листи, че тази сума се формира от издаден изпълнителен лист от 21.11.2019 г. на СРС, 127 с-в, по гр.дело N 63715/15 г., с който „Хидропонт М“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е осъден да плати на Софийски районен съд сумата от 56 356,04 лв. – държавна такса в заповедното производство, както и по издаден изпълнителен лист от 15.01.2016 г. на СРС, 90 с-в, по гр.дело N 63713/15 г., с който „Хидропонт М“ ЕООД / сега в несъстоятелност/ е осъден да плати на Софийски районен съд сумата от 142 865,15 лв. – държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на производството по делото е иск с правно основание чл.694, 5 ал.1 ТЗ.

Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална легитимация лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да е отхвърлено, а искът да е предявен в предвидения преклузивен срок.

Тези предпоставки са налице и по тях не е налице спор между страните, а и се установяват от вписванията по партидата на търговското дружество.

По наведените възражения за недопустимост на постановеното решение, съдът намира, че приложение следва да намери даденото разрешение по т.д.2322 по описа за 2022 година на ВКС, II т.о., идентично с приетото в определение по т.д.433/2020 година на II т.о. на ВКС, а именно, че въпросът дали вземането подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност поради предявяването му при спазването на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, а.1 ТЗ е въпрос по съществото на спора и по него съдът дължи произнА.не с решението си, тъй като с тези твърдения се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност и след като това вземане е включено в списъка на неприетите вземания и по него се е развило производство по чл.690 ТЗ искът се явява допустим, като същият е предявен в преклузивния срок.