Решение № 443 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300500277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Р. чрез адвокати К. и П. против решение № 4668/23.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14343/2023 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., пл.

„**, с който се претендира ответникът А. В. А. да бъде осъден да заплаща на ищеца В.

А. А. издръжка като пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, в размер от 300 лева месечно, считано от 02.10.2023 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. В. А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от В. А. А. срещу А. В. А. иск с правна квалификация по чл. 144 СК за заплащане на издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на ищеца. Последният е завършил средното си образование в СУ „*** през учебната 2022/2023 г. с отличен успех. На *** г. му била издадена диплома за средно образование след успешно положени зрелостни изпити.

Кандидатствал в Софийския университет и бил приет за ***“, редовно обучение, държавна поръчка. Започнал да посещава редовно учебни занятия на дата 02.10.2023 г.

Поради заетостта му в учебния процес не работил, нямал никакви трудови доходи или доходи от други дейности. Не притежавал собствено жилище, живеел под наем в гр.

София, не разполагал с лични спестявания, чрез които да се издържа, като единственият годишен доход, който получавал, била рента от земеделски имот е размер на 541 лв. за година. Всички негови разходи се поемали от неговата майка Н.

К.. Семестриалната такса от 400 лв. за първи семестър на първи курс била заплатена от майка му. Таксата за храна, за облекло, за учебни пособия, за учебници също се поемали изцяло от неговата майка. С нея живеели под наем в гр. П., бул. „***. Баща му А. А. не му осигурявал издръжка под каквато и да е форма. До момента не му бил предоставил никакви парични суми за текущата учебна година като студент. Според ищеца ответникът разполагал с достатъчно възможности да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. Притежавал недвижими имоти – два апартамента в гр.

П., като живеел самостоятелно в апартамент на пл. „*** Собственик бил на къща с дворно място в с. М., като отдавал под наем част от дворното място на „БТК“ ЕАД и получавал месечен наем. Имал магазин за промишлени стоки и за полиетиленови изделия в същия имот, който функционирал чрез регистрираната от А. фирма ЕТ „А.

А.“. Собственик бил на земеделски земи, около 30 декара в землището на с. М., от които получавал рента всяка година. Имал три регистрирани автомобила на негово име.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. А., с който се оспорва иска по основание и размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове като неоснователни, като е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ответникът не може да дава търсената издръжка без особено затруднение.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради 2 което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ответникът е баща на ищеца. Същият е родена на **** от което следва, че е навършил пълнолетие на 03.11.2021 г. Ищецът е завършил средното си образование в Средно училище „***, профил: хуманитарни науки, за което му е издадена диплома за средно образование – серия ***. Видно от уверение №*** през 2023/2024 учебна година В.

А. е записан в първи курс, редовно обучение за висше образование, образователноквалификационна степен: „***“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет.

По делото са приети множество писмени доказателства постъпили справки и информации, както следва: изпратено на 14.12.2023 г. писмо от „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД, в което е упоменато какви суми е получил като наемодател ответникът в производството; изпратено на 11.12.2022 г. писмо от „Виваком България“ ЕАД, в което се твърди, че към настоящия момент „Виваком България“ ЕАД не е страна по договор за наем с А. В. А.. Преобразувано е дружеството и имуществото е прехвърлено към „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД; постъпило на 30.11.2023 г. писмо от управителя на „Крисагро“ ООД по повод на това какви суми е получил от „Крисагро“ ООД като рента ответникът А. В. А.. Приложен е договор за наем на земеделски земи от 2021 г., договор за наем на земеделски земи от 2022 г., както и справка за 2021 г. – 2022 г. за изплатена рента на ответника в производството; постъпила на 28.11.2023 г. – справка от Община Пловдив, от която е видно, че ответникът в производството А. А. има неизплатени задължения за 2023 г. в размер на 483,98 лв.; постъпила на 27.11.2023 г. справка от ДСИ И. К. по повод това какви изпълнителни дела има заведени срещу А. А.. Към справката са приложени справки от ДСИ А. и ДСИ С.; постъпила на 17.11.2023 г. справка от Агенция по вписванията, касателно партидата на В. А. А. – ищецът в производството; депозирана на 17.11.2023 г. от „ОББ“ АД извадка от електронната система на банката с общи данни за клиента – ищецът В. А. А., както и извлечение от банковата му сметка; постъпила на 17.11.2023 г. информация от Министерство на вътрешни работи при ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, за притежаваните от ответника в производството МПС-та; постъпила на *** справка от ТД на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови договори, притежаваното недвижимо имущество и МПС-та от ищеца и ответника в производството; постъпила на *** г. справка от „Крисагро“ ООД, касателно 3 заплатената рента на В. А. А., ведно с приложена разписка и пълномощно към нея, както и договори за наем на земеделски земи от 20.07.2023 г.; постъпила на 15.11.2023 г. справка от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ с нарочна разбивка за това какви суми е заплащал ищецът в производството за наеми, гаранционни депозити, семестриални такси, ток, вода и ел. енергия; постъпила на 11.10.2024 г. справка от ТД на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови договори, притежавано недвижимо имущество и МПС-та от ответника в производството А. В.

А.; постъпило на 02.10.2024 г. писмо от дружество „ФТБ“ ЕООД в отговор на запитване на настоящия състав; постъпила на 26.09.2024 г. справка от „ОББ“, касателно банкова сметка на В. А. А. в посочената банка и движение по същата; постъпила на 19.09.2024 г. справка от „ТБИ Банк“, касателно информация за лицето А.

В. А.; постъпила на 19.09.2024 г. справка от „ТБИ Банк“, касателно лицето В. А. А.; постъпила на 21.08.2024 г. справка от „ОББ“ – София с приложен един брой CD с файлове, които впоследствие са били разпечатани от банката и са представени на хартиен носител; постъпила на 20.08.2024 г. справка от „Пощенска банка“, касателно сметка на В. А. А. и движението по същата; постъпила на 20.08.2024 г. справка от „Пощенска банка“ касателно разплащателна сметка на лицето А. В. А. и движението по същата; постъпило на 14.08.2024 г. писмо от „Изипей“ АД, касателно банкова сметка на В. А. А. и движението по същата; постъпила на 13.08.2024 г. справка от ТД на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови договори, притежавано недвижимо имущество и МПС-та от страните в производството А. В. А. и В. А. А.; постъпил на 29.01.2024 г. отговор на изпратеното от съда писмо до Министерство на вътрешните работи, сектор БДС, с което уведомяват, че ответникът в производството А. В. А. е излязъл от аерогара София от територията на Република България на ****и се е завърнал на територията на Република България отново на аерогара София на **г.; постъпила на 08.03.2024 г. подробна справка от Министерство на вътрешните работи, сектор БДС, от която е видно, че ответникът А. В. А. е напуснал територията на Република България през летище София на *** ч., с пътнически полет, като се е завърнал в територията на Република България отново през летище София на *** с пътнически самолет. Отбелязано е, че е преминал с цел задържане; постъпил на 14.03.2024 г. отговор от Софийски университет по факса, като същият отговор е изпратен на хартиен носител на 18.03.2024 г. и от него става ясно, че ищецът В. А. А. е записан за летен семестър на учебната 2023/2024 г. първи курс на специалност „Право“, редовна форма на обучение, държавна субсидия. Лицето не е подавало заявление за отпускане на стипендия по успех за летния семестър на учебната 2023/2024 г. и такава няма да му бъде отпусната. Като *** в *** В. А. А. имал право да използва студентски купони, със стикер за хранене в студентските столове към Софийския университет. Студентските столове на Софийския университет предлагали само обяд, за който всеки студент заплащал сума в размер на 3 лв. за студентски купон 4 за хранене. Обядът включвал предястие, основно ястие, десерт и хляб; писмо от Районна прокуратура – Пловдив от 29.04.2024 г., касаещо връчване на призовки на лицето А. А., писмо от Софийски университет от дата 25.04.2024 г., като същото е получено и по факса на 23.04.2024 г.; справка от Летище София от 23.04.2024 г.; справка от сектор „Пътна полиция“ от 24.04.2024 г. за притежавани МПС-та и наложени запори на ответника в производството А. А.; писмо от фирма „ФТБ“ ЕООД и приложени към нея фактури, издадени от ЕТ „А. А.“ за периода от 01.06.2023 г. до 12.04.2024 г., ведно с представена декларация, издадена от Ф. Б., собственик и управител на „ФТБ“ ЕООД от 22.04.2024 г.; писмо от ЧСИ Д. М. за актуалния размер на дължимите суми от ответника А. А. към момента на изготвяне на справката – 10.05.2024 г.; уведомление по изп. дело № 425/2021 г. за това, че на 19.05.2022 г. е продадено имущество на ответника, а именно поземлен имот в с. М.; призовка за принудително изпълнение от 09.05.2024 г. за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и представена от ответника в производството декларация за семейно, имотно и гражданско състояние; постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.04.2024 г. по досъдебно производство № 305/2021 г. по писа на Второ РУП – Пловдив, както и удостоверение от Агенция по вписванията от 25.06.2023 г., Решение № 1082/12.06.2022 г. на Административен съд – Пловдив, XVI състав, уведомление от Районна прокуратура – Пловдив и Решение № 15/05.01.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2004/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V състав; представени от ответната страна нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.04.2009 г., вносна бележка с получател В. А. А. и наредител А. В. А., с основание 680 лв. и основание рента земеделска земя 2022 г., както и представен договор за паричен заем, ведно с разписка от 18.01.2023 г. между ответника А. А. и лицето А. А..; заверено копие на уверение от 11.01.2024 г., издадено от Юридически факултет на Софийски университет „***“; декларация за семейно, материално и имотно състояние на ищеца В. А. А.; разпечатка на две страници на трудова книжка на ищеца; вносна бележка за сумата от 400 лв.; квитанция № 19/10.06.2023 г. от В. А. А.; разписка от 15.09.2023 г. за сумата в размер на 97,99 лв.; поръчка и фискален бон за сума от 180 лв. от 15.10.2023 г.; фактура за сумата от 1970 лв.; 4 броя разписки за периода от 04.11.2023 г. до 17.11.2023 г., както и уведомление от Районна прокуратура – Пловдив от 27.05.2021 г.; прието е и заверено копие на уведомление, изпратено до ответника А.