Решение № 285 от 22.08.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1356/2025
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 22.08.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- Михаела Атанасова Добрева, Атанаска Анастасова Анастасова, Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Ат. Добрева
Членове:
Атанаска Ан. Анастасова
Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601356 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С Присъда № 11/09.04.2025г. по НОХД № 18/2022г. по описа на РС – Карлово, III н.с. подс. Л. П. М. - роден на *г. в с. Р., обл. П., с постоянен адрес: с. Р., обл. П., ул. *, *, *, *, *, *, ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че в периода от 24.02.2020г. до 12.03.2021г. в гр. К., обл. П. при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, както следва:
- На 24.02.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, като заявил: „...От Н. разбрах, че И. бил казал на работниците си да вземат колове и да ме нападнат, което обаче не се случи...“.
- На 14.08.2020г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, като заявил: „...за този инцидент И. доведе свидетел, който въобще не е присъствал на ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва да каже в полицията, когато го разпитват...“.
- На 12.03.2021г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта 1 разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа изнесеното в жалба до РП - Карлово от 27.09.2019г., че по време на разпрата на ракиджийницата в с. Р. между него и св. М., последният наредил на придружаващите го лица да вземат колове от дървата за ракия и да го нападнат, заявил: „Аз лично тези думи на И.а не съм ги чул, а ми бяха така предадени от Н. Д....“.
- На 12.03.2021г. в гр. К., обл. П., пред надлежен орган на властта разследващ орган по досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУМВР гр. Карлово, в качеството на свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, като на въпрос на разследващия орган дали подържа твърдението си, че св. М. е „наредил“ на лицата, които са били с него да вземат колове от тези за варене на ракия и да те нападнат, както и че св. Д. ги е молел да не го правят, заявил: „Отново повтарям, че аз лично не съм чул тези закани, понеже бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени от него вън и ми бяха предадени после от Н. Д..“ – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при РП – Пловдив ТО - Карлово, в който се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на същата, както и за допуснато нарушаване на правилата в НПК. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подс. Л. да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение. След изготвяне на мотивите към присъдата са депозирани мотиви към протеста, като са изложени съображения, поради които се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се искането присъдата да бъде отменена и постановена осъдителна такава, като на подс. Л. бъде наложено наказание, което съответства на извършеното престъпление.
Представителят на ОП – Пловдив не поддържа протеста на прокурора при РП – Пловдив, ТО – Карлово.
Защитникът на подс. Л. – адв. М. Н. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.
Подс. Л. поддържа казаното от неговия защитник и иска да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в протеста, както и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, прие за установено следното:
Подс. М. е роден на роден на *г. в с. Р., обл. П., с постоянен адрес: с. Р., обл. П., ул. *, *, *, *, *, *, ЕГН ********** .
Подс. М. и св. И. М. били във влошени взаимоотношения по повод неуреден спор за изкоренени орехови дървета през 2013г. в имот на 2 подсъдимия в землището на с. Р..
На 10.09.2019г. подс. М. и приятелят му - св. Н. Д. се намирали на ракиджийницата в с. Р., стопанисвана от св. А. Б., за да варят ракия на подсъдимия. Известно време след тях там, за да вари ракия дошъл и св. М. с лица, които му помагали да разтовари джибрите – свидетелите А. Я., Ю. Т. и А. Б.. Между подс. М. и св. М. възникнал спор относно обстоятелството, че последният бил паркирал буса си така, че пречил на подсъдимия да си тръгне с автомобила си, във връзка с което на 03.10.2019г. М. подал жалба до РП – Карлово, в която посочил, че св. М. му отправил обиди и закани с убийство като му казал: „Ще те убия“, „Ще те унищожа“. По повод жалбата, с Постановление на прокурор от РП - Карлово от 17.10.2019г. било образувано ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово за това, че на 10.09.2019г. в с. Р., обл. П. се е заканил с убийство на Л. П. М. и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В хода на разследване по това досъдебно производство лицата А. Я., А. Б., И. М., Н. Д. и Ю. Т., както и подс. М. били разпитани в качеството на свидетели.
Така, на 24.02.2020г., разпитан от разследващ полицай в сградата на РУП - Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, М. заявил: „...От Н. разбрах, че И. бил казал на работниците си да вземат колове и да ме нападнат, което обаче не се случи....“.
На 14.08.2020г., разпитан от разследващ полицай в сградата на РУП Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, М. заявил: „… за този инцидент И. доведе свидетел, който въобще не е присъствал на ракиджийницата, а именно Я., като му е казал какво трябва да каже в полицията, когато го разпитват…“.
На 12.03.2021г., разпитан от разследващ полицай в сградата на РУП Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, след като му били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, на въпрос на разследващия полицай дали поддържа изнесеното от в жалба РП - Карлово от 27.09.2019г., че по време на разпрата на ракиджийница в с. Р. между него и св. М., последният наредил на придружаващите го лица да вземат колове от дървата за ракия и да го нападнат, М. заявил: „Аз лично тези думи на И.а не съм ги чул, а ми бяха така предадени от Н. Д..“.
На същата дата /12.03.2021г./, пред разследващ полицай в сградата на РУП – Карлово по ДП № 593/2019г. по описа на РУП – Карлово, след като му били разяснени правата и задълженията като свидетел и бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, при очна ставка между него и св. Д., на въпрос на разследващия орган дали поддържа твърдението си, че св. М. е наредил на лицата, които са били с него да вземат колове от тези за 3 варене на ракия и да го нападнат, както и че св. Д. ги е молил да не го правят, М. заявил: „Отново повтарям, че лично аз не съм чул такива закани понеже бях вътре в ракиджийницата, а са били изречени от него вън и ми бяха предадени после от Н. Д..“.
Още преди да приключи разследването по ДП № 593/2019г. прокурорът, с Постановление от 31.03.2021г. разделил досъдебното производство и отделните материали били обособени в ново ДП № 143/2021г. по описа на РУП - Карлово, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК относно казаното /посочено по-горе/ от М. по ДП № 593/2019г. Именно по това досъдебно производство - № 143/2021г. по описа на РУП - Карлово М. е предаден на съд.
С влязло в сила Постановление от 03.02.2023г. наказателното производство по ДП № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, водено за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, било прекратено поради липса на престъпление.
Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за установена на основание:
- гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите А. Я. Я., А. М. Б., И. Б. М., Н. Р. Д., Ю. М. Т., С. Л. А. и А. С. Б.;
- писмените доказателства и писмените доказателствени средства, прочетени и приети по надлежния ред на основание чл. 283 от НПК: досъдебно производство № 593/2019г. по описа на РУП - Карлово, справка за съдимост, характеристични данни.
Така от показанията на св. А. Я., дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че заедно със свидетелите И. М. и Ю. Т. били в ракиджийницата в с. Р., където св. Я. помагал на св. М. за варенето на ракията.
Там присъствали и свидетелите А. Б., който стопанисвал обекта, и Н. Д., който от своя страна помагал за варенето на ракията на подс. М.. Установява се от показанията на св. Я. и възникналия между подс. М. и св. М. спор, като не следва да се кредитират показанията му относно това, че подсъдимият бил паркирал автомобила си така, че пречел да се свалят джибрите от буса на св.
М.. Тези показания на св. Я. се опровергават от кредитирания от съда доказателствен материал – показанията на свидетелите Б. и Д., както и от обясненията на подс. М., от които се установява, че спорът между подс. М. и св. М. е възникнал, защото последният бил паркирал буса си така, че пречил на подсъдимия да си тръгне с автомобила си. Свидетелите Я. и Т. са се намирали в близки отношения със св. М., като първият му е братовчед, а вторият е работил при него, поради което и следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Действително същото може да се каже и за показанията на св. Д.. Последните обаче, както и обясненията на подс. М., се подкрепят от показанията на св. Б., който не се установява по какъвто и да е начин да е заинтересован от изхода на делото. Макар и показанията на св. Б. относно това обстоятелства да са източник на производни доказателства, доколкото свидетелят разбрал за спора между 4 подсъдимия и св. М. от други лица, свързани с предмета на делото и макар в доказателствения процес да е недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива, не съществува забрана за използването им въобще – липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни, като в тези случаи подлежат на задълбочена проверка и анализ поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Ето защо и доколкото показанията на св. Б. в обсъжданата им част кореспондират с показанията на св. Д. и обясненията на подс. М., процесуално законосъобразно е да бъдат кредитирани. На следващо място от показанията на св. Я. се установява, че при този спор св. М. не се е заканвал, че ще убие подс. М., нито е казвал на някого да набие последния. Показанията на св. Я. с изключение на частта им, посочена по-горе, в която бяха приети като недостоверни и изключени от ценената доказателствената съвкупност, следва да се кредитират като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Правилно от първоинстанционния съд са приети за достоверни показанията на св. А. Б., дадени в хода на съдебното следствие, като съответстващи на кредитирания доказателствен материал, от които се установява, че е бил на работа в ракиджийницата в с. Р., когато там са дошли подс. М. и св. Д., за да варят ракия на подсъдимия; че след тях там пристигнал и св. М. заедно с работници, които да му помагат; че след като заредил казана св. Б. си тръгнал и когато по-късно отново се върнал разбрал, че подс. М. и св.