Решение № 3484 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3484 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330107536 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. П. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул.*** № ** против „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост- 1“, ул. „Анна Ахматова“ №9, представлявано от Александър Стефанов Георгиев, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22, вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.11, ал. 1 т.

9 и т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от *** г, заедно с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 260,45 лв. като платена без основание поради нищожност на договора, ведно със законна лихва, считано от 30.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се излагат твърдения, че между страните на ****** г. е сключен договор за кредит, по силата на който са предоставени на ищеца заемни средства в размер на 3000 лв., с ГПР- 10,87% и срок за погасяване на заема 6 месеца.

Съгласно договора ищецът дължал такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на 2575,86 лв. Сочи се, че така предвидените клауза заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна в облигационното правоотношение, като липсвала каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Излага се, че ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и предвидените клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с тях се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга и тези 1 такси представлявали скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такси преди отпускане и усвояване на кредита, а с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал .4 ЗПК. Ищецът счита, че предвидените такси представляват разход по кредита по смисъл на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК. Поради това посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скритата добавка от такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Смята се, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият от страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъл на чл. 68 ЗЗП. Нищожността на неравноправна клауза в договора, сочеща неверен ГПР водело до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Смята се, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 ЗПК в такъв случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по него. Въз основа на горепосоченото се иска процесният договор да бъде прогласен за нищожен като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 260,45 лв. като недължимо платена без основание поради нищожността на договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като нередовна, недопустима и неоснователна. Смята се, че молбата е нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК и липсва посочена банкова сметка, по която да бъде присъдена исканата по осъдителния иск сума на ищеца.

Сочи се, че молбата е нередовна и поради нарушение на чл. 127, ал. 2 ГПК, където било въведено изискване за посочване на адрес на ответника и законния му представител, които според ответника към днешна дати не били верни. Сочи се още, че като цена на иска бил посочен общ размер на иска, но не било ясно дали това са обективно съединени искове, дали в условията на евентуалност, или алтернативност, което затруднявало защитата на ответника. Счита се, че поради посочената нередовност на исковата молба предявените искове са недопустими. Твърди се, че исковата молба била неоснователна и от ищеца не били претендирани посочените такси. Смята се, че за да се иска обявяване на нищожността на клауза, уреждаща такса по процесния договор, то ищецът следвало да докаже, че я бил заплатил. Ответникът посочва, че не било направено плащане на такава такса и не били претендирана от ищеца.

2

По възраженията за недопустимост на производството и за нередевоност на исковата молба, съдът се е произнесъл с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на ****** г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № ****** с лихвен процент по кредита 10 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 10,87 %.

Съгласно сключения договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 3000 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Отразено е, че общият размер на кредита, включващ главница, лихви и такса за индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е в размер на 5663,94 лв., която е уговорено да се погаси чрез заплащане на 6 броя погасителни вноски от по 943,99 лв. с дата на плащане на първата погасителна вноска – 03.06.2019 г. В договора за кредит е отразено, че се дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1287,96 лв. и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1287,90 лв.

Отразено е правото на отказ от договора, както и на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях. Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния Договор за паричен заем № *** от *** г., изчислени съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит е 10,87 % при параметрите, описани в раздел ІІІ на заключението – номинална стойност 3000 лв., договорно възнаграждение 88,08 лв., срок на кредита в месеци -6, срок на кредита в седмици -24, дата на усвояване – ****** г., усвоена главница -3000 лв. и срок на кредита в дни -183. Вещото лице М. е установила, че в ГПР по процесния договор за паричен заем, като разход на заемодателя, възложен в тежест 3 на заемателя е включена само договорна лихва, като процентът, с който се оскъпява кредита с постигнатата договора за заплащане на такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение, изчислен като какъв е процента годишно и месечно е при такса такса за експресно разглеждане е 85,86 % годишно и 14,31 % месечно.

Ако се включи такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение, то процентът, с който се оскъпява кредита е също 85,86 % годишно и 14,31 % месечно. Общият процент, с който се оскъпява кредита с включване и на двете такси е 171,72 % годишно и 28,62 % месечно. Вещото лице установява, че по кредита е извършено едно плащане от страна на ищеца към ответното дружество в размер от 3260,45 лв. на дата 20.06.2022 г. В счетоводството на ответното дружество са отразени следните погасени задължения, а именно: главница в размер от 3000 лв., договорна лихва в размер от 20,83 лв. и такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер от 239,62 лв.

Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Тайм" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.