Решение № 23 от 02.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Търговище, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И. Въззивно гражданско дело № 20263500500024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 491/21.10.2025 г., постановено по гр.д. № 900/2025 г. на РС-Търговище, ответникът Детска градина № 1 „ВЕСЕЛУШКО“, БУЛСТАТ 000865577, е осъден да заплати на А. Р. И. с ЕГН **********, сумата от 7 212,35 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 19.06.2025 г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 1 435,87 лв., считано от датата на дължимостта на всяко месечно доп. трудово възнаграждение до предявяването на иска-19.06.2025г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Детска градина № 1 „ВЕСЕЛУШКО“ чрез адв. С. И. от АК-Шумен, в която се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че работодателят не е длъжен да знае дали негов служител е член на синдикална или друга организация – същият събира информация за работника, доколкото е налице публична такава и съответно е заявена от самия работник. Счита, че с подписването на допълнителните споразумения към процесния трудов договор по реда на чл.

119 КТ работникът се е съгласил с посочените в тях суми и процент трудов стаж и професионален опит. Поддържа се, че по делото не е представено 1 решение за приемане на синдикален член в съответната синдикална организация, поради което и работодателят не дължи заплащане на допълнително възнаграждение за минал период. Позовава се на Указания № ПК 25/1/23.07.2007 г. по прилагане на НСОРЗ, съгласно които § 1 от Заключителните разпоредби се прилага само за заварените към 01.07.2007 г. работници и служители в предприятията и ще действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател, при условие че няма промяна в размера на основната работна заплата. Изразява становище, че с КТД не може да се определя продължителността на признатия трудов стаж и професионален опит, доколкото неговото приложно поле обхваща единствено въпроси, които не са уредени с повелителни норми на КТ или други подзаконови нормативни актове – с оглед разпоредбите на чл. 12 и 14 от Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата А. Р. И. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала отговор чрез адв. И. И. от ТАК, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че работодателят трябва не само да изплати трудовото възнаграждение на работника, но и да определи правилно неговия пълен размер, съобразявайки се с изискванията както на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, така и със сключения КТД. В тази връзка се позовава на нормата на чл. 58 КТ вр. чл. 57, ал. 1 и 2 КТ, съгласно която работодателят има задължение да информира работниците и служителите за сключените КТД, като такова задължение за уведомяване не е вменено на работниците.

Поддържа, че не е налице протИ.речие между уредените в КТД въпроси и Наредбата. Моли се за потвърждаване на решението и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че ищцата заема длъжността „старши учител детска градина“ в Детска градина № 1 „Веселушко“ гр. Търговище по силата на трудов договор № 250 от 15.09.2015 г. Видно от съдържанието му, към момента на постъпване на служителя на 2 работа ищцата притежава общ трудов стаж в размер на 24 години и признат стаж по специалността – 2 години и 5 месеца, като допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен в размер на 2 % за всяка година трудов стаж.

По делото е представен общински колективен трудов договор № РД-Д67/20.02.2024 г., сключен на 20.02.2024 г., между Община Търговище, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани работодатели, от една страна, и Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители и Регионален синдикат образование към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, наричани синдикати, от друга страна, с който са регламентирани въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и действащите подзаконови нормативни актове. Изрично е предвидено, че настоящите договорености са минимални и имат задължителен характер за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите.

С допълнително споразумение № 326/21.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г., сключено между страните на основание чл. 119 КТ, Наредба 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс № Д0130/31.03.2025 г. към КТД № Д01 - 415/28.12.2023 г., ОбКТД № РД-Д67/20.02.2024 г., на ищцата е признат трудов стаж по специалността в размер на 11 години, 10 месеца и 23 дни, съответно е определено допълнително възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит в размер на 11 %. Същото е подписано с особено мнение на ищцата, която изразява несъгласието си с частта относно размера на начисленото допълнително възнаграждение.

Със заявление вх. № 101/28.05.2025 г., изпратено до директора на ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище, А. И. е поискала да й бъде признат придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 17.12.1993 г. до 01.07.2007 г., позовавайки се на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД и НСОРЗ, който трудов стаж да бъде приложен и в допълнително споразумение № 326/21.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г. В тази връзка, при признаване на трудовия стаж, е поискала да й бъде заплатена разликата на неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за 3 години назад.

Във връзка с постъпилото заявление и на основание чл. 6 от ОбКТД № РД-Д-67/20.02.2024 г., директорът на ответната детска градина е изискала с писмо изх. № 95/29.05.2025 г. представянето на документи от служителката, удостоверяващи членството й в синдикалната организация.

Въпреки че не е било спорно в хода на първоинстанционното производство, че ищцата е представила изисканите документи, с оглед наведените възражения във въззивната жалба, пред въззивната инстанция е 3 представена и приета служебна бележка от 22.12.2015 г., издадена от председателя на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, видно от която А. Р. И. е приета в Синдикалната организация към ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище през 2015 г. и редовно си внася членския внос, като през 2017 г. същата е избрана за председател на СО в детската градина.

С допълнително споразумение № 345/30.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г., двустранно подписано от страните, същите са се споразумели за изменения на трудовия договор, считано от 01.03.2025 г., касаещи размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Работодателят е признал наличието на трудов стаж по чл. 24 и 25 от КТД на ищцата в размер на 23 години, 6 месеца и 9 дни, като същият се е задължил да начислява допълнително възнаграждение в размер на 23 % на месец.

От заключението по изготвената съдебноикономическа експертиза се установява, че при съобразяване на трудовия стаж на ищцата по чл. 24 от ОбКТД са налице неизплатени суми за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., които възлизат на сумата в размер на 7 212,35 лв. В съответствие с изискванията на цитираната норма експертът е взел предвид стажа на ищцата за периода от 17.12.1993 г. до 01.07.2007 г., както и за периода от м. септември 2015 г. до 30.04.2025 г., през който същата работи като детски учител, докато този за периода от 2007 г. до м. септември 2015 г. не е отчетен при изчисленията, тъй като няма сходство между заеманите длъжности.

Спорни в настоящото производство се явяват въпросите дали с КТД може да се уговаря продължителността на признатия за трудов стаж и професионален опит, както и обстоятелството дали задължението на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение е обвързано от момента на узнаване за членството на ищцата в съответната синдикална организация, или същото е дължимо и за минал период.

За да се произнесе по основателността на заявената претенция за дължимост на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съдът следва, на първо място, да обсъди релевираните с въззивната жалба възражения на ответника относно предмета на КТД и въпросите, които същият може да регламентира.

Въззивникът оспорва съдържанието на клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД, поставяйки въпроса дали с КТД може да се договаря само размерът на допълнителното възнаграждение, или може да се определя и продължителността на признатия трудов стаж и професионален опит, позовавайки се на нормите на чл. 12 и 14 от НСОРЗ. Първата урежда условията, при които следва да се зачита положеният от работника или служителя трудов стаж и професионален опит в същото или в друго предприятие, докато последната предвижда, че с колективен трудов договор, с 4 вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата. Същевременно клаузата на чл. 4 от КТД регламентира, че предмет на КТД са въпросите, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други подзаконови нормативни актове.

Аналогично е и съдържанието на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ – с КТД могат да се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях /Решение № 449 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 113/2009 г., IV г.о./.

По същество възражението на въззивника представлява възражение за нищожност на клауза от процесния колективен трудов договор поради протИ.речието й с цитираната законова разпоредба, което е допустимо да бъде извършено и в хода на процеса от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл. 60 КТ /в този смисъл Решение № 56 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2017 г., IV г. о./.

Съгласно приложимата правна уредба, за да възникне право за допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя за придобит трудов стаж и професионален опит, служителят трябва да има трудов стаж не по-малък от една година с оглед изискването на чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Предвидено е, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т.