Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 466 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1742/2025
Вид
Решение № 466
Подписан
23.06.2026
Състав
Симеон Симеонов Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20252100101742 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.

Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., област Б., чрез пълномощник адв.Радостин Пенев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 38 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16, преупълномощен от адв.Мариан Гочев от АК-София, да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 08.10.2023г., ведно със законната лихва от причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1494,53 лв. имуществени вреди и сумата от 8067 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.10.2023 до 10.10.2025г.

Според изложеното в исковата молба, на 08.10.2023г. в землището на гр.Созопол на път I-9, км. 269-389 на разклона за с.Ново Паничарево в посока Бургас, Г. Д. управлявал МПС л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № А 45 51 ВХ. В същия 1 момент и на същото място водачът на МПС л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ – И. У., причинил ПТП, вследствие на което ищецът получил средна телесна повреда: счупвания на няколко места на левия крак. Ищецът бил лекуван в МБАЛ Бургасмед ЕООД за продължителен период от време, като му били издадени епикризи и общо 180 дни бил в отпуск по болест, а пълното възстановяване продължило до 14.06.2025г. Нанесената телесна повреда довела до трайна неработоспособност за периода 10.10.2023 – 24.05.2024г. или 7 месеца. Влошило се и цялото здравословно състояние на Г.Д., като продължил лечението си в „Специализирана болница за рехабилитация БМБ“ ЕАД с издадена епикриза, според която е бил с болки, ограничени движения в ЛГЛС, оток, затруднена походка. Виновният водач за настъпилото ПТП е И. А.

У. с ЕГН **********, като същият с определение № 365/ 08.07.2025г. за съдебно споразумение по АНД № 2289/2025г. по описа на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК, вр. чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.78А от НК, вр.чл.375а ал.2 от НПК му е наложено наказание глоба в размер на 600 лв., като е бил осъден да заплати и направените разноски. Видно от приложеното споразумение, на Г.Д. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в: закрито счупване на втора, трета и четвърта предходилни (метатарзални) кости с оток и подкожен хематом в областта, което реализира по отделно за всяка една от костите трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок 1,5 – 2 месеца.

Заявява се от Д., че за л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД „Бул инс“ АД по полица № ВG/02/122003687577, със срок на валидност от 29.12.2022 до 28.12.2023 г. Поради това и към ответника била предявена извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от Г.Д. неимуществени и имуществени вреди, изпратена с обратна разписка и получена на 07.08.2025г. Застрахователното дружество повече от 2 месеца не отговорило, което ищецът приел като отказ за изплащане на обезщетение.

В постъпилия писмен отговор, ЗАД „Бул инс“ АД оспорва предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни. Не се оспори съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за посочения 2 период. Не се оспори и факта, че образувано ДП е приключило с влязло в сила споразумение, засягащо и вината на извършителя на настъпилото ПТП.

Оспорва се наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС. Затова се счита за неизяснен и механизмът на описаното от ищцовата страна ПТП, причината за настъпването му. Също така се твърди съпричиняване от страна на ищеца, което е вследствие на липсата на поставен предпазен колан. От друга страна, Д. не е представил надлежни доказателства за действително претърпени значими травми и увреждания, а предимно ги изброява. Приложената служебна бележка от работодателя за ползван болничен лист не доказва степента на уврежданията. Оспорват се и част от твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от тях.

Оспорени бяха приложени фактури за претърпени имуществени вреди на обща стойност 371 лв., тъй като основанието за заплащане „за подобрени битови условия“ не представляват медицински необходима услуга.

При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираното обезщетение е завишено и не следва да бъде уважавано в такъв размер, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/2019г. на ОСГТК на ВКС относно понятието „справедливост“.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза. Тезата си разви в писмена защита.

В съдебно заседание ответното ЗАД „Бул инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза. Счита, че търсеното обезщетение следва да се намали поради съпричиняване.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като 3 съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била образувана щета при застрахователя (л.16-17 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след изтичане на повече от 3 месеца (поканата е получена на 07.08.2025г.) от момента, в който застрахователят при липсата на отговор по същество е постановил отказ да определи и изплати обезщетение.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че към 08.10.2023г. е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗАД „Бул инс“ АД и участвалото в ПТП, МПС л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ по повод ЗЗГО полица № ВG/02/122003687577, със срок на валидност от 29.12.2022 до 28.12.2023 г.

(непредставена).

Било и сключено съдебно споразумение с влязло в сила определение № 365/ 08.07.2025г. по АНД № 2289/2025г. по описа на РС-Бургас, по силата на което водачът И. А. У. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК, вр. чл.20 ал.2 от ЗДвП, като на 08.10.2023г. в землището на гр.Созопол на път I-9, км. 269-389 на разклона за с.Ново Паничарево в посока Бургас, при управление на МПС л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и допуснал ПТП с МПС л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № А 45 51 ВХ управляван от Г. Д., вследствие на което по непредпазливост причинил на Г.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в: закрито счупване на втора, трета и четвърта предходилни (метатарзални) кости с оток и подкожен хематом в областта, което реализира по отделно за всяка една от костите трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като на основание чл.78А от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 600 лв. и на основание чл.375а ал.2 от НПК, чл.78а ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.37 ал.1, т.7 от НК не наложил кумулативно предвиденото наказание „лишаване от 4 право да управлява МПС“ (л.12-13 от НАХД № 2289/2025г.). Приложена е медицинска документация във връзка с наложилото се лечение на пострадалия Д..

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.95-99), на път I-9 на разклона за с.Ново Паничарево, водачът Д. се е движел на запад към кръстовището за Приморско и е възнамерявал да влезе в ляв завой със скорост около 20 км/ч. У. се е движел в посока към Бургас с около 60 – 70 км/ч. по път с предимство и не е мила причина да намалява скоростта или да спира – Д. е следвало да изчака преминаването на всички автомобили и тогава за завие наляво. Вместо е предприел ляв завой без да изчака и е последвал сблъсък на двата автомобила с предните им леви части или това е станало преди Д. да напусне лентата за насрещно движение.

Приложена е изготвена скица на местопроизшествието, като са видни и крайните точки на движение на двата автомобила. Вещото лице е описало и получените травми от Д., като тази на левия крак указва, че се е намирал плътно до левия калник на автомобила и поради това е направен извод за липса на предпазен колан от Д.. В съдебно заседание обаче, вещото лице застъпи обратното становище, той като от приложените доказателства се установи, че е бил отворен еърбекът на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № А 45 51 ВХ и единствената от техническа гледна точка причина за задействането му, е поставен предпазен колан. Времето е било ясно, слънчево, като водачите и на двата автомобила са имали възможност своевременно да видят движението на останалите превозни средства. В случая, Д. е имал отлична възможност да предприеме и маневра за избягване на удара, доколкото л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ се е движел по път с предимство. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, като въпреки че е възприел л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ, водачът Д. не е намалил скоростта, не е спрял и е предизвикал сблъсъка. Признатият за виновен У. също не е предприел спиране за да предотврати сблъсъка.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.100-105), вещото лице д-р Хр.Х. е изброил получените травми от Д.: счупване на I – II – III – IV-та метатарзални кости на ляво ходило в средната им част с дислокация на фрагменти, като е посочил като причина удар с твърд, тъп предмет вътре в автомобила, най-вероятно педала на съединителя.

Възстановителният процес е с продължителност около 3 месеца. Д. е провел 5 няколко физикални терапии и рехабилитации. Към момента на проведения преглед – 20.04.2026г., пострадалият е бил възстановен. В съдебно заседание вещото лице заяви, че ако Д. е бил без колан, би трябвало да има наранявания на лицето и гърдите при свободно движение на тялото из купето, а такива липсват.

Според показанията на свидетеля И. У. – водач на л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № А 97 29 КХ, се е движел в посока Бургас със скорост около 60-70 км/ч. и преди Новопаничаревския разклон срещу него се движел бял автобус. Едва след преминаването му забелязал бяла кола, която давала ляв мигач. Помислил, че водачът ще спре, но Д. потеглил и последвал удар между автомобилите. Еърбекът на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № А 45 51 ВХ е бил отворен след удара.

От показанията на свидетелката М. Т. – позната на ищеца от 20 години, в деня на инцидента Д. се обадил и казал, че е катастрофирал.

Отишла при него в болницата – кракът му бил счупен и му правели снимка.

После дълго време не го гипсирали, ходел с нахулен сандал на крака, а св.С. Ч. го карал навсякъде с личния си автомобил, тъй като Д. трябвало да се грижи за баща си в старчески дом в Я. п., като починал преди 2-3 години. Ищецът дълго време живял в дома на свидетелката в ж.к. „Л.“, макар да имал апартамент в М. р.. Свидетелката водила с личния си автомобил Д. по лекари и после на рехабилитация във В., а възстановяването продължило дълго време. Обаче Д. продължил да се възстановява поне 6 месеца след рехабилитацията.